Ако сте решили да отдъхнете далеч от градския шум и динамично ежедневие, едно от прекрасните места, на които можете да го направите се намира в запдната част на България, а именно красивият и не много познат Търнски край, където е пълно с природни красоти все още запазили се непокътнати през годините.
От край време Трънско е граничен район и бивайки в периферията на българската държава, остава някак встрани от протичащите в страната процеси. През дълги периоди от време то е едно обикновено място, където като че ли почти нищо не се случва. Не са малко обаче моментите, когато това място играе важна роля в историческия процес. Всъщност векове и хилядолетия тук протича интересен и изпълнен с превратности живот. Кръстопътното положение на Трънско е предпоставка за преминаването на множество племена и народи. Хилядолетната история на този красив край се усеща при всяка стъпка, във всяко негово кътче и село. Не би могло с точност да се каже кога се появяват първите хора тук. Проведените до момента археологически проучвания обаче показват, че през неолита вече е имало значително човешко присъствие. За това свидетелстват намерените каменни брадви, длета и чукове в землищата на с. Ярловци, Реяновци, Бохова, Забел и др. До село Еловица в пещера са намерени животински кости, внесени от обитателите на пещерата, а също стъргало и кремъчен нож. Подобни обитаеми пещери са открити в с. Зелениград и в Ломница до Ждрелото на Ерма.Земите на Трънско са били плътно заселени от траките. Край с. Горочевци се намира тракийско светилище - над черковния двор са разкрити стени от ломен камък. Тук е намерена оброчна плочка на богиня Хера с посвещение на гръцки език. В близост до светилището се е намирало тракийско селище с името Буайпара. Друга плочка с надпис, намерена при с. Зелениград свидетелства, че тук на скалния масив се е намирал храм на бог Аполон. Недалеч - до с. Забел е разкрит трако-римски некропол, датиран към втората половина на ІІ - първата половина ІV в.
Освен с богатството на археологически и свещени находки, трънският регион е известен и със своята невероятна природа с предимно полупланински и планински релеф. Тук попадат редица планини от Верило-Руйската планинска редица и част от планините от Краището. Релефът е изключително интересен и разнообразен. Редят се високи, хълмисти земи, отделни котловини, многобройни долини и проломи. През Знеполе протича най-голямата река в региона – Ерма, по поречието на която, на малка тераса по левия бряг се намира град Трън, заобиколен от всички страни от планини. Единственият път преминаващ през Трън свързва града със Перник и София и граничния пункт Страземировци.
Трън е екологично чист район на около 75 километра от столицата. Около него има богати горски масиви. Съществуват минерални извори с много добри питейни качества и лечебни свойства. В близост до един от тях, в село Банкя, се произвежда минералната вода Thorn Spring. Действително възможностите в Трънския край за така модерните напоследък еко, селски или културен туризъм, са много. Той предлага на своите гости незабравими преживявания, старинна култура и бит, съхранил духа на миналото, уникална природа и скални феномени, богати флора и фауна, и не на последно място - добри и гостоприемни хора, запазили традициите си. Занаятите са свързани главно с грънчарството, дърводобива и дърводелството, строителното майсторство. Трънските майстори са изградили през XIX в. облика на редица български градове и села. Особено място заема Бусинската грънчарска школа. В селото е уреден музей, в който се правят демонстрации от опитни майстори.
В Трънския край има и чудесни условия за планински туризъм. Изградена е Трънска екопътека в близост до самия град. Най-известният маршрут е до връх Руй, най-високият в областта, от който се открива чудесна гледка към цялото Знеполе. Руй планина е най-внушителната в община Трън, а едноименния връх е висок 1706 м., като граничната линия между България и Сърбия и Черна гора минава по самото било на върха. Оттам се открива величествена гледка във всички посоки. На запад се синее Грамада планина с върховете Въртоп и Църна трава. На юг като на длан се открива Знеполе, над което се издигат Огорелица, Яничова чука, Кървав камък. Зад тях се очертават хребетите на Милевската планина, а по на юг са Осогово и Рила. При ясно време на североизток може да се види билото на Стара планина, очертава се профилът на Витоша. Вечер се виждат дори светлините на нощна София. В планината можете да зърнете различни растителни и животински видове. От раститенията преобладават букът и дъбът, но се срещат и други дървесни и растителни видове - бряст, явор, ясен, ясика, габър, липа, клен, леска, диви круши, ябълки, сливи, шипки, глог, трънинки, малини, капини, ягоди и др. особено красива пролетно време е дивата перуника. Гъстите борови гори, пъстроцветните поляни и планински ливади, причудливите скални образувания допълват красотата на Руй планина. Освен богатата флора, планината притежава разнообразна фауна - зайци, лисици, вълци, диви свине, сърни и елени, различни видове птици и т. н. До върха водят множество горски пътеки, като изходни пунктове за неговото изкачване са селата Туроковци, Ломница, Забел и Зелениград.
