„Не се заяждай с този, когото можеш да изядеш”, гласи известен цитат от писателя и журналист Петър Софрониев. Според него бившият министър на МВР Румен Петков е изпълнил перфектно и двете действия.
Петър Софрониев е журналист с 28-годишен стаж в редица български вестници. Занимава се с хумор – шоупрограми, сценарии, файлетони, разкази, новели и пр., като най-много е писал за сатиричния вестник „Стършел”. Той е сценарист на предаванията в БНТ - “Вариант “, “Събота – късен следобед” и “Клуб “НЛО”.
Шест години е кореспондент на радио “Гласът на Америка” – Вашингтон. Известен е с това, че е написал над 40 текстове на песни, които са станали хитове. Безспорно най-известната е „Казано честно всичко”, изпълнена от Васил Найденов. Според него и преди и сега песента носи своя хумористичен заряд.
Интервю на Васил Василев
- Какъв е вашият поглед за случващото се в момента в страната ни и къде е гражданското общество сега? - Гражданското общество се поотчая напоследък. Колкото е крехко в момента, то е на път да се разпадне, защото в това неведение, в което живеем всички, ние нямаме никаква сигурност за утрешния ден. Давам ви конкретен пример. Една предизвестена оставка, за която бяхме сигурни, че щеше да се подаде още от преди 3 месеца и повече, трябваше да се точи толкова дълго, докато наистина цяла коалиция се разцепи. Целият смисъл на това беше да се докаже на един човек, покрай него на един премиер и на един президент, че така не може. Че човек на министерски пост, който не знае своите задължения и се впуска в нерегламентирани контакти, е нелицеприятен за всеки от нас. Отчаянието на хората най-вече идва оттам, че толкова простичко решение се взима така мъчително; представям си в бъдеще, ако изникне нещо по-сложно, колко време ще им трябва. Още не мога да си обясня защо за тази елементарна история трябваше да се чака толкова много време. Гражданското общество е отчаяно, и поне в нашето поколение не би могло да се случи онова, което всички желаем: по-спокойно битие, по-богато в умерени рамки бъдеще, по-добра икономика и не на последно място – по-спокоен живот на улицата. Последното е може би и най-важно, тъй като опира до всеки. - Вие сте автор на прословутия цитат: „не се заяждай с този, който можеш да изядеш”. Кой се заяде и кой изяде Румен Петков? - Той сам се и самозаяде, и самоизяде. С поведението си абсолютно сам направи всичко, което му се случи и не трябва да се сърди на хората, които му казваха да си подаде оставката. Но самият факт, че той толкова дълго я избягваше, е красноречив; така сам работеше срещу себе си. Има такива хора, на които и да им казваш истината в очите, те си знаят едно и също. Това направи Румен Петков. - Мислил ли сте да навлезете в политиката, участвайки например в някоя партия? - Най-хубавото нещо в политиката е това, че винаги можеш да се излъжеш, и винаги можеш да се откажеш. Аз се бях впуснал в нея, когато дойде царят, защото както много други хора, мислех, че той е непоквареният човек в държавата. Когато обаче минаха две години, видях всъщност, че и той не може да направи тези промени, а дори и да иска, с хората до себе си беше ясно, че няма да стигне до никъде. Така че се отказах, но всъщност и сега говорите с един неосъществен царист.- Канен ли сте да се включите в различни инициативи на българските интелектуалци, какъвто беше клубът ,,Съзидание" на Иван Гранитски за подкрепа на „добрите кметове”? В него взеха участие творци като Леда Милева и Антон Дончев. - С Иван Гранитски сме приятели повече от 30 години и той много добре знае, че освен хора, които се занимават с политика, трябва да има и такива, които да стоят настрана, като фон. Аз съм от „фона”, но да си призная, не ме е канил. И да ми беше предложил, не бих отишъл със съзнанието, че те възпроизвеждат двуполюсния модел с подкрепата, която оказаха на кметовете. Самият факт, че те повечето са социалисти, тук-таме за цвят – синьо, налага двуполюсен модел, който с голям зор разтурихме.
- Известен е фактът, че сте написали текста на популярната песен, изпълнена от Васил Найденов - „Казано честно, всичко ми е наред” . Бихте ли написали и днес такива стихове? - Това е една своеобразна метафора. И тогава, и сега – бих ги написал, колкото да става майтап. Навремето „казано честно, всичко ми е наред” можеше да каже само дебилът, който се стремеше да има нормално кръвно налягане, да има приятелка, да ходи на изложби и кино и това му стигаше. Сега, след като сме лишени и от тези неща, които тогава имаше, е пълна глупост да се смята, че всичко ни е наред. - С какъв стих или виц бихте описали сега ситуацията в страната ни?
