Чрез тази статия се обръщам към цялата свободомислеща и здравомислеща част от Българския Народ, подкрепяща демократичното и Европейско развитие на България - независимо протестираща или непротестираща, независимо доволна или не, независимо богата или бедна.
Бих желал да направя важното уточнение, че съм безпартиен и стоя на еднаква дистанция от всички политически партии.
Уважаеми народе, живеем в революционно и отговорно време. Време, в което ние самите трябва да си ковем собствените съдбини и както си построим живота и къщичката, така и ще живеем. Но това уважаеми Народе няма да стане с гледане отстрани, с цъкане на езика и с чакане някой друг да ни свърши работата. И ти Народе, до голяма степен вече сам разбра това, защото излезе на площадите и улиците. Иска се поемане на отговорност, Народе, иска се да се мисли и да се има собствено мнение, иска се да се правят предложения и най-важното предложенията да са обосновани, мъдри, разумни, с мисъл за България и бъдещето на децата и родината ни. Оставката на правителството на Бойко Борисов ни най-малко не ме натъжи, макар че сега идват няколко трудни месеци за всички ни.
Това беше необходимото зло, да се направи една крачка назад, за да може след това да се направят две напред. Тангото май че се танцуваше така. И така със справедливи протести заради един нереформиран енергиен сектор, с организирани провокации, с политически изказвания и мръсни хватки на т. нар. опозиция, с непремерени изказвания на част от протестиращите успяхме да изгоним едно иначе работещо добре правителство. Жалко е че си отидоха първите грамотни хора от началото на прехода, събрали се в екип, наричащ себе си правителство и превеждащ бедната на ресурси и опоскана страна, що годе успешно през лабиринта на кризата, в който се заплетоха стари демокрации, като Гърция, Испания, Португалия, Исландия, Ирландия и въпреки това все пак успяваше да строи и все пак даваше пари за култура, за спорт, за болните и т.н.
Жалко е че въпреки немалкото си кусури си отива Премиер с главно ‘П‘, който е първият от началото на прехода, който се беше обърнал към народа и ако не успяваше, то полагаше усилия и се опитваше да решава проблемите му. Не ми се мисли Народе, ако последните три години държавата се управляваше от Партията БСП - доказала своята безпомощност и некадърност да управлява. А ти Народе забеляза ли блясъка в очите на опозицията по време на дебатите по оставката на правителството в Народното събрание и как им лъсваха вълчите зъби Народе.
Ще позволим ли Народе, на жадната за власт и бездушна опозиция (разбирай БСП и ДПС - те винаги са в пакет) да вземе отново властта и да изпие и малкото кръвчица останала във вените ни? Ще позволим ли?!
Пишейки тази статия, чета в нета: ‘На тайни разговори Доган поиска енергийния сектор от Станишев.‘ Питам тебе мъдри Народе: Доган ще направи ли така, че сметките ни за ток да намалеят? Ще направи ли така, че енергийния сектор да се либерализира? Ще направи ли така че да излязат наяве всички далавери в енергетиката и така, че нови да не се правят? Ще направи ли?!
Нека разгледаме заедно три примера от нашата най-нова история:
Пример първи: В град Варна преди 10 - 12 години имаше само една верига Супермаркети (всички Варнеци я знаят коя е) и управителя на тази верига полагаше огромни усилия (лично съм убеден подплатени и с финикийски знаци) местния Парламент да не разрешава навлизане на друга верига Супермаркети, чрез предоставяне на парцел за дейността.
Хората изнемогваха от високите цени и неподходящите локации, но системата беше ‘добре смазана‘ и ‘кучето си лаеше а кервана си вървеше‘, а печалбите за въпросната верига бяха баснословни. Дори огромният парадокс беше, че колкото и пари да са вземали господата от общинския съвет с двойно повече са се разделяли в резултат на пазаренето във въпросната верига, която единствено присъстваше в централната градска част.
