Незабавно разсекретяване на договорите с ЕРП-тата! Трябва да намерим виновника за скъпия ток на нескъпо платения българин, защото вече взе да му писва. Високо волтажни призиви гърмят из медийното пространство от твърдо решените за справедливост умове. Колкото и да си прехвърлят топката обаче, всички кабинети от 2001 г. насам имат вина за тлъстите сметки за тока ни.
Погледнато хронологично, първият е Иван Костов – политикът, който гръмогласно негодува като стане въпрос за монополи и ЕРП-та. И този, който подписа два договора през 2001 година, последната от управлението на кабинета „Костов”. С въпросните договори държавната НЕК беше заробена да изкупува тока от ТЕЦ "Марица-изток 1" и ТЕЦ "Марица-изток 3" за 15 години напред на твърда цена, каквато явно на Костов му изнася. В месечната ни фактура лидерът на сините ни „сурвака” от графа „невъзстановими разходи”, и така чак до 2016 г., когато изтича договорът.
В края на 2004 г. идва ред и на правителството на Симеон Сакскобургготски да се разпише в сметките за ток на гърба на потребителя. Защо ли пак почти в края на мандата си, който изтича през август 2005 година?! На царя му помагат министрите на икономиката Лидия Шулева и на енергетиката - Милко Ковачев. Тогава бяха създадени ЕРП-тата, бяха отделени от електропреносната мрежа и бяха продадени. Първият договор за приватизация на електроразпределителните дружества е за София, София-област и Плевен. Продадено! На „ЧЕЗ България“ ЕАД, собственост на държавната чешката компания CEZ Group, която така и не беше раздържавена. Което се случи и с EVN. Австрийците се разпореждат с доставката на електрическа енергия в Югоизточна България. Е.ОН България ЕАД пък е част от немската компания E.ON AG и отговаря за Североизточна България.
67% от електроразпределителната мрежа на България, стопанисвана дотогава от 7 държавни предприятия, беше продадена на три чуждестранни компании. При строго секретно пазена „търговска тайна” за приватизацията им. Само дето скоро на народа му светна, че нито загубите по електропреносната мрежа ще бъдат намалени, нито качеството, респективно и цената. И тук идва ролята на ДКЕВР (Държавна комисия за енергийно и водно регулиране), чиято задача е да си блъска главата с ценообразуването.
А сформирането на крайната цена на тока е сложна работа. Един я произвежда, друг я разпределя, а трети я пренася. Нещо като „Куче влачи, диря няма”, обаче не е ясно кой го играе кучето. Често е сравнявано с триглава ламя. А скоро от договорите изниква подробността, че на ламята й се е отворил доста голям апетит, а съвременна България се е заела с изхранването й. Държавата гарантира 16% печалба или възвръщаемост на собствения капитал годишно на ЕРП-тата. Дали това не е ограбване, след като нормата за НЕК е от 1,5%, а в Европа от около 6-7%? И в следствие на „изгодната” приватизация, цената на електричеството скача 2 пъти. А в сметката за ток днес ни се начислява „такса за достъп до електропреносната мрежа”. Такса, която в световната практика се поема от електроразпределителното дружество.
На власт идва Тройната коалиция в лицето на Сергей Станишев, Ахмед Доган и Симеон Сакскобурггодски. Триглавият змей ще се пребори ли за своята триглава ламя? Той се нае да я впечатлява с перспективното си „зелено” мислене. Започна масово изграждане на ветрогенератори и соларни панели. А българинът се сдоби с още една графа в сметката си за ток – "добавка за зелена енергия". Тя струва точно "0.01110 лв./кВтч". А енергоразпределителните дружества се оказа, че не са почитатели на „екото”. Зелената енергия и природните бедствия изяждали печалбата им. Няма угодия!
Жителите на топлофицираните градове в България са по-малко прецакани от жителите на по-малките селища. Ако това може да е успокоение за някой. Дядо Драгой от Сливница или баба Трендафилка от село Байкал плащат също такса за т. нар. "високоефективно комбинирано производство", което всъщност субсидира топлинната енергия. Излиза, че те отделят от насъщния си, за да може софиянци и пловдивчани да се греят от радиатора. А за жителите на малките населени места остава цепенето на дърва, пренасянето на въглища и още по-солени сметки за ток, ако дръзнат да се топлят от енергото.
Излиза, че 40% от сметката на българина за ток е за реално консумираната електроенергия. Останалите 60% се разпределят между „такса за достъп до електропреносната мрежа”, която за по-кратко можем да наречем „такса Царя”, тъй като беше приета по времето на правителството на НДСВ. „Невъзстановими разходи” или „такса Костов” и „добавка за зелена енергия” или „такса Станишев”. Дали ако на българина му бъде разписана по подобен начин сметката за ток, ще му стане по-леко? Едва ли. По-бясно - със сигурност. Защото идват избори, а избор на хоризонта не се вижда.
