Уличното недоволство не спира вече месец и половина. Протестите се трансформираха от негодувание срещу високите сметки за ток, антиправителствен метеж и бунт срещу целия политически модел на прехода. Последният епизод в който влезнахме е роенето на нови парти и движения.
Всеки срещнат на протестите носи в джоба си проект за Конституция, а всеки втори – план за спасение на България. Съюзите се правят и разтурват толкова бързо, че само най-опитните наблюдатели могат да разчетат коя фракция накъде е поела, пише Стандарт.
През последния уикенд протестиращите родиха 4 формации. В събота в кино „Освобождение” бе учредено "Общобългарско движение на протестиращите "Освобождение", а на Оборище Мишо Шамара и сие създадоха Национално движение „20 април”. На другия ден бе даден старт на форум „Обединение” и на "Българската пролет", зад която наднича Лупи.
Известните лица – Ангел Славчев, Мариана Христова, Янко Петров, Дончо Дудев и Йоана Иванова се разграничиха от всичките новосформирани организации. Някои от лидерите на протеста са познати от предишни граждански опълчения – срещу ГМО, срещу шистовия газ, срещу застрояването на Витоша и Пирин, срещу поскъпването на горивата и т.н. Други пък станаха медийни звезди тази зима. Излизането на десетки хиляди недоволни в края на януари, както и падането на кабинета на Борисов, даде на улицата усещането за мощ и боговдъхновена мисия.
Първият формат се появи на 11 февруари под името „Народът в единство”. В него се включиха Янаки Ганчев и Чавдар Янев от Бунтът за Нова България, Георги Георгиев и Николай Говедаров от Граждански форум „Промяна”, Божидар Томалевски от партия „Другата България” и Иван Бонев от Федерация на свободните граждани /ФСГ/. Тази коалиция обаче скоростно се разпадна и партньорите се разделиха с ругатни и взаимни обвинения.
Десетина дни-по-късно на друга кръгла маса се обособи група, представяна от Кристиан Коев–Флейтата, режисьорът Андрей Слабаков и бившият кандидат-депутат от БСП Таско Ерменков. Те обаче също не се задържаха единни.
Третият по-важен форум се проведе на 6 март, когато за служебен премиер бе излъчен мистериозният проф. Димитър Иванов от Лондон. Неговата кандидатура бе издигната от Спас Колев, който се представи от името на „Силни, можещи и свободни”. Всъщност зад абревиатурата СМС се крие Социалистически младежки съюз, а Колев бе делегат на последния конгрес на БСП. Сред подкрепилите живеещия в Лондон претендент за спасител е и ФСГ на Иван Бонев. Бонев е от активистите на СИЛА, която се разпадна. Той наскоро направи неуспешен опит за създаване на партия „ДАНО” с независимите депутати Тодор Великов и Димитър Чукарски.
Междувременно протестният комитет на Ангел Славчев и компания проведе две срещи – в Сливен и в Габрово, където приеха искания към властта и направиха национална организация. Те заявиха, че няма да участват на изборите, а ще останат в ролята си на бдителни граждани.
Хората на Янаки Ганчев и ГФ „Промяна” пък на 6 март разпънаха палатковия лагер до парламента, но съседските им отношения бързо се влошиха.
"Старите” партии от своя страна започнаха да дърпат лицата на протеста за свои цели, което предизвика груби обвинения в предателство.
Първата анатемосана бе Даниела Пеловска, която участва в последната пресконференция на Борисов като премиер. Вторият разжалван е Методи Митев, за когото се установи, че е лидер на партията на Кунева в район „Овча купел”. Започнаха се и безогледните обвинения между координаторите. Те се топят взаимно, че взимат пари от БСП и Русия. Центробежните движения се засилиха чувствително докато интензивността на бунта намаляваше.
