Ще опровергая вероятно доста очаквания, но не мисля, че в сегашната българска криза е намесена само „ръката на Москва“.
Да, руската пета колона в страната ни е най-многобройна и лишена от всякаква сдържаща сила днес, поне що се отнася до способността и да твори национални престъпления и предателства. Финансирана е упорито, настоятелно и се е развила буквално в семейна традиция, вкл. сред лидерите на част от т.н. „десни“ (Пример: Иван Костов е роднина с терориста и съветски агент Станке Димитров-Марек, а дядото на Асен Агов, със същото име, пренася взрива за сатанинския комунистически атентат в църквата „Света Неделя“ 1925 г., донесен от военни агенти на Москва във Виена).
Да, Москва има интерес от разпалване и контролиране на кризи в държавите, които някога бяха в нейната сфера на влияние. Да, Москва има интерес от това в България да се построи АЕЦ „Белене“. Мога да продължа доста дълго с изброяването на хипотезите и отговорите, които описват „руския интерес“ в това, което се случва днес. Фактите за такъв никога неотслабващ руски интерес по посока на разединена в политиката си, неконсолидирана в стратегическото поведение и с фрагментирано национално мислене България са легион. Има обаче едно аналитично правило – ако в една обяснителната схема, в която руският фактор е заложен като основен, се съдържат елементи на преиграване, на натъкмяване и липсват сериозни факти, то това незабавно води до разпадане на схемата или до нейното игнориране. И обратно, често има сериозни основания да се търси руски интерес в едно или друго от случващото се в България, но поради липса на задълбоченост на информацията и солидност в анализа, този фактор се пропуска напълно. Търсенето и осмислянето на онова влияние, което Москва оказва върху българската политика, изисква преди всичко сериозна фактология, документална информация, за което е нужна сериозна контраразузнавателна служба.
Имаме ДАНС, която е почти съсипана от политически интриги, а и повечето от работещите там са без нужната експертиза. Затова на шега им казваме „абитуриентите“ – разнасят едни костюми и.. толкова. Не съм сигурен дори дали днес българското контраразузнаване има изобщо работещ руски отдел. Освен това е нужна сериозна експертиза от хора със солидни аналитични способности чрез дългогодишно инвестиране в тях. Хора, които да са изолирани от статута на „местни руснаци“, тоест несвързани по една или друга линия с Москва коментатори. Тук ситуацията е по-оптимистична, но недостатъчно.
Та тази общност от хора, които осъзнаваме и можем да идентифицираме и очертаем руския интерес в България твърдим, че да се отрича намесата на Москва в случващото се тук през годините е нелепо. В ключови моменти, дори само от най-новата ни история има множество факти и доказателства за това, а не само хипотези и вероятни сценарии. Когато страната ни заяви ясно намерение да стане член на свободния свят, да се присъедини към НАТО и ЕС през 97 г. и започна последователна програма в тази посока, само три години по-късно тогавашната Национална служба за сигурност (дължим благодарност на ген. Атанас Атанасов за всичко, което направи тогава) изгони от страната ни като опасност за националната сигурност няколко души руски граждани, единият от които – Владимир Тутберидзе – е бивш съпруг на бившата седесарка и съветник от СДС в СОС до 1995 г. Светлана Шаренкова. Шаренкова обаче никога не се раздели с водача си Митко Иванов от Шесто на ДС, върна се там, откъдето изпълзя в началото на промените, откъдето я изпратиха да трови „дясното“. Никога не развали отношенията си и с Петко Симеонов – друг седесар, за който в книгата си „Шесто“ същият мултак Димитър Иванов на стр. 8 казва интересни неща. Владимир Тутберидзе, когато пристига от Съветите заедно с Шаренкова в България, е назначен на работа в тоталитарното МВР, в една от лабораториите, с личното съдействие на бащата на Сергей Станишев – Димитър Станишев, пред който лобира баща й – проф. Шаренков.
