Това послание отправиха в Брюксел председателят на Фондация Българска Памет д-р Милен Врабевски, евродепутатът Андрей Ковачев и световноизвестните слависти Калиганов, Рихлик и Миклас при откриването на изложбата "Съкровище на словото", посветена на националния празник 3-ти март
В годината на юбилейните чествания на 1150-тата годишнина от Великоморавската мисия на светите братя Кирил и Методий в Брюксел по традиция се събраха над 100 млади българи от цялата наша диаспора, за да видят в сърцето на Европа изложбата „Съкровище на словото”. Изложбата е съставена от учени от Института по литература към БАН, а в Брюксел се представя, благодарение на спомоществувателството на Фондация Българска Памет и със съдействието на българския евродепутат от ЕНП д-р Андрей Ковачев.
По покана на евродепутатите от ЕНП(ГЕРБ) Андрей Ковачев, Мария Габриел, Владимир Уручев, Преслав Борисов , Моника Панайотова и Фондация Българска Памет на събитието младежите от българската диаспора в Украйна, Молдова, Македония, Западните покрайнини, както и ученици от Родопите се срещнаха с присъстващите на тържеството Йорданка Фандъкова, кмет на София, със зам. - председателя на Групата на ЕНП в ЕП Ян Олбрихт, с посланиците на Р България в ЕС и Кралство Белгия, Димитър Цанчев и Веселин Вълканов, с дипломати, представители на европейските институции в Брюксел, приятели на България.
Специално за премиерата в столицата на Европа пристигнаха световноизвестните слависти и българисти проф. д-р Игор Калиганов от Руската академия на науките, проф. д-р Ян Рихлик от Карловия университет в Прага и проф. д-р Хайнц Миклас, декан на Виенската славистика. И тримата бяха специални гости на д-р Милен Врабевски, председател на Фондация Българска Памет.
д-р Милен Врабевски, председател на Фондация Българска Памет
Д-р Врабевски подчерта огромната роля, която изиграва българската средновековна държава на Борис I, Симеон Велики, цар Петър. „След краха на Великоморавската мисия и прогонването на Кирилометодиевите ученици от пределите на Моравия единствено България се оказва зряла за зрялото дело на просветителите. Те пристигат във Велики Преслав, където се разгръща огромна книжовна продукция, създава се новата азбука –кирилицата - която е собственобългарско творение, дело на царската канцелария”, открои акцентите д-р Врабевски. И продължи: „Кирилицата се разпространява под формата на преводни и оригинални произведения в другите славянски земи, а по този начин делото на Кирил и Методий има не само просветителско, но и цивилизационно значение. Старобългарският език пък се превръща в латинския за цяла Източна Европа. Днес кирилицата вече е азбука и в рамките на ЕС и с право трябва да бъде наричана българската азбука. Езикът не трябва да разделя, а да обединява”, категоричен беше Врабевски.
„България е държава - мисионерка, а и цивилизаторка на редица славянски народи, в т.ч. и на цяла Русия, където старобългарското писмо е стигнало от България, съгласи се проф. д-р Калиганов. След това се е разпространило дори до Азия, защото много, не само европейски славянски народи, а и азиатски народи са усвоили новата азбука. България има с какво да се гордее”, категоричен беше той.
„Културното обединение на славянските народи на практика е първата форма на европейска интеграция. Затова във Велеград от 1863 година насам Кирил и Методий са на почит”, отбеяза и проф. Рихлик.
Пълната зала „Йехуди Менухин” в Брюксел се наслади на песнопенията на мъжкия хор „Юлангело”, а под звуците на всеучилищния химн „Върви народе възродени” всички станаха на крака и запяха заедно. Защото и тази година, за пореден път се почувстваха единни в многобразието.
Изложбата ще продължи да пътува из Европа, за да припомня за обхвата и общоевропейското значение на Великоморавската мисия на светите братя, поставила основите на нова книжовна и литературна традиция.
