Имаме служебно правителство. Имаме протести – все още. Имаме жертви. Имаме и искания – повечето справедливи. Но сякаш нямаме мечти. Порових в Гугъл и открих поучителна притча. Струва ми се подходяща за ситуацията.
Край една гора, на един хълм, растяли едно до друго три дървета. Веднъж те заговорили за мечтите си.
Първото дърво казало: Един прекрасен ден ще се превърна в уникален сандък с дърворезби, в който хората ще съхраняват злато, сребро и диаманти. Всички ще се възхищават на красотата и богатството ми.
Второто дърво въздъхнало и споделило: Някой ден от мен ще направят огромен кораб, красив и бърз. Ще обикалям морета и океани, а смели моряци ще открият нови земи с моята помощ.
Третото дърво на свой ред разказало: Мечтата ми е да раста, раста, раста, докато стана най-високото дърво в света. Хората ще ми се любуват и ще се сещат за Бог, до който аз ще бъда най-близо. Ще стана най-известното дърво в историята на човечеството...
Минавали години, а трите дървета все чакали и чакали да се сбъднат големите им мечти.
Един ден в гората се появили секачи. Те се приближили и огледали дърветата. Единият се спрял пред първото и казал, че ще го продаде на познат майстор дърводелец. Започнал да го сече, а дървото примирало от щастие, че най-после майсторът ще направи от него ракла за нечие съкровище.
През това време другият секач огледал второто дърво и споделил с другарите си: ще го закарам на пристанищните майстори. Дървото страшно се зарадвало, че мечтата да се превърне в кораб, е на път да се осъществи.
Последният дървосекач огледал третото дърво и промърморил: просто ще го занеса вкъщи. И се хванал да го сече.
Когато първото дърво попаднало в работилницата на дърводелеца от него направили ясла за храна на добитъка. Напълнили го със сено и го закачили в обора. Това силно огорчило дървото, но нямало какво да направи.
От второто дърво вместо кораб, майсторите издялали малка лодка, с която плували някакви рибари, а след това черноборсаджии разнасяли контрабандни стоки. И това дърво било разочаровано от съдбота си.
Най-много обаче се разстроило третото дърво, което било захвърлено в някакво тъмно мазе и забравено там.
Минали години. Веднъж в обора влезли млад мъж и невестата му с новородената им рожба. Те огледали яслата и решили, че от нея става чудесна люлка за бебето. Така и направили. Дървото било щастливо, защото все пак приютило едно истинско съкровище – детето на двамата родители.
Скоро пък на лодката се качили трима мъже, които отплували в открито море. През нощта се извил ураган, издигнали се страшни вълни. Двама от мъжете се мъчили да управляват лодката, но неуспешно. Преди да потънат, третият се обърнал към небето и заповядал: Спри! Тогава дървото разбрало, че вози самият господар на света.
Не след дълго хората, които хвърлили третото дърво в зимника се сетили за него. Оттам го извадил приведен, измъчен човек, който го понесъл на гръб към един висок хълм. Накрая някакви хора убили този човек, приковавайки го на дървото с големи гвоздеи. След едно денонощие дървото започнало да усеща, че се е приближило до Бог, както никога досега, защото божият син бил разпънат на него и хората, като го гледали, мислели за Твореца.
Когато ти се струва, че нещата не вървят, а мечтите се сриват, не забравяй, че Бог винаги има план за всеки от нас. Ако вярваш, един ден този план ще се случи.
В момента страната ни и ние, нейните граждани, изглеждаме като трите дървета: отсечени и превърнати в незначителни на пръв поглед предмети. Някои дори са захвърлени на тъмно - забравени и ненужни. Но някой ден, точно когато положението изглежда адски безнадеждно, Съдбата взема решение...
Все един ден палачинката ще се обърне. Тогава може късметът на Швейцария, например, да се пресели по нашите земи. Защо не?
А и на какво друго ни остава да се надяваме при тия политици и управници... Надеждата умира последна.
Емилия Цонева