В последствие, чрез малък трик и малко обявление в централен ежедневник до голям парцел се домогва друг оператор който прави Супемаркет, после влезе Била, после ЦБА, после Карфур, Лидъл и т.н. Сега в град Варна има 7- 8 вериги Супермаркети, които имат по два - три обекта всеки, конкурират се на пазарен принцип и от това съревнование печелят само Варненци. Цените на въпросната верига паднаха оттогава с 30%, а многообразието на хранителни стоки в град Варна се увеличи с 300%.
На собствениците на въпросната верига вече хич не им беше интересно, защото нормите на печалбата паднаха до нормалните за този вид бизнес. От баснословните спекулативни нива вече нямаше и помен и бизнесът им стана толкова безинтересен, че дори го продадоха на чуждестранен оператор и запазиха собствеността само върху недвижимите имоти. Но стана още нещо много важно - въпросната верига и нейните собственици престанаха да бъдат инструмент за влияние и корупция в местния парламент - една корупционна схема по-малко.
Пример втори: Преди 15 години в България имаше един доставчик на стационарна телефония (БТК) и един доставчик на мобилна телефония (Мобил Тел). Тогава отрасъла се характеризираше със задкулисие, скъпи услуги (3,50 деноминирани лева за минута мобилна телефония), движение на пари от компаниите към политически партии и на услуги от политическите партии към компаниите.
Нямаше избор за потребителя и сметките му съдираха кожата. По същото време покойният вече управител на Мобилния Телеком се говореше усилено, че плащаше ‘такса забавяне‘ на Правителството на Костов да бави вторият GSM лиценз в размер на 10 000 долара месечно. Убеден съм, че вторият GSM лиценз се бавеше изкуствено и против всякаква пазарна логика. Накрая втория лиценз се появи, че след него и трети, че се продаде и БТК (евтино да, но слава богу не на Гад Зееви). Заговори се, че между трите мобилни оператора има картел, но дори да го е имало пазарната реалност бързо го е ликвидирала.
Беше взето политическо решение за либерализация на Телекомуникационния сектор. Появиха се локалните оператори. Впоследствие с напредъка на технологиите локалните оператори започнаха да предлагат стационарна телефония, мобилните също и мобилен интернет и телевизия и какво ли още не, че и четвърти GSM се задава на хоризонта и ще настане страшен купон за потребителя.
В резултат: Аз лично плащам 30 лева месечно за 100 канала цифрова телевизия, суперкачество интернет и безлимитна стационарна телефония с всички мрежи, Европейския Съюз, Америка и Канада, а може да изтискам пазара и за нещо по-добро. Реалността: Сектора на комуникацииите работи на пазарен принцип, не е източник на напрежение или задкулисие, на подкупи и влияние върху политическите партии.
Секторът на телекомуникациите стана абсолютно безинтересен за политиците. Ниските цени ги доведе либерализацията и конкуренцията, а от това спечели потребителя. Нелоялна конкуренция в бранша има, но тя се дължи на балканския ни манталитет и първото поколение бизнесмени.
Сега секторът на телекомуникациите прилича на разцъфнала пролетна градина, за разлика от енергийния сектор, който наподобява заблатено и тъмно място, забулено в червено - синя мъгла и пълно с отровни змии, гущери, алигатори и други твари. Със сигурност на министър Ивайло Московски му е малко по-леко на душата, отколкото на минисър Делян Добрев, но защо обвиняваме момчето за тази каша след като алигаторите в блатото са двайсет годишни?
Пример трети: Банковата ни система до Виденовата криза беше с влошени показатели, силно задлъжняла, нереформирана , управлявана повече от ДС ченгета, отколкото от банкери. Същият хаос цареше и в целият финансов сектор. В резултат се случи това, което беше напълно естествено да се случи: хиперинфлация и финансов колапс.
Народът излезе на улиците и това което поиска в последствие стана: Лошите банки се затвориха. Добрите се приватизираха. Въведе се система от правила наречена Валутен Борд. Сега имаме Банкова система като витрина - за пример на цяла Европа. Нашите Банкери дори смятам, че по качества се нареждат пред банкерите на гореизложените държави.
Още един пример: В Англия доставчикът на електричество ти доставя и водата и доставчикът на водата ти доставя електричеството.