През 2001 г. за първи и единствен път бяха изгонени трима руски дипломати заради шпионаж и опити да изграждат проруски формации в страната ни. Оттогава – нищо. Как да не си спомним за прозорливостта на Макиавели, който в книгата си “Владетелят” пише, че „проблемите на държавите приличат на туберкулозата – когато симптомите и се виждат от малко хора тя е лечима, когато всички започнат да я забелязват, тя вече не може да се лекува.“ Сега все повече хора виждат отровното руско влияние върху България, но бедата е сторена и няма да е лесно да нормализираме ситуацията. Руската заинтересованост към разцепване на центровете на властта в България често съвпадат с подобни действия и в други държави – било от бившия Източен блок, било от бившите Съвети.
А сега нека обясня с това, с което започнах - за съжаление днес нямаме дори частична информация, подобна на онази за московската намеса в кризата 2000-2001 г. Знам, че най-лесно е да се пише и говори чрез „модели“. Човешкото мислене е в основата си моделно мислене - когато се анализира чрез „модели“, анализиращият е спокоен, че не нарушава представата за себе си, защото е предвидим. Публиката като резултат от спазването на модела обикновено го хули или хвали, а може и да си трае, но реакциите също са, общо взето, предвидими. Обяснявам това, за да е ясно, че такава аналитична предвидимост „сковава“ в удобство – пишещият и четящият. И много често всичко е за сметка на фактите и логиката на тълкуването им. А сега нека се върна на темата – доколко случващото се в отечеството през последните седмици е следствие от поредната руска намеса в българската политика и има факти, които не позволяват категоричното доказването на тази хипотеза.
Мнението ми е, че засега това е хипотеза – с немалка степен на вероятност, но и с недостатъчна степен на доказване. Обяснявам защо мисля така. Попитах един от моите приятели, който убедено настоява, че Москва стои за случващото се в страната ни защо мисли така. Отговори ми – ами руснаците имат интереси в нашата енергетика. Добре, в това има някаква логика. Стига да се докаже. Настоях да изясним фактите за това кои са руските инвестиции в българската енергетика. „Ами, мисля че ТЕЦ „Варна“ беше руска“ отговори той. Не, грешиш, казах му аз. ТЕЦ „Варна“ е на ЧЕЗ. Реших да му помогна - Топлофикация „Русе“ допреди няколко месеца беше на руската холдингова компания „Мечел“ (доколко парите в „Мечел“ са руски е отделен въпрос), но вече не е – беше „купена“ от Топлофикация „Плевен“, която се води, че е на Ковачки. Давай нещо друго, продължих да настоявам аз. Ами според мен, отговори ми моят приятел, АЕЦ „Белене“ е в основата на руската атака. Бинго!
Само, че това е част от истината. Защото в този проект Москва не играе сама, там има идентичен интерес и на френската Арева, с която Росатом има стратегическо споразумение. Тогава? Отговорих му, че когато франсетата от „Арева“ и „Ротшилд груп“ започнат да се борят с руския интерес и да се опитват да налагат ценностите на свободния свят, тогава ще повярвам, че шансовете ни да парираме московците се увеличават. Иначе става нещо като ситуацията в Беларус – там Лукашенко избива политическите противници, тези с „късмет“ отиват само в лагери и психиатрии, западни институции формално нещо го укоряват, но от две години най-важните хапки на белоруското стопанство се приватизират с ноу-хауто и парите на Ротшилд груп. И дума не обелват за нарушаването на правата на човека, гледат си бизнеса франсетата и толкоз („Lukashenko invites Rothschild to become consultant on privatization in Belarus“, https://www.kyivpost.com/content/russia-and-former-soviet-union/lukashenko-invites-rothschild-to-become-consultant-60005.html ). Какво общо има това с българската АЕЦ „Белене“ ли?