- Истината е, че в момента не ни е нито до стихове, нито до вицове. Положението е толкова постно и с такова безразличие приемаме фактите около себе си, че аз не бих се наел най-малкото да използвам стих. Виждате колко хора излизат да гласуват на избори, народът е обезверен. Единственият стих, който ми хрумва, е „сивота, сивота, сивота”. Тези три думи казват всичко. - Вие сте работили в хумористичния вестник „Стършел” дълги години. Как се промени сатирата след 10-ти ноември 1989 г. и на какво се смее днес българинът? - Преди 1989 г. в. „Стършел” имаше колосален тираж, какъвто днес не може да се стигне, защото много от забранените теми тогава се промъкваха при нас, дали с Езоповски език или по друг начин, но бяха завоалирани. Сега хуморът е изостанал много, защото каквото има да се пише, още на следващия ден се отпечатва на първите страници на всички вестници. Когато на българина му е полупразен хладилникът, когато през зимата му е студено, на него не му е въобще до хумор. Ако има нещо, което е останало трайно, това са онези пороци, над които се надсмиваше и Алеко. Бай Ганьо и днес живее, обаче няма и следа от мускалчетата, той вече е от косюмираните бизнесмени и продължава напред. Той придоби много качества, които демокрацията му позволи. 35 години се занимавам с хумор, но и днес ми е трудно да определя темите. И сега надничаме в човешката душа, в човешките кусури, които оформят личността така, че тя да успее да се пребори с живота и с несгодите, които са я налегнали. Вече отпаднаха вицовете за мутри, няма ги и анекдотите за политици, т.е. всичко се сви до една сивота. И въпреки това, хуморът е жив, защото българинът намира сили да се засмее от време на време. Все повече му се налага да се надсмива над себе си, защото в такава сиромашия, като че ли не се е виждал никога до сега.
- Работили сте и като сценарист на предаванията „Клуб НЛО”, „Събота късен следобед” и „Вариант” по БНТ. Има ли нужда зрителят от подобни продукции днес?
- Това, което измести тези три предавания, вече го виждаме на екран: програми, като „Шоуто на канала”, „Шоуто на Слави”, „Комиците” и още едно две, които гледате по телевизията. Неслучайно казвам „гледате”, защото аз лично ги избягвам. Не от обида, че „нашето” го няма, а заради това, че забелязвам една дразнеща и трайна тенденция. В тези предавания няма никакъв контрол над художествената стойност. Отнякъде са дошли някакви пари и те трябва да се усвоят. С цената на какво изкуство – няма никакво значение. Моят наказателен вот е да не ги гледам. - Могат ли те да се определят като изкуство? - Аз не мога да давам такива оценки. Българинът ги гледа може би, защото няма какво друго да следи, защото няма предлагане, това е единствената причина според мен. - Имахте ли проблеми с цензурата преди 1989 г., когато сте писали по-солени шеги?
- Нямаше такива проблеми, защото всеки си имаше автоцензура и знаеше какво да пише и да не си губи времето с това, което беше забранено. В един момент разбрахме, че сега, когато можеш да пишеш всичко, хората вече го знаят от първи страници на ежедневниците и никой не го чете. - Има ли днес някаква цензура? - Не, категорично няма такова явление. Това също не е много хубаво, защото се появиха толкова нецензурирани предавания, филми и книги. Понеже споменах книги, та се сетих. Имайте предвид, че в България на година излизат по 365 стихосбирки, т.е. по една на ден. У нас не повече от 20 000 души четат поезия, а едва половината – българска. Представете си каква гора се сече за издаването на тези книги, защото хартията идва именно оттам. Каква безмислица, какво чудо става само. Това за мен е имитация на духовност. Познавам момичета на 26 години с издадени 26 книги. Мисля, че Вазов има 26 тома.
- Над какво работите в момента?
- Работя над един роман, който се казва „Бездомници без граници”. Разказва се за един квартал, в който е ограбен до основи един от блоковете. Всичко е откраднато, дори и асансьорът. Жителите на кооперацията стават бездомници и са приети от хуманитарни организации в палатки. Обаче те им осигуряват такива условия, че повече не искат да се връщат в квартала. Палатки от американската армия, оборудвани с йенски скъпи съдове, с тях се занимава международната организация „Бездомници без граници” по толкова добър начин, че те заживяват дори щастливо. Дори комшиите започват да ги подпитват какво трябва да се направи, колко трябва да се плати, за да ограбят и техния блок. Това накратко е романът, който ще излезе догодина с помощта на едно пловдивско издателство. Освен него подготвяме поредното шоу, което ще се появи през май тази година и ще се казва „В неделя с Димитър Цонев” по Канал 1 и ще бъде с хумористичен характер. Там съм поканен като сценарист.