Предвид икономическата и политическа действителност смятам за необходимо и належащо да направим следното:
1. Пълна мобилизация на следващите избори и нито глас даден за БСП и ДПС. Всеки глас даден за тези партии е глас срещу Народа. Тези партии по своята същност са представители на старата комунистическа номенклатура, те искат да управляват единствено по две причини:
Първата е да крадат, а втората е да съхранят краденото. Партийте БСП и ДПС функционират като скачени съдове и повече никога няма да управляват България. Те вървят бавно, но сигурно към своя естествен политически завършек и няма никакъв смисъл да удължаваме тяхната агония. Още повече проблемите, които предстоят да бъдат решени в държавата бяха сътворени от самите тях. Какви идеалисти трябва да бъдем, за да смятаме че Румен Овчаров или Ахмед Доган ще либерализират и изкарат на светло енергийния сектор.
2. Народът излезе и протестира против ПОЛИТИЧЕСКАТА СИСТЕМА. Народът иска нов политически ред и по-голямо присъствие на гражданите в управлението. Това може да стане, чрез приемане на Нова Конституция, а тя да се приема чрез ново Велико Народно събрание. Президентът Плевнелиев обаче е прав, когато казва, че всички идеи трябва да са изкристализирани още преди свикването на Велико Народно събрания.
Ето защо смятам, че следващите четири години трябва да са преходни и дискусионни, така че след края на следващия парламент да се свика Велико Народно събрание. В момента в обществото има високи нива на емоция, а за правилни и съдбоносни решения ни трябва хладен и остър като бръснач ум. Трябва време за да се избистрят идеите, да се огледат от всички страни. Иначе има опастност политиците пак да ни хлъзнат.
Дълбоко мое убеждение е, че Народът ни е узрял за ново политическо представителство и устройство. Партийте участвали и компрометирали прехода (БСП, НДСВ, ДСБ, ДПС), заедно с техните лидери трябва да се саморазпуснат и си отидат безвъзвратно. Единствената партия, която трябва да остане във властта и то със специална мисия е ГЕРБ. Тя трябва да изпълни важната мисия и да бъде мост към създаването на ново политическо устройство с нова ценностна система, с нова енергия и виждания как да се правят нещата. Ново устройство обърнато към Народа и към проблемите на Народа.
Ако са партии, то да бъдат партии, които да не създават паралена действителност както досегашните. Да се борят в реална конкуренция с идеи за просперитета на държавата ни. Сегашните партии са напълно изчерпани, непродуктивни и кухи организации грижещи се единствено за собственото си възпроизводство и самодостатъчност.
3. Икономиката и общественият живот в България се деформира от три фактора: влиянието на олигарсите, своеволията на монополите и корумпираната и неефективна Съдебна систвема. Затова трябва да се осъществи пълно и необратимо либерализиране на енергийния сектор, в интерес на гражданите и пазара. Наказване на виновните за днешната ситуация (бивши енергийни министри и шефове на НЕК, но не само) и изкарване на всички договори, посредници по веригата и начини на ценообразуване на светло. 50% гражданско присъствие в ДКЕВР и институциите. Силен контрол върху монополите и демонополизиране на доставките.
Притискане на олигарсите в ъгъла и подвеждане под отговорност на всички незаконно забогатели. Отнемане на имущество и бизнеси. Изкарване на светло дейността им и взаимовръзките им. Всички до един - дори собствените си приятелки и любовници. В момента схващането в обществото е че политиците, които виждаме на сцената са куклите, които се управляват от кукловодите - олигарсите и групировките с пари. Те намират начин да се договорят и да достигнат до всяко едно правителство.
Ние тук във Варна знаем групировката обхванала целият град, знаем нейната история, знаем че Кметът е безгласна буква в чужд сценарии и знаем, че те са сложили ръка и на електроразпределението. Народът иска осветяване на тези процеси и независими политици с морал. В този си вид политическата система не работи в полза на Народа. НАРОДЪТ ИСКА ТОЧНО ТОВА И АКО ПОЛИТИЦИТЕ НЕ ИМ ГО ДАДАТ ДА СЕ СЪРДЯТ САМИ НА СЕБЕ СИ.
