"Скрих се под леглото да не убие и мене, но не си затварях очите, всичко виждах. Имаше много кръв", разказва 12-годишният Георги, докато брои на ум кой е убит и кой е бил заедно с него.
После свива пръстите на едната си ръка, а с другата бърше носа си, описва в. 24 часа в разказ за кървавата драма в квартал "Д. Миленков". Очите му гледат уплашено, след това мести поглед към краката си. Георги стана свидетел заедно с още четирима свои братовчеди на кървавия разстрел на близките си в понеделник.
"Вътре бяха леля, вуйчо, кака, баба...", спомня си Георги и навежда глава. Детето вижда как 67-годишният им съсед Иван Калмуков влиза в къщата на вуйчо му Кирил и стреля наред. После размахва оръжието, натиска спусъка още няколко пъти, но вече не се чуват изстрели, и излиза.
"Когато влезе, чичо Иван държеше пистолет и крещеше, че ще ни избие всичките. Веднага започна да стреля, първо по вуйчо Кирил, после по леля Василка, после по баба Еленка, по чичо Бисер, караше подред", разказва малкият.
С Георги заедно в къщата по това време били още четирима негови братовчеди между 3 и 8 г. Побеснелият стрелец насочил дулото на незаконния си пистолет "Макаров" и към тях, но Бисер Лопев, който бил по случайност на гости на семейството, веднага обърнал масата и легнал пред нея, за да предпази децата. Хлапетата се скрили зад нея и така запазили живота си.
"Тук винаги е бил работнически квартал, хората са бедни, много от нас са без работа, но никога не се е случвало да се краде от домовете ни", споделя и Валентин Илиев. Бившият шофьор дори допълва, че никога не си заключва къщата, защото не се страхува.
"При нас никога не пипат", коментира с усмивка Илиев. Човекът разказва, че ромите си живеят от над 50 години в квартала, като деца си играели заедно. "Тук не е гето", категорични са жителите на кв. "Димитър Миленков".
