Числеността на ромското население отдавна надвиши 1 млн. и на практика една огромна част от криминалните прояви се дължат на този факт. Това снижава и качеството на нацията, води до лош имидж на страната навън, смята известният икономист и бивш депутат.
- Г- н Мичковски, как се развива българската иконимика след влизането ни в Европейския съюз?- Като цяло нещата изглеждат добре, като изключим големият дефицит по текущата сметка и много лошото търговско салдо на страната. Тези недостатъци се компенсират по друг начин - чрез достатъчни по размер преки чуждестранни ивестиции и от приток от доходи, който идва от българските емигранти, живещи зад граница в последните 10 години. От друга страна, се наблюдава много сериозен строителен бум в България, предимно в областта на туризма. Тези общи състояния, които съществуват не могат да бъдат отречени. Икономическият растеж в страната не е достатъчен, но има положителен тренд. Влизането ни в ЕС обаче, е свързано с глобализация на целия ни пазар. Първите не особено благоприятни тенденции са свързани с преместването на инвестиции от страната ни в Румъния. Доста сериозни фирми пренасочват производството си, и то съществуващо, към по-големия румънски пазар. 22 млн. души е далеч по-сериозна покупателна база и затова се наблюдава и отлив на инвестиции от България в посока към северната ни съседка. Това води до снижаване на темпа на нарастване на заетостта, не се акумулират доходи в страната и от само себе си се охлажда икономическата конюктура като цяло. Този процес започва сега, но вече са известни и плановете на много компании, които имат тук производства, закупени чрез приватизация или пък създадени на зелено. Тази тенденция е тревожна. Влизането ни в ЕС уеднаквява условията по отношение на данъци, ДДС и т.н. и сравнителните предимства, които имаше България преди това, започват да намаляват в сравнение с прекия ни конкурент в ЕС. "Олинеза" премества производството си, намеренията на тютюневите гиганти да инвестират в България се изпариха, започнаха да строят собствени производства пак там. Това е единят проблем.
Второ, структурата на инвестициите, които идват в България е такава, че една немалка част от тях не създават принадена стойност, не се реализират тук, което означава, че производствената база в страната започва да страда. Пазарът, на който ние сме член, дава много по-голяма възможност за намиране на големи компании, които идват тук, но не реализират продукцията си тук, използват най-различни механизми, като вътрешнокорпоративен оборот, за да избягват плащането на данъци. Това са рисковете на по-големия пазар. Така че не може да се говори за някаква инвестиционна еуфория, а трябва чрез допълнителни данъчни облекчения да се задържат тези производства, които наистина носят ръст.
Въпросът със строителния бум също трябва да бъде оценяван от гледна точка на еветуалния му край и охлаждане. Не могат да се построят повече хотели отколкото може да поеме една територия, защото това води след себе си и обратни негативни явления. Дано да няма снижаване на туристи, посетили страната ни, благодарение на безобразното застрояване навсякъде и липсата на елементари условия. Курортите не могат да бъдат превърнати в строителни площадки, както е в момента. Вярно е, че преди сезона нещата започват да се оправят. Това е процес, който, както има добри страни, защото строителството акумулира по веригата заетост и доходи, така и води до отблъскване на туристи в бъдещи периоди. Прекомерното застрояване и липсата на простор може да доведе до отблъскване на голяма част от туристическия поток.
Това зависи и от стратегията на големите туроператори, които имат възможност да пренасочват туристически потоци от една дестинация към друга, ако решат, че са си върнали достатъчно пари от българските инвеститори, една не малка част от които са строили с пари на туроператори. Но това си е глобална тяхна стратегия, на която не можем да повлияем по друг начин, освен с по-сериозни административни мерки с наказателен и икономически характер, за да може да се ограничи този процес, да не се превръщат нашите курорти в градове и да не отблъскват туристите. Трябва много активна политика на българските държавни власти за защита на нашите интереси в ЕС. Това още не се е случило.
- Има ли риск от прегряване на икономиката?