Пълна рефома на съдебната система. Измитане на корумпираните, зависимите и некадърните от нея. Прозрачни и справедливи процеси. Ефективни присъди за виновните. Отсъждане в полза на Народа и на обществения инетерес. Огромна обществена енергия се разпилява в нищото и не се превръща в нещо градивно, заради чувството за безнаказаност и липса на справедливост в Българското общество. Хиляди хора в България не се захващат с нещо сериозно вярвайки, че мафията и местните олигарси ще им попречат да го направят, а ако го направят то ще им бъде отнето по насилствен начин.
35 милиарда лева стоят в банките, защото народа смята, че единствено там са на сигурно място. Усещането за справедливост е много по важно от усещането за ситост. Ефективна и справедлива Съдебна система би акумулирала огромна и градивна обществена енергия и поток от чуждестранни и местни инвестиции, които от своя страна ще доведат до двуцифрен растеж на икономиката
Засилване ролята, а не само фигуративно присъствие, на КЗК и КЗП, съчетано с приемането на силни закони, наредби и регулации в полза на Свободната Конкуренция и Правата на Потребителя. Разбиване на всички картелни споразумения. Сега в обществото има усещането, че в почти всеки бранш действа такова. Дребният и средният бизнес, които са гръбнакът на обществото и средната класа се чувстват смачкани и унизени. Предприемане на реални категорични стъпки, регулации и мерки от всички институции в тяхна защита и развитие.
4. Партията ГЕРБ. Партията ГЕРБ се провали безусловно в областта на безработицата, намаляване на социалната тежест от кризата, реформиране на енергийният сектор и въздаване на справедливост по категоричен начин на виновните за днешното окаяно състояние на държавата. Въпреки това Народът продължава да разпознава в нея единствената партия, която може да носи отговорност за управлението на страната. Ето защо тя ще получи нов втори кредит на доверие от Народа, но този път няма право на грешка. Ето защо смятам, че всички от ГЕРБ трябва започнат трескава работа върху два документа:
Анализ на управлението в т. ч. признаване на всички грешки и недостатъци и Програма за управление на държавата - конкретна и точна по периоди, мерки, инструменти и прочие. Поемане на ясни ангажименти, относно точка трета. Бойко Борисов заслужи уважението на Български Народ и въпреки някой особености на характера ще си остане всенароден любимец.
Той произведе прекрасни хора и професионалисти за политици, като Красимир Велчев, Цветан Цветанов, Лиляна Павлова, Росен Плевнелиев, Йорданка Фандъкова, Кристалина Георгиева, Николай Младенов, Симеон Дянков и други. Той направи куп други важни за държавата неща и превърна София в Европейски град. Той трябва да остане лидер и мъдрец на партията, но правителството трябва да се ръководи от друг по-експертен човек. В обществото остава усещането, че той в някаква степен е зависим от своето минало и действия, иначе как ще си обясним странната пасивност към бившия главен прокурор Никола Филчев, за чийто престъпления има събрани вече толкова доказателства.
5. Трябва най-сетне дейността на социолозите да се урегулира със закон. В момента в тази сфера цари пълен хаос, всеки проучва, изследва и дава официални данни, както смята за полезно. Категорично смятам, че трябва официален период (Например в Германия е един месец) 1 до 3 месеца преди избори да не се дават никакви предварителни резултати. Проучванията трябва да се правят през точно определени периоди в годината (отваря се прозореца и после се затваря), а не хаотично.
Също така трябва да има орган, който да заверява и сертифицира едно социологическо проучване, като правилно направено и редовно. Едва след това то да бъде оповестено на широката публика. Също така при наличие на разлика от 3% до 5% в сравнение с крайните изборни резултати да се отнема лиценза на агенцията за този вид проучвания, като неблагонадежна.
В момента в обществото се е настанило трайно усещането, че социолозите МАНИПУЛИРАТ общественото мение в полза на една или друга партия, на база техният корпоративен интерес или симпатия. Още повече, че някой хиперактивни социолози умело комбинират дейността си с някой модерни спортове - например играта на голф и строителството на ваканционни селища върху изгодно за държавата заменени земи.
