Никога няма да се примиря с разпространяващото се като зараза от известно време мнение, че някогашната Държавна сигурност била едва ли не цитадела на интелекта, професионализма и защитата на националните интереси на страната ни.
Истината е точно обратната – в това антибългарско учреждение са работили хора, които са се заклевали във вярност на московската клика БКП, следвали са плановете – едногодишни и петгодишни – за пълно единодействие с КГБ, а защитата на националните интереси е била последната им грижа. Даже не е имало такова понятие – изчел съм хиляди документи от архивите на ДС и БКП и никъде, на нито едно място, по никакъв повод не съм забелязал да се проявява заинтересованост за българите и националните им интереси.
В поредица от няколко текста, единствено и само на основата на разсекретени документи ще докажа, че това е един от най-грандиозните митове в най-новата ни история. Да ме прощават тези, които вярват в него, но според мен те с чисто сърце могат да бъдат обявени за единица мярка за себеунижение. Започвам с ген.-полковник Григор Шопов – комунистическият безродник, който започва работа в МВР на комунистическа България през 1951 г., от 1960 г. е зам.-министър, а след 1973 г. вече е първи зам.-министър на вътрешните работи. Там той близо тридесет години отговаря за ДС и за целия терор срещу българските граждани в страната и българската емиграция на Запад. Притежавам копие на личния архив на Григор Шопов и след като съм прочел и видял всичко там /вкл. всичките му ръкописни бележки през годините в личните му тефтери и дневници /, без грам съмнение мога да твърдя, че е бил видимо полуграмотен, нискообразован, с престъпно мислене и поведение човек, изцяло предан само на диктатора Тодор Живков и терористичната банда БКП. Това е истината и няма нито едно доказателство за обратното. Тези трябваше да бъдат съдени и осъдени за престъпления срещу нацията и държавността. В сбъркана България днес им пеят дитирамби – няма такъв унизителен срам другаде, повярвайте ми!
Какво показва архивът на Григор Шопов? Доста различни неща от написаните в разните панегирици за него. Както пише в автобиографията си, още в ранните си ученически години е пасял „овцете и другия добитък на семейството“. По-късно става каруцар, пренася пясък от Панчарево до София и едва завършва като частен ученик. През 30-те години става магазинер /закупчик / в потребителската кооперация, а няколко години по-късно е книговодител, касиер-счетоводител и накрая, в навечерието на 9 септември, е счетоводител на кооперацията в Панчарево. Член е на компартията от 1936 г. Когато човек се запознае с ръкописите на този човек, писани през различните години, може само да остане поразен от демонстративната полуграмотност, която избива като въшка на чело.
Личните му бележници, дневници и тетрадки са изпълнени с многобройни правописни грешки, изключително лош или направо невъзможен за разчитане почерк. Имаш чувството, че е писано от човек с ментални проблеми. И всичко това въпреки изминалите години в различни курсове и партийни школи. Веднага след комунистическият преврат на 9 септември Григор Шопов става директор на бившата банка в Панчарево, превърната през 30-те в кооперация. Отварям скоба – бъдещият шеф на МВР и ДС не е изключение що се отнася до неграмотността и липсата на системно образование. Дивата необразованост на комунистическите кадри след 9 септември 1944 г. се цени сред тези типове като достойнство. Получава се своеобразна номенклатурна „меритокрация“, но с обратен знак – сред тях основният фактор за издигането е да притежаваш всичко това, което в нормалните държави представлява бариера, спънка за заемане на публични позиции. Съдете сами – в изключително рядкото социологическо изследване „Партизаните – мит и реалност“ на д.и.н. Донко Дочев /живее и работи в Пловдив/, четем следните данни за образователното равнище на комунистическите функционери: неграмотни – 0,57 %; начално – 11.08 %; начално незавършено – 0.57 %; основно – 44.68 %; основно незавършено – 3.46 %; средно – 11.26 %; средно незавършено – 15.48 %; средноспециално – 3.71 %§ средноспециално незавършено – 1.51 %; полувисше – 0.57 %; полувисше незавършено – 0.13 %; висше – 1.57 %; висше незавършено – 4.34 %; военно – 0.00 %; не отговорили – 1.07 %.
(Донко Дочев, „Партизаните – мит и реалност“, Пловдив, 2004, стр. 117).
В друга своя книга същият автор дава следните портрети на номенклатурни кадри в Пловдивско: Гочо Грозев, наследява Васил Марков на поста първи секретар. Третокласно образование….
