Масовите протести срещу корупцията във всичко, предизвикали оставката на правителството, отклониха вниманието от протестите срещу корупцията в науката, предизвикали оставката на министъра на науката и образованието.
Сигурно не всички съзнават, че протестът срещу сметките на тока е важен, но засяга днешния ни ден и лесно ще бъде утешен, а разрушаването на научната инфраструктура на страната ще ни превърне за десетилетия в интелектуално сметище на Европа. Може би завинаги!
Разборът на наглия грабеж на фонд „Научни изследвания”, въпреки че възмути дори Борисов и отнесе главата на Игнатов, още не е получил прокурорска оценка. Но архивът на парламентарната комисия по образованието и науката е засипан с протестни документи срещу научния октопод, превърнал конкурсната сесия на фонда в долнопробна покупко-продажба на научни звания и длъжности с обществени средства и раздаване на милиони лева на партийни другари и интимни съратници.
Там са подписите на Общото събрание на БАН, асоциацията на Хумболдовите стипендианти, Събранието на академиците, Гражданското движение за защита на науката и образованието, индивидуални и групови протести на учени, изградили школи тук или утвърдили се в световната наука. Дори елитното списание „Nature” възропта против омерзителната наглост. ЕДИНСТВЕНАТА манифестация на подкрепа за престъпната група във фонда беше проведена от „Национално представителство на студентските съвети”, с председател Ангел Георгиев. С което се потвърди констатацията, че „няма нищо по-отвратително от развратен поп или пияна баба, освен младежка казионна организация”.
Вчера беше обявено, че Президентът създава Обществен съвет към служебното правителство за сътрудничество при вземане на решения, формиране на позиции, становища и приемане на инициативи за развитие и провеждане на публичните политики в полза на българските граждани при спазване на принципите на публичност и прозрачност". Може би именно аурата на задунайския професор-плагиат Величко Адамов и близката дружба с Красьо Черничкия правят Ангел Георгиев най-подходящ като представител на научната общност в Обществения президентски съвет.
Росен Плевнелиев очевидно е забравил собствените си твърдения, че бъдещето на България по пътя към обществото на знанието е основано върху научен прогрес, иновационна и технологична ефективност и не е счел за нужно да включи между „лидерите на протестите” и „старите муцуни” на прехода някой истински приличащ на учен гражданин. Затова изглежда трябва да му бъде напомнено, че автентичният протест на научната общност има своите реални лица и те се казват д-р Виктор Атанасов и доц. Христо Димов. Всякакъв опит за подмяната им със сурогатни персони поставя под съмнение демонстрираното благородство на неговите намерения.
проф. Лъчезар Аврамов