6. Трябва да се подеме дебат в обществото най-вече от интелектуалците и журналистите с морал, относно характера на обществената пирамида и нейното преподреждане. В момента върха на обществената пирамида достопочтено е зает от негово величество Политикът - няма значение кой и какъв е той, корумпиран или некорумпиран, компетентен или некомпетентен. Политиците навсякъде по света са паразити (казано по меко консуматори), тъй като те не създават принадена стойност в обществото, а само преразпределят и смучат от създаденото в реалния сектор.
В развитите общества политиците по презумция имат морал и са осъзнали тази си своя роля, за което те са заели средата на обществената пирамида и се стремят да създават закони и регулации в полза обществото, като благодарност, че паразитират върху него.
В България обаче твърдението, че политиците са паразити сякаш важи с още по голяма сила, защото политикът тук по презумция приема неефективни и неработещи закони, краде от благата, които народът създава, заел е достолепно върха на обществената пирамида, словоблудства и се гаври с всички и с всичко (справка бившия лидер на ДПС). ТОВА ТРЯБВА ДА СПРЕ СЕГА. И политикът, както миньорът, учителят и зъболекарят трябва да изкарва честно и с пот на челото насъщния си.
Категорично смятам, че в едно нормално демократично и пазарно общество върхът на обществената пирамида трябва да се заеме от Предриемачът с главно ‘П‘. Преприемачът забогатял с честен труд и със собствен ум. Предприемачът създаващ работни места и даващ хляб на хиляди семейства. Предриемачът, който е заложил своята собствена съдба и тази на семейтвото си в името на един по-добър живот.
Предприемачът който управлява успешно капитали, хора, активи. Именно той е най-здравата клетка в едно общество - източник на мъдрост и разум. Много по-лесно се става политик, отколкото предприемач. В този съдбоносен за България момент в тв студиата трябва да се търси именно мнението на успели мениджъри и предприемачи, а не на разни пишман анализатори, защото те имат нюх към правилните решения и изход от ситуацията.
Истинското уважение на обществото и върхът на обществената пирамида трябва да заслужи именно собственикът на бизнеса. След това би трябвало да се наредят тези които пазят нацията здрава, тези които образоват децата ни, тези които пазят реда и спокойствието ни, тези които въздават справедливост, и може би чак тогава трябва да се нареди негово величество Политикът със своите идеи за развитие на обществото, а не със своите словоблудства, на които сме свидетели постоянно. Тук не претендирам за изчерпателност или точност. Истината сама ще се роди в дебатът.
И така Народе, аз приключих с ъс своите тези. Това е, което мисля и ти го казвам Народе, а последната дума имаш ти. И помни Народе, 23 години чакахме политиците да изградят къщичката, в която да живеем мирно и честито. Не стана Народе, затова трябва да вземем иницитивата в свои ръце и да направим така, че след като направихме една крачка назад, сега да направим две напред.
Пък на тези които са отчаяни и си мислят, че по-лошо не може да бъде, ще им кажа, че може. Може и още как.
Аз си спомням. Спомням си режим на тока два часа има два часа няма, спомням си два единствени телевизионни канала и съветска програма всеки петък, спомням си лагери и хора в лагерите само защото са написали статия като тази, спомням си съседа да доносничи за съседа, спомням си служител на държавна сигурност да чука на вратата ти за обяснение, защото са засекли писмо до Америка, пък няма нищо, че са го прочели, че е за автограф от Арнолд Шварценегер, спомням си само съветски коли по улиците, спомням си една единствена партия избрана с единодушие, спомням си огромна ядрена авария умишлено прикрита от обществото, спомням си деца на големци, които изнасилваха и пребиваха деца на обикновенни хора и се оттърваваха безнаказани от съда, спомням си как един цял Народ беше лишен от правото да има собствено мнение, спомням си сюрреалистичните витрини на Корекомите докарващи ме до състояние на пълна хипноза, спомням си празни магазини и разплащане с купони вместо с пари, спомням си настригани като овце ученици, унизени за назидание. Спомням си времето на комунизма и ме побиват тръпки.
Човек от Народа, град Варна
svobodata.com