- Все още няма и не би трябвало да има, тъй като нашето равнище още е ниско. Може да има някакви временни затруднения, но нещо по сериозно не. Пък и в нашия случай - по-добре прегряла икономика, отколкото изстинала. Лошото е, че традиционни отрасли в страната вече са на изчезване. България от чист износител на електроенергия най-вероятно ще започне да внася такава или пък няма да може да изнася, което е по-добрият вариант. Машиносторенето е в окаяно състояние с много малки изключения, почти няма развитие там в сравнение с предишни равнища. Започва едно насилствено преструктуриране в икономиката - може би е добре, че България ще остане туристическа дестинация, някакъв селскостопански производител. И логистичен център, през който се осъществява връзката с други части от света. Мисля, че не можа да си запази лидерските позиции на енергиен център на Балканите. Общо взето, обликът на икономиката ни ще бъде малко слугински, тоест обслужваща сфера, което може да е и за добро. Беше похабено огромно обществено баготство, да не говорим, че и перспективите се влошиха дори и за неевропейски пазари, стана достатъчно трудно на европейския пазар. Но поради лоша политика си развалихме отношенията с важни пазари като Русия, не се потърсиха нови такива, за да компенсират загубите. Това всичко е работа на държавата, това частникът не може да го направи, т.е. наблюдава се липса на активна външноикономическа политика.
- Ще има ли проблем с усвоявянето на средствата от еврофондовете, както се говори напоследък?
- Да, голям проблем след приемането ни в ЕС е недостатъчният капацитет на държавата да усвои всички тези средтва, които ще пристигнат от европейските фондове. В това отношение грижата на държавата е много голяма, особено на равнище общини. Една немалка част от парите няма да минават през централната власт. Даже половината и повече от средствата ще минават на местно ниво, където трябва да се създадат кадри и организации за бързо приемане, предлагане и придвижване на проектите към съответните органи на ЕС. Борбата за всяка квота, субсидия облекчение или пък избягване на санкции, защото ние сега ще започнем да търпим и санкции от ЕС по отношение на най-различни нарушения, е важна.
- Каква беше ролята на МВФ за икономиката?
- Дисциплинираща и правилна през целия период на сътрудничеството. Ако не беше МВФ, нямаше да се поддържа това икономическо равновесие, което имаше в държавата. Вярно, това е дисциплиниращ орган, но според мен без него нищо нямаше да се случи, тоест за България той изигра положителна роля във всички случаи. Ние вече сме пълноправен член на МВФ, нямаме проблеми с погасяване на остатъците по заемите и с вноската си. Общо взето, изигра много положителна роля, без фонда нямаше да можем да овладеем процеса по управление на външния дълг на страната.
Освен това МВФ даваше само препоръки, ние можем да се съобразим или не с тези препоръки. Фондът държи много да не се натрупа в големи размери бюджетен излишък, който да се харчи безконтролно и по силата на решения на правителството. От там искат този процес съвсем да бъде ограничен. Това обаче, няма да може да стане и тази година, ще има бюджетен излишък, който също ще бъде похарчен.
- Добър ход ли беше намаляването на данък печалба?
- Да, добър, защото прави безсмислени опитите да се скрие печалба, тъй като разходите по тази дейност съответно и спестяването на данъци върху печалбата вече става по скъпо, отколокото ако си платиш данъка. Поносими, но събираеми 100 % данъци са много по-добре, отколкото високи ставки, които никой не плаща. Освен това корпоративният данък не представлява значимо перо в приходната система, далеч по-важни бяха митата, ДДС, акцизи и другите данъци и такси, които събират местните органи. Но това е първата стъпка в правилна посока. Сега трябва да се направи следваща крачка – равнището на подоходните данъци на физическите лица също да се промени. Тази степенна скала за облагане в горната си част е все още висока. Аз съм привърженик на плоския данък - това е една ставка за всички доходи над определено ниво, които не се облагат. Това ще доведе потребяването на парите спестени от данъци, тоест така се стимулира местно производство.
- Какво е нивото на инфлацията и тя не води ли до сериозно обедняване на хората?
- Е, няма как да се избегне това нещо. Важното е натрупаната инфлация да бъде контролирана. За тази година е някъде около 8%, което за една динамична държава, както сме ние в рзвитието си сега, не е чак толкова голям годишен размер.
Според мен обаче е надценен левът с този курс към еврото, което затруднява износа на страната. И ако се присъединим към европейската валутна система през 2009 г., това фиксирано съотношение може да доведе до експортни затруднения на българските фирми.
- Как ще се развива трудовият пазар като цяло?
- От една страна, има отлив на кадри към чужбина. От друга, има криза в някои от секторите за работна сила, например в туризма. Много трудно се намира персонал за функциониране на курортните комплекси. Голямо текучество, ниска квалификация, а понякога и физическа липса на хора, които да попълнят нужните работни места. Има и криза в строителния бранш за допълнителна заетост, там проблемите са идентични. Вече пазарът е интернационален и е съвсем допустимо и чужда работна сила да се появи тук поради кризата в определени сектори.
