Православната църква отбелязва днес Неделя Сиропустна (Сирни заговезни). По традиция близки и познати си искат и дават прошка, затова празникът се нарича още Поклади и Прошка.
Всички епархии на Българската православна църква днес ще отслужат Вечерня с взаимно опрощаване.
За последно преди Великия пост се консумират млечни произведения, а на следващия ден спират храните от животински характер. Сирни Заговезни не е на постоянна дата и се пада всяка година 7 седмици преди Великден, винаги в неделя. Тази година се почита на 17 март.
В някои краища на България е разпространен обичаят оратници (огруглици) - това са факли от слама, които всеки стопанин завърта около главата си и по този начин прогонва бълхите от къщата. Много популярен е и обичаят хвърляне на стрели.
На трапезата, подредена с подчертано обреден характер, се слагат баница, питка, млин със сирене, варени яйца, бяла халва с ядки, риба. Според народните традиции вечерта на празника при родителите се събират семействата на техните синове, дъщери, внуци, за да заговеят с млечни храни.
Особено оживление създава обичаят хамкане - на края на конец, окачен за гредата на тавана, се връзва обелено яйце, въглен или парче от халвата. Залюляват конеца в кръг и всички около трапезата се мъчат да уловят окаченото с уста. Яйцето от хамкането прибират и по-късно използват като лекарство. А конецът винаги се пали веднага след хамкането, като се нарича последователно на всеки от присъстващите и според това, как гори, се гадае за здраве и живот.