Тодор Звездов, образование – VI гимназиален клас…Коста Чекеларов, секретар на ГК на БРП /к/. Начално образование /IV-то отделение/. В една характеристика за него от това време пише: „Няма отношение към работата си. Държи като удавен за мнението си, без да мисли дали е право, или не. Няма критерий – налучква нещата. Груб в отношенията си. Обича да командва и да се налага. Много разсеян и мързелив. Несериозен и в много случаи смешен…Кирил Савов, секретар на ГС на БРП /к/. Третокласно образование…Никола Балканджиев, третокласно образование…Коста Ламбрев, третокласно образование…С основно и прогимназиално образование бяха и останалите секретари на областния и градския комитет на партията, секретарите на околийските комитети, както и ръководствата на ОФ, профсъюзите и другите масови организации…Още по-незавидно бе качеството на стопанските ръководни кадри. С начално и прогимназиално образование бяха директорите на фабрики Методи Рибаров, Мара Тотева, Янко Киречев, Пано Видев, Диньо Станковски и др. Отговорна партийна и държавна работа заемаха Коста Мавров – с III-ти клас, Гаврил Матиков – с III-то отделение, Димитър Шейтанов – с IV- то отделение, Атанас Турдичен – с IV-то отделение, Жечка Грозева – с IV-то отделение, Тодор Костов – с IV-то отделение, Солунка Илчева – I-ви клас, Тодор Пройчев – с III-то отделение, Тодор Костов – с IV-то отделение и много други.“
(Донко Дочев, „Провинциалният тоталитаризъм“, Пловдив, 2007, стр. 231-236).
В подобна компания Григор Шопов е като потвърждение на правилото – такъв е бил принципът на рекрутирането на функционерите в различните ведомства на тоталитарна България. Подбирани са полуграмотни, необразовани, лишени от скрупули и морал типове, които без колебание да провеждат терористичната политика на БКП. Григор Шопов завършва вечерния университет по марксизъм-ленинизъм. Сещам се за завършилата „научен комунизъм“ в Москва през 80-те моя преподавателка в СУ „Климент Охридски“ Мария Пиргова. Днес преподава политология. Когато ни се представяше през 1990 г., тя казваше неизменно: „Завършила съм „научен комунизъм“, тоест нищо не съм завършила“. И при Григор Шопов е същото.
През 1972 г. Григор Шопов кара курсове във Висшата партийна школа на ЦК на КПСС – година преди да бъде назначен на мястото на другия масов убиец, Мирчо Спасов, като първи заместник-министър на вътрешните работи. От разписанието на лекциите става ясно нивото и качеството на образованието там: закономерности в развитието на партията и нарастване на нейната ръководна роля в комунистическото развитие; партийно ръководство на литературата и изкуството; опитът от работата на партийните организации по осъществяването на научно-техническия прогрес и усъвършенстването на управлението на производството; XXIV конгрес на КПСС за съединяването на постиженията на научно - техническата революция с преимуществата на социалистическата стопанска система; критика на ревизионистите и фалшификаторите на марксистко-ленинското учение за световната историческа роля на работническата класа и нейната партия; критика на съвременните буржоазни икономически теории, и т.н., и т.н, все в този див комунистически сленг. Погледнете записките на Григор Шопов от тези "лекции" - по-директно доказателство за полуграмотността на тези типове, които тероризираха страната десетилетия наред, едва ли ще намерите. Това обаче не пречи този човек 30 години да бъде зам.-министър на МВР и фактически шеф на ДС, от които 17 години да бъде несменяем първи зам.-министър на вътрешните работи и може би най-близкият човек там на Тодор Живков. Вижте какво свидетелства бившият председател на КДС ген. Ангел Солаков за него:
„Григор Шопов е отговорен за създаването на свръхсекретна организация, която е пряко подчинена единствено на първия секретар на ЦК на БКП, Тодор Живков.“
И още:
„Беше потаен, никога не гледаше човека в лицето, никога не можеше да бъдеш сигурен, че той мисли това, за което говори. В едно обаче бях сигурен – в предаността му към ЦК на БКП и неговия ръководител Тодор Живков.“