Много добри условия за риболов има в микроязовира край село Ярловци, той е на 11 км югозападно от Трън. Язовирът е зарибен с толстолоб, щаран, бял амур, костур, уклей, каракуда, червеноперка и др. видове риба
На 5 км. от града при рида Ломница се намира ждрелото на р. Ерма. Неповторимото с красотата си кътче е моделирано в продължение на хилядолетия и е резултат от карстово-ерозионното действие на река Ерма, прорязала дълбока теснина в твърдия варовик. През 1961 г. Трънското ждрело е обявено за природна забележителност и защитена територия с площ 8,7 ха. Уникалното и с красотата си ждрело е един от Стоте национални туристически обекта. То има посока запад-изток. Дълго е около 100 м. От двата бряга на реката се издигат двете стигащи до 200- метра канари - Църковището и Жилав камък. В най-ниската част до нивото на водата разстоянието между тях е едва 3-4 метра. В тази теснина неукротимите води се блъскат и скачат от камък на камък, като образуват малки вирчета и един 4 метров водопад. По течението се наблюдават огромни скални блокове, входове на карстови пещери, водоскоци и малки водопади. На източния бряг на Ждрелото е прокопан тунел, през който минава пътят за с. Петачинци. Непосредствено след тунела, ако се отбиете от пътя по пътеката бихте могли да опитате да се качите до върха на на манастирището и изградената там обзорна площадка, откъдето се открива прекрасна гледка. Има и много интересни факти свързани с този природен феномен - за откритите останки от келтски поселения, езически светилища и много други.
Друга интересна забележителност е и високият 4 м. Врабчански водопад. В близост до него водата е прокопала двайсет метров скален тунел. От дясната страна в скалата има карстов извор, чиято вода е годна за пиене. Непосредствено под надвисналите скали е устроен прекрасен кът за пикник. От тук живописна пътека минаваща през разнообразен ландшафт - гора, мочурище, планински ливади - отвежда за ок. 40 мин. до с. Банкя.
На около 15 -20 км. От Трън се намира и друга природна забележителност - Еловишката планина, която е почти неизвестна за повечето туристи. На запад от нея се издига планината Кървав камък, която е отделена чрез долинно понижение образувано от реките Мелащица, която тече на юг, и Бързика река, която протича на север. В долината е прокаран удобен път от Трън през седловината Вълча поляна (1100 м н.в.), на която всяка година се провежда събор, за с. Трекляно.
Най-високият връх в Еловишка планина – вр. Плоча (1329 м), е разположен в южната й половина. В близост е и Костуринската река. Еловишка планина почти не се посещава от туристи. Най- добрите изходни пунктове за посещаване билото на планината са селата Горочевци и Еловица, второто е дало името на планината. От с. Горочевци тръгва пътека в северозападна посока (немаркирана) и след около 2,5-3 км се достига най- високата кота на планината – вр. Плоча. В близост са Голема Куровица. Вляво от нея е Малка Куровица. Това селце е едно от най-красивите кътчета в този регион. То не е голямо, но е запазило бита и традициите в себе си. Доказателство за това е и битовата кръчма в центъра, която е реставрирана и е съхранена в вида си от преди 100 и повече години, когато пак е била дюкян. Към нея има и малък хотел и атмосферата е подходяща за селски и еко туризъм. Според местните по тези места преди години е откривано и злато. В селцето има параклис построен преди много години, до който има извор с светена вода. В региона има и редица пътеки макар и малко позанемарени подходящи за преходи. В горите наоколо местните ловци проктикуват своето хоби.
