АКТУАЛНО

История за това как могат да те окрадат в центъра на София и дежурният офицер от 3 РПУ на когото диктуваш номера на крадеца в таксито да не го съобщи на полицейските патрули в района, а да те кара да пишеш жалба.

Късен дъждовен следобед в центъра на София. Спирам такси. Съобщавам на шофьора посоката, в която искам да ме закара. Той кима в знак на съгласие. Отварям задната врата на таксиметровия автомобил, на чийто капак отпред е изписано 9 12 63. Оставям на задната седалка огромен плик, в който има голяма кутия с чисто ново DVD. На шофьора му е пределно ясно, че съм напазарувал нещо по- скъпо, а не марули и краставици. Затварям задната врата и понечвам да отворя предната. Изведнъж таксито потегля с мръсна газ, завива в другото платно и се отдалечава. Затичвам се зад автомобила марка Шкода Октавиа. С мръснишка усмивка крадецът – шофьор ме наблюдава в огледалото за обратно виждане. Не мога да го настигна и веднага звъня на 166, откъдето ме свързват с дежурния офицер на 3 РПУ. Таксито още е пред погледа ми и виждам как спира на близкия светофар на бул. „Ал. Стамболийски”. В рамките на 20 секунди обяснявам на дежурния какво се е случило. Таксито още чака на светофара. Продължавам да говоря с дежурния, диктувам му номера  СА 6997, който съм видял и му казвам, че в момента то завива към бул. „Тодор Александров”. Казвам на дежурния „Обадете се по радиостанцията на патрулите и те ще засекат таксито.” Отсреща вместо съпричастност дежурният офицер ми обяснява, че трябва да отида до 3 РПУ и да подам жалба. Отговарям, че ще го направя, но му повтарям, че са ме обрали в центъра на София и че той би могъл да съобщи на патрулните автомобили в района. Отсреща ми се повтаря пак, че трябва да отида в 3 РПУ и да напиша жалба.

От този момент вече ми е ясно, че на дежурния офицер му е крайно безразлично. В същото време на бул. „Т. Александров” има светофари през 200 метра, банки, бизнес сгради и колкото щеш камери. Има и достатъчно полицаи, които биха могли да спрат крадецът с таксито. След 10 минути съм пред сградата на 3 РПУ. На входа двама униформени сержанти пушат цигари. Уведомявам ги, че преди броени минути съм разговарял с дежурния офицер и че са ме ограбили. Следва пълно мълчание и липса на всякаква реакция от тяхна страна. Повторно им задавам въпрос – „Ще извикате ли дежурния офицер?”. Единият от тях ме пита по каква работа го търся. Леко афектиран, с по- висок глас отчетливо повтарям. Той гаси цигарата и започва да ми обяснява, че всеки ден по 100 души идвали в районното и всеки имал проблеми. От кражбата вече е изминал повече от половин час. След известно време се появява дежурният офицер и ми казва: „На вас ли ви откраднаха DVD-то?”. „Да” – отвръщам аз. „Ама вие не сте ми продиктували последните две букви на номера...” Всъщност аз съм издиктувал първите две букви на номера, четирите цифри, таксиметровата компания 9 12 63 и марката на автомобила Шкода Октавиа. Според думите на дежурния офицер те не можело да издирват автомобил без последните две букви на номера. Усещам, че на въпросния полицай му е все тая, особено в края на работния ден. Конкретно и ясно му обяснявам, че ако се е свързал по радиостанцията с патрулиращите полицейски автомобили досега да са засекли таксито с крадеца няколко пъти. „Сега ще дойде една жена, при която може да подадете жалба.” – заявява дежурният офицер. Репликирам го, че през времето, което е загубено е можел поне 10 пъти да се свърже по радиостанцията и да уведоми патрулиращите в района. Неговият отговор е: „Ами като не ви харесва как работиме, се оплачи на министъра, ама той подаде оставка...ха- ха- ха...”.

Онемявам от този отговор. След още няколко минути в коридора на полицейското управление се появява дама и цивилен полицай. Той ми задава няколко точни въпроса. Личи си, че взима нещата присърце. Но го викат отнякъде и той изчезва по стълбището нагоре. Дамата ми подава два листа и влизаме в приемната. Написвам жалбата за 7- 8 минути. После описвам жалбата по- кратко под формата на молба до началника на 3 РПУ. Дамата подчертава накрая като се подпиша преди името си да напиша „с уважение”. Пиша го. После ми се обяснява, че оперативните работници щели да задвижат жалбата и към сряда, а действието се развива в понеделник, да съм дошъл до районното за да видя кой точно оперативен работник се занимава с нея и какви са му координатите. Това ми се казва като процедура, която трябва да изпълня, независимо от факта, че съм оставил 3 телефонни номера за контакти с мен. Напускам полицейското управление с омерзение и примирение.