Много е просто. Вижте кои бяха кандидатите за финансови консултанти на втората ни атомна централа през същата 2010 г. – британската банка HSBC, Ротшилд груп и френската Сосиете женерал. И трите са свързани с фамилията Ротшилд. Нещо повече – представителят на „Куантум груп“, която се появи като възможен инвеститор в Белене, Анчо Бадев в единственото си телевизионно интервю в България каза едно към едно, че е имал съвместни проекти с групата Ротшилд, на която е бил представител („Кой иска АЕЦ "Белене", bTV, Тази неделя, 07 октомври 2012 г., вижте видеото от 9 мин и 20 сек. до 9 мин. и 30 сек. https://www.btv.bg/shows/tazi-nedelia/videos-nedelia/video/1533453095-Koy_iska_AETs_Belene.html ). Нека кажа веднага – тези, които оттук-нататък ще се опитат да опаковат това като конспиративна теория, просто трябва да спрат с четенето.За да се разбере тази информация, човек трябва на първо място да е със свободна от клишета глава. И да обича истината. Клишетата не помагат – трябват факти и анализ.
Нека продължа с разговора с моя приятел – настоявах да ми каже как си представя „руския интерес“, за да сме наясно какво в крайна сметка борим. Това е като онази приказка „Ако не знаеш къде отиваш, тогава всеки път те води натам“. Отговори ми, че Лукойл е другият инструмент на руската имперска външна политика в България. Поне от две години говоря и пиша, че Лукойл не е руска компания. Факт! Ще го кажа и докажа още веднъж, белким се разбере най-после:
„Лукойл Нефтохим-Бургас“ АД е собственост на Lukoil Europe Holdings B.V.
А Lukoil Europe Holdings B.V. е 100% собственост на компанията – майка Lukoil Oil Company (Company Overview of Lukoil Europe Holdings B.V., https://investing.businessweek.com/research/stocks/private/snapshot.asp?privcapId=12870379 ).
Изясняването на собствеността на компанията-майка ОАО „Лукойл“ показва интересни неща: вижте факсимилето на е структурата на акционерния капитал в ОАО „Лукойл“. Какво пише там? Пише, че почти 77 % от акциите принадлежат на гигантската, базирана в Холандия банкова ING Group, притежавани през нейното руско поделение ИНГ банк „Евразия“, което притежава на 100 %
(ОАО „Лукойл“, Структура акционерного капитала, https://www.lukoil.ru/static_6_5id_213_.html ). Истината за Лукойл е следната – тази компания, ерго нейните поделения, вкл. „Лукойл Нефтохим Бургас“ Ад са собственост на банковата династия Ротшилд.
ING Group има столетни връзки с банковата фамилия Ротшилд, от 1971 г. част от Inter alpha bank group, друга холдингова структура, която е свързана с лондонският Якоб Ротшилд. Още доказателства – вижте отчетите по години на холдинга за дялово инвестиране RIT Capital Partners. Това е основната структура на лондонската част от фамилията Ротшилд за инвестиране и придобиване на дялове в различни компании – няколко години подред Лукойл и Шел са компаниите, в които Якоб Ротшилд инвестира най-много (https://www.ritcap.com/reports). Съжалявам за тежката и трудно четивна поредица от линкове, връзки и зависимости, но няма как по друг начин да се докаже, че Лукойл не е руска компания, а част от една от най-мощните банкови династии! Вижте какво пише един от най-авторитетните днешни британски историци, Найл Фъргюсън, който е автор на фундаменталната двутомна официална история на фамилията Ротшилд и тогава пак помислете дали изобщо да се използва глупавия термин „световна конспирация“ или просто е нужно да се полагат повече усилия в анализа:
„Въпрос: Преди да говорим за тази книга, кажете ни нещо за семейството и банката Ротшилд. Изненада ли Ви нещо, докато пишехте това фундаментално изследване?
Найл Фъргюсън: Всъщност не просто ме изненада, това бе истинско откровение. На първо място, бях смаян от невероятното могъщество на тази институция. По отношение на финансовите и операционните си възможности, тя далеч е надминавала повечето тогавашни държави. Представете си, че в утрешния брой „Уол стрийт джърнъл” обяви, че Голдман Сакс, Мерил Линч и Сити Груп са се слели с Международния валутен фонд и Световната банка и ще получите известна представа за мощта на семейство Ротшилд преди малко повече от столетие. Второто, което ме смая, е как тази машина е действала на пазара на облигации. Защото основните и операции са тези с държавните дългове. Всъщност семейство Ротшилд са отпускали заемите на правителствата, а после са търгували държавните дългове. Нито едно, нуждаещо се от заем правителство от онова време, не е могло да мине без Ротшилдови.
