Някъде към 1903 г. Стоян Михайловски пише, а книжарят Яким Якимов издава „Книга за оскърбените и онеправданите”, която включва пет различни по съдържание и жанр произведения, като едното от тях – „Психология на народовластието /беседа между един свещеник и един учител/” Звучи отчайващо актуално и днес, 110 години по-късно.
Такива четива – според мен – би следвало да се преиздават и популяризират поне веднъж на петилетка и задължително да се изучават в горния гимназиален курс, за да държи влага за всяко идващо поколение.
Те не само образоват, те възпитават и отварят очите ни за това кое е добро и кое лошо, кое е морално и кое не в сложния и многообразен свят, който населяваме. За да не допускаме пошлото, грозното и криминалното да бъде водещо в живота и държавата.
Прочее, с поместените по-долу кратки извадки от въпросната „беседа” Вие, любезни читателю, сам ще усетите великата позабравена /уви!/ мъдрост на нашите прозорливи предци.
Крум Славов, svobodata.com
Стоян Михайловски
ПСИХОЛОГИЯ НА НАРОДОВЛАСТИЕТО
/Беседа между един свещеник и един учител/
............................................................................................................................
УЧИТЕЛЯТ: Я ми кажи, какво мислиш, въобще, за нашите държавни работи?
СВЕЩЕНИКЪТ: Вредна ненормалност – ето, в две думи, моето мнение за общите работи у нас.
У.: Е добре, кой е виновен, ако не нашите държавни мъже? Те са длъжни или да намерят изход за това ненормално положение, или да съзнаят некадърността си...
С.: Нашите държавни мъже са н а ш и – сиреч, и те са таквиз, каквито сме ний, гражданите...Слушай, даскале: не искай никога от управниците да правят чудеса...Нали виждаш, че всичко у нас е изнемощяло, западнало, опросяло... За подобна болка цяр не се намира лесно...
.................................................................................................................................
...Всъщност, народ без съзнание не е народ!...Не сме още народ ние, българите, а незнам каква сбирщина, която бленува – казвам б л е н у в а, а не сили се, не мъчи се – да стане народ...Да, България не е още съставена – тя е само възмечтана, тя само е проектирана!
У.: А това, което се извърши преди четвърт век?*
С.: Опит, несполучлив опит! Днес половината България робува на другата половина: ей-на плода на „освободителната” война! Изпъдихме османлийците, но османлийщината бе в сърцата ни!
...................................................................................................................................
У.: ...Да добиеш народната подкрепа е мъчно – но не прекалено мъчно. Рецептът е известен: служи на народа – недей си служи с народа! Половината България робува на другата половина, казваш ти. Това е много добре казано, дядо попе...Но какво значи това? Значи, че жадността е единственият принцип в нашите правителствени кръгове./.../ Видиш ли я тая напета, тая гиздава българска столица? Тя е построена само от плячка и обири!...
...Е, добре, за мен тя днес е хиляди пъти по-мръсна...мръсна, защото е живо доказателство, че новобългарската история започна с разбойничество!...
...София, за която говоря, е чиновническата София... Обирник у нас има един – представителят на държавата, настойникът на общото дело, „царският човек” – както го титулират по селата...Заговори ли се за обир, то ще бъде или обир в Банката, или обир в Армията, или обир в Държавната печатница, или обир в Мировите съдилища, или обир в Министерствата, или най-сетне обир в тъмницата... Поти се коравият цървулан, жилестият гащник – ахкат и чернеят тонковците-даноплатци – и защо това? Да може един началник на отделение да стане домовладелец, да може един полковник да стане приходополучител, да може един царедворец да карнавалствува във Военния клуб!... Па що ли говоря само за София?...Навсякъде в България – от деня, когато тази България се даде на българина – виждаме едно и също явление: забогатяване /.../ в партийни и сановнически сфери, забогатяване, което се дължи на всичко – но не на труда!...
.............................................................................................................................
...В София вярват, че изкуството да управляваш хората стои в една думица – произвол! И произволничат повсеминутно...
...Властта е велика развратителка!...И велика развратителка е тя особено на Балканския полуостров, където държавният бахтотраж и самозваният спасител са винаги намирали добра почва за подвизаване.../.../ Прочее, позволи ми да ти кажа, че от народни лъже-пастири и от царски любимци аз не очаквам нищо добро...Знам ги аз – що мислят те за парцалановците и за цървулановците...Знам я аз тая старовремска песен /тя датира от времето на Йоана Екзарха/: „За да премахнеш всяка волност – премахни всяко благосъстояние!...Народ, който благоденствува, мъчно се управлява! Безхлебица и голотия са най-добри помагачи на властника!”
........................................................................................................................
...Такъв човек се стреми да монополизира водителството под предлог на публично спасение; такъв човек е заклет враг на вашето добруване!...Добросъвестен държавник не натрапва ни себе си, ни делата си...
...Нека прекъснем тоя спор с известната бележка на Цезар: „Казват, че народовластието е хубаво, но опасно; олигархията е тоже опасна – без да бъде хубава.”