Трябва да се обърне внимание и под държавно-частна форма да се създават кадри в тези сектори. От друга страна, има незаета работна сила, но тя не ти трябва, тоест липсата на преквалификация и цялостна система за пренасочване от един отрасъл в друг в момента е в много зародишна форма. От една страна, има безработица, от друга - има глад за работна сила. Освен това вече възможностите за търсене на препитание навън в рамките на европейския пазар са доста сериозни, въпреки ограниченията, които налагат някои от държавите, защото под формата на нелегална дейност пак се работи. Хубавото е, че една голяма част от парите, които се изкарват навън, се харчат тук, това са парите на емигрантите.
Постепенно започва да нараства възнаграждението. Има и нелоялна конкуренция между самите фирми. Правят си мръсни номера, като отнемане на работна сила с малко по-висока заплата и с други привилегии, и това води до хаос. А иначе трябва да се примирим с факта, че пазарът е интернацинолен и всеки има право да си търси препитанието, където иска.
- Как ще коментирате водената от правителството социална политика?
- Има проблеми в здравеопазването и образованието, и в социалното подпомагане поради ограничеността на ресурсите и поради лошото управление. Социалната тежест за работодателите не е малка. Но тъй като тя е кризистна система и трябва да се акумулират от някъде средства, затова някакво по-сериозно намаление на тежестта за работодателите в момента няма как да се случи.
Иначе здравният сектор не е преструктуриран, за това трябват много средства. Според мен трябва да се премине към приватизиране на по-голямата част от здравната система. Има изключително много имоти в държавните болници, ненужни активи, които нямат никаква връзка с тяхната основна дейност и това е много сериозен резерв за набиране на средства.
- Има ли диспропорция в демографската картина на страната и как се отразява това на развитието й?
-Това е сериозен проблем, ромското население е особен вид етнос, живеят си по други правила. Макар да се правят опити за интеграция, аз изобщо не вярвам в някакво интегриране на циганския етнос сред останалата маса от населението. Просто наистина трябва да си живеят по техните традиции и отделно. Опитите да се заселят цигански фамилии в чисто български населени места завършиха с пълен крах. На ромите трябва да им се промени начинът на живот, навиците им. Не може вечно да продължава циганското население да бъде символ на кражби, на насилие. Нека да си живеят отделно, да имат собствени вътрешни органи на контрол.
То и по естествен начин, пак си стоят така нещата. Има ли гета? Има. Живеят си там всички заедно. Могат да им се подобрят условията на живот, но в същото време да бъдат и административно принуждавани да не правят закононарушения и да се трудят. И трябва по някакъв начин да се измисли стимул за контрол върху тяхната раждаемост, защото напълно безотговорното отношение към правенето на деца от тяхна страна, води до създаване на проблем в бъдещето. Това са хора, които не могат да бъдат издържани, не могот да бъдат възпитавани както трябва и на практика се увеличава криминогенният контингент по този начин. Според мен числеността на това население отдавна надвиши 1 млн. и на практика една огромна част от криминалните прояви се дължат на това. В това отношение мисля, че никой не прави нищо. Да, те трябва да се вградят в обществото. Обаче не по този начин, трябва да се измисли друг вид демографска и социално-икономическа политика за това население. Това снижава и качеството на нацията, води до лош имидж на страната навън. Сигурно има начини да бъдат приучени към труд и то общественополезен. Да не говорим, че са едни от най-големите длъжници на бюджета и не си погасяват никакви вноски по ползване на електричество и вода и т.н. Това наистина е много сериозен проблем.
Турците не са проблем, тъй като те са далеч по-малко и имат по-добри характеристики - по-трудолюбиви, по-честни, по-кротки.
- И в тази връзка какво мислите за "Атака" и тяхното присъствие в политическото пространство?
- "Атака" не се е родила на пусто място, точно този проблем, циганският, ражда абсолютно недоволство сред българското население и наистина тези прояви на насилие, на вандалщина и хайдуклук, водят до тежки последици в съзнанието на хората. Разбира се, аз не съм привърженик на крайните възгледи на "Атака". Но такива формации се появявят вследствие на общото недоволство.
- Според Вас, отразили се по някакъв начин върху Бойко Борисов изнесеното за него преди време в една статия на американски журналист?
- Това доведе до нарастване на популярността му и задържането й. Защото при него има нещо, което в социологията и политиката се нарича "тефлонов ефект" - колкото и да хвърляш върху тефлона мърсотия, се отмива. Не го засегна според мен, напротив, стана обратното. Сега, друг е въпросът как ще се представи неговата организация на изборите. Но като цяло нямаше отрицателен ефект върху него пък и не продължи много, ако говорим за някаква атака срещу него