Така осъзнах, че в по-голямата част от историята на ХІХ век, включително класическата история на дипломацията, която бях изучавал в университета, липсва основният актьор. Няма го в дипломатическите документи, но ако внимателно прегледами архива на Банка Ротшилд, ще открием, че действията на големи политици, като Бисмарк или Метерних например, често са били изцяло съобразени с тази финансова институция, зависейки от огромната и финансова мощ. Това бе истинско просветление. Мисля, че историците, занимаващи се с ХІХ век, продължават да не отдават необходимото значение на семейство Ротшилд, отчасти понеже това все още се смята за предмет на “финансовата история”, докато те се занимават с “политическа история”. Само че, през ХІХ век, политическата история е неотделима от това, как е функционирал финансовият пазар, защото всички тогавашни правителства са разполагали с твърде крехка собствена финансова база (включваща най-вече данъчните приходи). И, ако е трябвало да воюват (както например Бисмарк, който искал да обедини Германия), те трябвало да се обърнат към международния финансов пазар, контролиран от Ротшилдови. Иначе просто не биха имали достатъчно средства за да го направят.“
Днешният Якоб Ротшилд преди почти десет години получи по сложна схема и мажоритарния дял в ЮКОС от своята кукла на конци Михаил Ходорковски. Информация за това се появи в един от най-сериозните британски вестници The Sunday Times през 2003, факсимиле от която виждате.
След всичко това моят въпрос към търсещите лесни и достъпни отговори е как Лукойл участва в аспирациите на Русия, след като не е руска компания. До 2005 година част и от акциите на „Газпром" също имаха международни собственици. Единият от тях бе Джордж Сорос чрез акции, дадени за управление на „Соломон брадърс". Джордж Сорос през 2005 година имаше почти толкова акции, колкото и най-големият чуждестранен друг инвеститор в „Газпром" - „Рургаз". След 2005 година, през втория мандат на Путин започна една кампания за увеличаване на държавното участие и връщане на контрола на държавата на тези изключително важни суровинни ресурси. Ако има основание да се търси руски инструмент за натиск в България, това е Газпром и неговите поделения тук. Та Газпром е издател на един от вестниците, които прокарват най-усърдно руския интерес тук, хора работещи в него бяха флагмани на пропагандата срещу шистовия газ. Макар, че и тук се налага усложняване – компанията Лукойл като партньор на американски компании е участвала в разработването на находища на шистов газ, което отново показва многопластовия характер на темата.
Нека да погледнем и върху друга много важна групировка, която държи много от най-важните ВЕЦ-ове в Русия, металургични заводи, заводи за преработка на цветни метали и ядрен бизнес. Тя се казва "En+ Group", зад която формално стои олигархът Олег Дерипаска. В България той продължава да се спряга като алуминиевия крал на Русия, но истината е, че доскоро шеф на борда на "E+Group" беше наследникът на лондонския клон на банковата фамилия Ротшилд - Натаниъл Ротшилд. Международни картели държат всичко важно в руската икономика и за това в България не се говори, не се взема предвид като системообразуващ фактор при анализа. Казвам всички тези неща толкова детайлизирано, защото искам да наблегна на следния извод - Русия е толкова дълбоко опакована от международни картели, че да се говори за чиста държавна ресурсна политика като ръка на руската експанзия е най - малкото повърхностно. Тук като никога важи поговорката, че истината е винаги повече, отколкото се вижда на пръв поглед. И накрая – следете дали съветникът на президента Росен Плевнелиев Евгени Ангелов ще влезе в служебното правителство. Ако да – значи другарите от международното задкулисие пласират взятка. Евгени Ангелов преди да стане зам.-министър в правителството на ГЕРБ беше директор в Trigranit Development Corporation – водеща компания за недвижими имоти в Централна и Източна Европа с един от основните акционери Натаниъл Ротшилд („TriGránit welcomes strong new shareholder“, Nathaniel Rothschild, Chairman of TriGránit,).
Антон Тодоров