Налага се да пия една студена вода. Не ме е яд толкова, че са ме обрали, защото едва ли има човек, който да не е пострадал от престъпността, а ме е яд, че полицията проявява пълно безхаберие и апатия. Жалби, бумаги, а всичко е можело да приключи без проблем. Обаждам се на 9 12 63. Дежурните диспечерки отказват да ми дадат информация дали имат автомобил с такъв регистрационен номер, който им казвам. На третото позвъняване ми дават стационарен телефон. Днес звъня на него, защото вчера никой не го вдигаше. Пак обяснявам случая на женски глас, който любезно ме изслушва и твърди, че това „било абсурдно”.  Казва, че ще уведоми изпълнителния директор на фирмата и ми иска мобилния ми телефон. Случаят на този етап приключва дотук. Пределно ясно ми е, че нищо няма да се случи. Както и със зам. председателя на КНСБ понеже търсел съдействие от полицията, а пък те не искали да се занимават с това, обвинили го в арогантно поведение и престоял една нощ в районното. Утре моя милост, а и всеки гражданин може да бъде обвинен в арогантно поведение спрямо полицията. А е факт, че те не си вършат работата. Факт е, че в тази държава не операция „Чисти ръце” , а безпощадна хирургическа намеса трябва да изкорени безразличието, което тези органи демонстрират навсякъде. Не знам имат ли мотивация или не да работят. Мога да кажа на онзи сержант пред входа на 3 РПУ, който стоеше вчера там, че ако работата му се струва напрегната, може да стане библиотекар в някое читалище. Ще се чувства по- спокойно и някакви си граждани няма да му досаждат, че са пострадали от някакви си престъпници. Преди 5 години таксиметрови шофьори ме пребиха. Тогава се вдигна шум, защото колегите ми от „Господари на ефира” лично се свързаха с Главния секретар на МВР Бойко Борисов и от 1 РПУ за броени часове изловиха побойниците. После от Районна прокуратура ми сервираха едно писмо, в което твърдяха, че нямало преки доказателства, че точно тези разбойници са ми нанесли удари, а даже споменаваха, че на един от тях аз съм нанесъл удар. Интересно като боксова круша ли трябва да стоиш. Или да прилагаш християнския принцип, ако те  ударят по едната буза, подложи и другата. Тогавашният шеф на 1 РПУ ми обясни, че точно тези таксиметрови шофьори разпространявали дрога, возели проститутки и крадени вещи. 5 години след този инцидент с очите си видях как пак такиметров шофьор може безцеремонно да те окраде посред бял ден в центъра на София. Какво да кажа за мутрите, които карат таксита с тарифи от 1,50 лв. за километър, че и много повече и висят пред входовете на мола на бул. „Стамоблийски”? Само физиономиите им са показателни. След всичко мога да кажа – да, у нас има и таксиметрова мафия. Има! И тя се ползва с протекциите на властта. Не знам дали има енергийна мафия, както твърди един консултант. Но тук и сега, в тази държава има нещо адски сбъркано. Написал съм през живота си стотици дописки и материали за престъпления от всякакво естество, снимал съм локви кръв след поредното убийство. Сега описвам как ме окраде един субект с бяло лице на около 40 – 45 годишна възраст, който шофира такси на известна компания. Пиесата „Абсурден живот в България през XXI век” продължава с пълна сила. Вестниците цитират президента Първанов – Румен Петков постъпил достойно и отговорно като си подал оставката. Градчета и села в България с разрушени къщи от бедствията си стоят хей така, но Емел Етем си джитка черен джип Роувър и нарушава правилника за движение. Убиват наред кой ли не. Вранчо от Сандански, преди това хроникьора Стоев, Смучко носи куфари с диаманти и какво ли още не... Паноптикум от всевъзможни физиономии, които ни се надсмиват непрекъснато и безцеремонно се гаврят с нас, гражданите. Колкото и да е непосилно все пак се надявам един ден не само да си върнем държавата, но и гражданското общество, защото е нелепо срещу мафията да протестират само стотина души. А е ясно, че пипалата на октопода са навсякъде – от най- дребните кокошкарски престъпления на битова основа до най- висшите етажи на властта в България.

Александър Иванов