Повече от 10 са сериозните заплахи към Бойко Борисов през кариерата му. Шефовете им не се ангажираха с коментар на изнесената от Борисов информация за атентат, поръчан срещу него от Ахмед Доган
Това пише в. Труд, позовавайки се на информация от спецслужбите. Прокуратурата също запази мълчание.
"Аз съм смаян, разочарован и огорчен, че на най-високо държавно ниво се изнася такава информация, което ни прави ненадежден партньор в лицето на нашите съюзници и приятели", каза бившият шеф на разузнаването ген. Кирчо Киров. Той отказа информация по случая с Доган с думите: "Това е класифицирана информация, нека си носи отговорност този, който я е предал." Според запознати дори парламентарна комисия не може да разсекрети информация от партньорска служба, така че случаят "Доган" е закрит за Народното събрание.
Сръбска връзка
Три от сигналите за смъртна опасност на Борисов постъпват от Сърбия в нашите спецслужби. Първите два са от 2003 г. и 2004 г. и са свързани с мафиота Сретен Йосич. Той е издирван от Интерпол и заловен в България през 2002 г. Предаден е на властите в Холандия. Заплахата е адресирана до главния секретар на МВР Бойко Борисов и холандския прокурор Кооф Плой, поискал екстрадицията на Йосич. Оказва се обаче, че още по време на югоембаргото в началото на 90-те години Йосич е имал връзки с наши групировки и е живял спокойно в страната. МВР започва през 2002 г. разработка на Йосич под името "Лале", в която попада и Милчо Бонев-Бай Миле. Нашенецът е близък до СИК, оцелял е при бомбен атентат през 2001 г. и убит заедно с още петима души през 2004 г. Ченгетата засичат разговор на Йосич с Бай Миле. Нашият бос казва: "Бойко взе парите и до Варненеца нищо не е стигнало." Разговорът е бил проведен един ден преди задържането на Йосич в София и екстрадирането му в Холандия. Така и до днес не е ясно нито кой е Бойко, нито кой е Варненеца, нито за какви пари и от какъв бизнес става дума.
За втората заплаха срещу Борисов от Йосич се разбира през пролетта на 2004 г. Година по-рано - в края на март 2003 г., на ГКПП-Калотина е заловен албанеца Ферид Топчагич с два гранатомета. Той сключва споразумение с прокуратурата за 3 г. условна присъда и напуска страната. Нашите служби обаче имали информация, че с гранатометите на Топчагич е трябвало да се стреля срещу Борисов по поръчка на Йосич.
"Никаква оперативна информация не е постъпвала от МВР в прокуратурата по случая "Топчагич", каза през април 2004 г. окръжната прокурорка на София Маргарита Попова, сега вицепрезидент.
Третата "сръбска" заплаха за Борисов е от юни 2005 г. Тогава от службата за борба с организираната престъпност на Сърбия съобщават, че членове на т.нар. Земунски клан готвят атентат срещу главсека на нашето МВР. Поводът е екстрадирането от София на издирвания Ненад Миленкович през 2004 г. Миленкович е близък на боса на Земунския клан Милорад Лукович-Легия.
Заговори на наши мутри
Две са по-сериозните заплахи към Бойко Борисов от страна на наши групировки. За първата става известно в края на 2001 г., когато в хотел "Хаят" край Солун убийството на Борисов планират Константин Димитров-Косьо Самоковеца и Мето Илиенски от ВИС, заедно със Стоил Славов от СИК. Срещата е засечена от гръцки антимафиоти, които предават информацията на нашите. Самоковеца е покойник от 2006 г., и Славов - от 2004 г., а Мето е безследно изчезнал от 2003 г. Втората подобна среща е от февруари 2002 г., когато тези и още мутри се събират във вила на Витоша и правят заговор за отстрел на Борисов заради разбит контрабанден канал. Като сериозна от НСО възприемат и заплахата за бомба срещу Борисов и Цветан Цветанов, отправена само дни след изборите през юли 2009 г., когато ГЕРБ става водеща политическа сила.
Наред с всички тези закани срещу Борисов, той е получавал още десетки, а по негови думи "хиляди". През 2005 г. студентът Здравко Здравков бе глобен с 800 лв. от съда, задето изпратил SMS на генерала с текст: "Не се бъзикайте с далаверите, защото ще те разстреляме."
