Лъжат като дърти цигани всички, които твърдят или обещават щедро, че вземат ли властта – всичко ще тръгне по мед и масло. Доходите ще скочат, населението ще заживее благо и щастливо.
Няма как да стане, братя и сестри. Всички искаме, много искаме, ама няма откъде и как.
Донякъде причината е в нас самите. Можем да се простираме според чергата си. Колкото произвеждаме – толкова ще харчим и ядем. А произвеждаме малко.
Мерилото за икономическото състояние на една страна е Брутният вътрешен продукт. Той е мярка за количеството произведени стоки и услуги за определен период от време в дадена държава. Най-често периодът е годишен.
През 2011 г. БВП на България възлиза на 75 308 млн. лв. по текущи цени. Това се равнява на близо 38,5 млрд. евро. Така на човек се падат по 5168 евро. Статистиката е на Евростат.
Протестиращите от един месец, а и не само те, искат да живеем, ако не като заможни, поне като средни европейци. Разбираемо желание на хора, които са доведени до крайна бедност и мизерия. България се превърна в страна от аутсайдери. Липсата на мотивация, отчаянието и чувството за безизходица съсипват нацията. Страшно е.
Хора се самозапалват и застрелват семействата си. Нещо непознато в българската история. Разпад на ценностната система, подмяна на ценностите, познати от векове.
Национален срив. Един народ се топи, агонизира и си отива.
Всичко това е факт.
Справедливо е искането жизненият стандарт и тонус да се вдигнат. След месец и 20 дена отиваме на избори. Партиите вече ни облъчват със сияйни хоризонти, а обещанията им надминават и онези за светъл комунизъм, при който всичко щеше да е общо: благата, парите и пр.
Но! Има едно „но”, което не можем да заобиколим, колкото и да ни се иска. Няма начин.
Сравнете следните цифри: БВП на България за 2011 г. е 38,5 млрд евро, а на съседна Гърция е 215,249 млрд евро. Колосална разлика, която няма как да скрием или да подминем.
Но да вземем БВП на глава от населението, защото е най-справедливо и показателно за дереджето ни. Това е показателят, който сочи кой какво произвежда и какво му се полага.
България – 5168 евро на човек за една година.
Чехия – 14 500 евро
Унгария – 10 000 евро
Полша – 9 950 евро
Румъния – 6 340 евро
Португалия – 16 067 евро
Кипър – 21 120 евро
Латвия – 9 820 евро
Литва – 10 167 евро
Словакия 12 702 евро
Естония – 11 102 евро
Словения – 17 601 евро
Това са страните, с които горе-долу сме от една черга и е реално да се съпоставяме.
Има и други обаче.
Ирландия – 35 402 евро
Италия – 26 003 евро
Финландия – 35 102 евро
Люксембург – 82 065 евро
Така стоят нещата, драги сънародници, и са лоши. Малко произвеждаме, малко изнасяме и полека затъваме въпреки регистрирания растеж.
Горе долу след 40 години ще успеем евентуално да достигнем средния БВП на глава от населението за Европа. Всичко друго е утопия.
За да сме справедливи трябва да признаем, че БВП не отчита факта, че голяма част от населението има достъп до малка част от тези блага. БВП също така не включва производствата, за които няма официални данни. Става дума за сивата икономика, която у нас достига 40 на сто от цялото производство на стоки и услуги. БВП също така не включва блага, които не се измерват в пари или не се разменят на пазара: например услугите вътре в семейството, натуралното стопанство, производството на домашни консерви, алкохол, домашни животни и пр.
Редно е да знаем също, че в България през 2012 г. коефициентът на заетост за населението от 15 до 64 навършени години е 58.8%. Тези близо 3,8 млн изхранват около 3,2 млн души. Нещо твърде непосилно. При това производителността на труда у нас е близо 2 пъти по-ниска от средната за Европа.
Нужна е работеща икономика. Трябва да се произвежда продукт, да се продава и да се формира печалба. Държавата трябва да спазва правилата на пазарната икономика и да ги налага. Законите да се спазват и да важат за всички. Всъщност, ако правораздавателната система заработи нормално и ако мафиотите се окажат в затвора, този пример ще охлади апетитите на олигарси и политици. Оттам трябва да се тръгне. Няма да е лесно, но друга рецепта няма.
Лъжат
Никой друг глагол в българския език няма толкова синоними, колкото лъжа. Ето: излъгвам, лъготя, говоря лъжа, кривя си устата, кривя си душата, извъртам, изкривявам, изопачавам, мамя, изневерявам, измамвам, подмамвам, заблуждавам, въвеждам в заблуждение, прикривам истината, не говоря истината, премълчавам истината, подлъгвам, подвеждам, изигравам, залъгвам, играя на въже, мятам, надхитрям, дяволувам, хитрувам, преструвам се.
И със съществителните е същото. Лъжа е равно на: неистина, измама, заблуда, шарлатания, заблуждение, фалш, фалшивост, лъжливост, двуличие, престореност, симулация, неестественост, изкуственост, неискреност. А също и: басня, история, приказка, клевета, донос, измислица, мистификация, извъртане.
Всичко това е взето на въоръжение от политици, формации, партии, включително и граждански формирования, претендиращи за нашия глас.
Не се връзвайте!
Преди всичко да не забравяме, че сме християни и лъжата е творение на лукавия – т.е. на дявола. Същото важи и за братята и сестрите мюсюлмани, католици, юдеи и пр.
Лъжата е широко изследван от психологията и психолингвистиката феномен. Лъжата е успешен или неуспешен опит да се скрият факти или да се измисли фактическа или емоционална информация, за да се създаде или поддържа определена идея, която самият говорещ счита за невярна. Тоест, политиците ни обещават и ни убеждават в неща, в които самите те не вярват. Което ги прави освен лъжци и големи нахалници.
Лъжата е много разпространено явление, което включва разнообразни тактики и се употребява в различни ситуации – най-вече предизборни.
„Лъжата е обиколила половината свят преди истината да има възможност да си обуе гащите”, е казал Чърчил. У нас тази мисъл трябва да се умножи по пет.
Бедните хора лесно се лъжат и манипулират, защото имат очаквания, таят надежди. Това ги прави доверчиви и наивни. Ето защо лъготенето на политиците е още по-отвратително.
И понеже стана дума за политици, политическа идеология и лъжи, няма как да пропуснем Паул Йозеф Гьобелс – принцът на измислиците, живата пропагандна машина на Третия райх.
Та той казва: „Историята трябва да се помни. Не някои неща, не повечето - а всичко! До последната запетайка! За да не се допускат повторения на грешките. Защото все ми се струва, че светът отново ще пропадне към крайни идеологии, след като кризата разруши живота на обикновениете хора.” Звучи доста смислено, мамка му.
Но да не забравяме как завърши всичко тогава.
Димитър Попкутуев
