И така: протестите продължават. Вчера видяхме най-масовите – десетки хиляди протестираха в столицата и основните градове на страната. Големият въпрос обаче е: защо. Каква е тяхната цел, тяхната визия за бъдещето на страната – и има ли изобщо такива.
Нека се вгледаме в тахните искания. Хората искат евтин ток, искат да бъдат изгонени гадните монополисти, които дерат по пет кожи, да се стопират делата на тези, които не са платили своите сметки за ток и парно.
Искат да се вдигнат заплатите с петдесет процента, искат лошите капиталистически банки, дето ги карат да плащат лихви за своите заеми, да престанат да правят това.
Искат България на българите, искат евтиния ток от “Козлодуй” да се продава само на българските граждани, искат (и получават) оставка на правителството.
Искат още обществен съвет, който да решава как ще се управлява, мажоритарни избори, Велико народно събрание, да бъдат изгонени, премахнати, забранени всички партии, тъй като са вкупом маскари, и най-вече, и над всичко – смяна на системата. Политическата – тази, която боксува вече 23 години. Тази, според която живеем.
Това искане беше основното през 1990-та година. Тогава всички говореха за “смяна на системата”. И системата беше сменена – от комунистическа диктатура към демократична държава. Е – после се оказа, че е някак си декоративна, но все пак член първи падна, попаднахме в ЕС и НАТО, можем да пътуваме по света.
А сега? Как по-точно ще сменим системата? Ще ексхумираме Тодор Живков? Ще станем президентска република? Абсолютна монархия? Страна, в която народът управлява и гласува за всичко на всенародни референдуми – както ни се струва, че е в Швейцария, само че не е – но както реално беше в Либия на Кадафи – там “народът” наистина гласуваше за всичко, при това напълно единодушно.
Визията от самите протести – тя също е изключително важна. Тук се налага голямата разлика между протестите сега и протестите от 1997 г. Тогава водещата сила бяха студентите – и протестите бяха ведри и дори красиви, приличаха на карнавални шествия. Сега също има студенти, но те или нямат думата, или просто не знаят какво да кажат – освен че не живеят добре и че трябва да се намалят университетските такси.
Поради което протестите са по-скоро мрачни. Носят се примки, на които да бъдат бесени политиците, изгарят се чучела, които символизират политическото тяло, гори се и българската Конституция – само дето палещите я изобщо не са я чели – и не знаят защо и как по-точно е калпава и несъответна.
Множеството сякаш няма цел – щура се примерно между Орлов мост и Президентството – отиват, връщат се – опиянени като че ли от собствената си мощ, от възможността да го правят. За разлика от 1997-ма, сега полицаите не дебнат изгодния момент, за да се нахвърлят с палките. Правят го единствено когато лумпените, пратени от разните опозиционни партии, потриващи доволно ръчички отстрани, прекалят в усилията си да окървавят протеста.
В големия ден на протестите обаче и това като че ли не се случва – защото целта е постигната: тиранинът падна, правителството подаде оставка. Целите на тези, дето трябваше да яхнат и да употребят протестите, са постигнати – пътят към новата тройна коалиция е разчистен. Едва сега в нечии протестиращи глави почва да просветва какво всъщност са направили. Затова искат да продължат – под основния свой лозунг: всички политици са маскари, включително и тройната коалиция.
Защо не – и това е полезно – и е полезно именно за идещата на власт нова тройна коалиция (БСП плюс ДПС плюс Атака; или – според случая, плюс Кунева). След Бойко Борисов ще премелят и президента, ще го оплетат като пате в кълчища с неизпълнимите си искания, ще го компроментират и одюдюкат – та да не знае много по време на следващия мандат.
Да – в този смисъл протестиращите са полезни. И е похвално това, че толкова държат на своята класова чистота – никакви авторитети, никакви там режисьори и музиканти, само хора от “народа”. Добре е – така по-лесно се управлява народния гняв. Впряга се в полезна работа за светлото атомно бъдеще, използва се енергията на протестиращите – като едни бурлаки, които трябва да изтеглят България до Путиновата Евразия. А когато бунтовната енергия утихне – и гражданите се върнат в черупките си на поданици? Е – тогава пиянството на един народ ще премине във всенароден махмурлук. Който ще продължи четири години.
Едвин Сугарев
svobodata.com