Точно така – цялата кариера на Григор Шопов е свързана с кариерата на диктатора Тодор Живков. Две години след като Живков става първи секретар на БКП, Григор Шопов става председател на ОНС в София. През 1960 г. за зам.-министър на вътрешните работи, където остава до напускането на МВР през 1990 г. За един кратък период – 1963-1965г. Григор Шопов става шеф на милицията. С разпореждане на Министерски съвет № 155 от 21 юли 1965 г. Григор Шопов е назначен за зам.-председател на КДС – Комитет за държавна сигурност. През 1966 г. е избран за член на ЦК на БКП, където остава до 1990 г. От 1971 г. е генерал-полковник. През 1973 г. е назначен за първи зам.-министър на вътрешните работи, тогава е назначен и нов министър на вътрешните работи – Димитър Стоянов. В близо тричасов разговор с мен преди две години /записът на разговора е в личния ми архив/, бившият първи зам.-началник на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия в периода 1985 – 1989 г., ген. Георги Силянов, който не е давал нито едно интервю след 10 ноември разказа следното: когато Тодор Живков готви издигането на Димитър Стоянов изпраща него, Георги Силянов, тогава служител на отдел „Военно-административен“ на ЦК на БКП, да проучи бъдещия вътрешен министър на място в района на Стражица, там където е роден Димитър Стоянов. При проучването се оказва, че бъдещият министър е лежал в психиатрия вследствие на преживения стрес след като баща му е убит като комунистически терорист през пролетта на 1944 г. Въпреки тази компрометираща информация обаче, Стоянов е назначен за министър. Негов първи заместник е Григор Шопов, най-верен и близък на диктатора Тодор Живков копой в МВР и ДС. Григор Шопов е отговорен за цяла поредица убийства. „На 71-ия лист от том втори на дело №9867/73 първият зам.-министър на вътрешните работи ген.-полк. Григор Шопов заповядва: „Да се вземат мерки за пресичане опитите на изменници да идват нелегално в страната за извършване терористични действия и да извеждат свои близки. Да се разработи комбинация за довеждане в страната на ИР (изменници на родината, б. а.) по този канал с цел тяхното ликвидиране или арестуване./ Христо Христов, „Мократа поръчка на ДС срещу българската емиграция“, в. Демокрация, броеве от 4.10.1999 г. до 16.10.1999 г./
След свалянето на Тодор Живков с вътрешнопартиен преврат, подготвен и осигурен от Москва, Григор Шопов напуска всички постове. Единият от синовете му, Любомир Шопов работи първоначално в посолството на България в Москва, където е завършил образованието си. После в софийския ГК на БКП, после в отдел „Кадри в чужбина” на ЦК на БКП. До 1 декември 1989 г. Любомир Шопов е подполковник, инспектор по строго секретния щат на Първо главно управление-ДС, зашифрован под името Любомир Стоянов Шишманов. След тази дата преминава на отговорна работа /така е написано в заповедта за уволнението му от ДС/ в МВнР. На следващата година брат му, Иван Шопов също напуска ДС.
Григор Шопов умира през 1994 г. в страшна агония след няколко инсулта и инфаркта. „Конец – делу венец“ казват руснаците. Американецът Ралф Емерсън подсказва защо: „Всичко вземи, само си го плати“. Добре е да си мислим от време на време за тези неща, когато вземаме решения за едно или друго нещо в живота си.
Антон Тодоров
Удостоверение от кооперацията в Панчарево за работата на Григор Шопов като магазинер, книговодител, счетоводител
Записки по темата „Външна политика на НРБ“, водени собственоръчно от Григор Шопов при „образоването“ му във ВПШ в Москва
Записки по темата „Прилагане на икономико-математически методи и използване на ЕИТ в системата на управление"“, водени собственоръчно от Григор Шопов при „образоването“ му във ВПШ в Москва
Записки-мацаници от Григор Шопов в един от личните му бележници. В архива му има стотици подобни страници, от които трудно се разбира каквото и да било.
Книжката на Григор Шопов от вечерния университет по марксизъм-ленинизъм. Сещам се за завършилата „научен комунизъм“ в Москва през 80-те моя преподавателка в СУ Мария Пиргова. Та като ни се представяше през 1990 г. казваше неизменно: „Завършила съм „научен комунизъм“, тоест нищо не съм завършила“. И тук е така.
„Глутница кучета на режима“ /отляво-надясно/: Стоян Савов, Минко Минков, Ангел Карлов, Георги Аначков, зам.-министри на МВР, Нанка Серкеджиева, н-к отдел, Григор Шопов, първи зам.-министър на МВР, Димитър Стоянов – министър на МВР, Илия Кашев и Кольо Коларов, зам.-министри на МВР, Никола Лалчев, началник кабинет на министъра
Единият от синовете, Любомир Шопов /предпоследният отляво-надясно/ до 1 декември 1989 г. е подполковник, инспектор по строго секретния щат на Първо главно управление-ДС, зашифрован под името Любомир Стоянов Шишманов. След тази дата преминава на работа в МВнР.
Останалите на снимката: Димитър Стоянов, Григор Шопов, Лиляна Шопова, Тодор Живков,, Иван Шопов.
Заповед на министъра на МВР № 989, от 1 декември 1989 г., с която подполковник Любомир Григоров Шопов, преминава на отговорна работа в гражданско ведомство.
