Служебното правителство няма да извива ръцете на българския бизнес, заяви служебният министър-председател Марин Райков в началото на първото заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) след встъпване в длъжност на служебния кабинет.
"Да отговоря на притеснения от страна на бизнеса за думата, която употребих - солидарност. В тази нелека социална среда, акцентирах върху необходимостта българският бизнес, индустриалците, националният капитал, да проявят солидарност с най-социално уязвимите българи. Това беше изтълкувано от част от бизнеса, че държавата би била склонна да упражнява натиск. За това правителство ще бъде приоритет за създаване на благоприятна бизнес среда. Ние няма да извиваме ръцете на българския бизнес.
Никой не обмисля увеличаване на данъците, нямаме намерение да упражняваме натиск за увеличаване на заплатите в частния сектор. Казах само една дума - солидарност. Втората дума, която бих използвал, е диалог. По какъв начин бизнесът, благотворителните структури, държавата биха поне малко облекчили положението на съгражданите, които са в тежко социално положение", коментира Райков.
"Трябва да проявяваме солидарност и да намерим най-подходящата форма, чрез която да не посегнем на бизнес-климата, но същевременно да подадем ръка и на всички българи. Това беше апел, който се надявам, че е правилно разбран", посочи премиерът.
"Тези актове на отчаяние са едно послание - ние не можем да ги игнорираме", каза още той по повод случаите на самозапалване в страната.
Енергетиката е в състояние на полуразпад и ще стигне пълен разпад, предупреди лидерът на КТ Подкрепа Константин Тренчев. Обръщам се към премиера под негова егида да се създаде кризисен щаб, в който да участват министърът на енергетиката, НЕК, БЕХ, социалните партньори и всички карти - на масата, призова синдикалният лидер. По думите му, ако се разпадне енергетиката, с или без тристранен съвет, нещата не могат да се оправят.
Като особено важен Тренчев повдигна въпроса дали могат да се намерят резерви за повишаване на доходите на отчайващо бедните хора. Той посочи къде според КТ Подкрепа има такива резерви - в МВР, без да се пипат доходите на ангажираните в системата, орязвайки някои „идиотски пера", както и в Министерство на отбраната, където биха могли да се орежат някои мисии. Резерви има и във външно министерство.
Лидерът на КНСБ Пламен Димитров изтъкна, че трябва да се вземат мерки за няколко категории бедстващи лица - безработните, нуждаещите се от социални помощи, пенсионерите с ниски пенсии, работещите бедни, които са 250 000 души, и майките на малки деца.
От работодателските организации Огнян Донев от КРИБ настоя да се подобри бизнес средата, да се ускори разплащането на държава с фирмите, да се гарантира и контролира спазването на законите. Той съобщи, че КРИБ ще направят и оценка на служебния кабинет.
Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал в България обърна внимание, че в тристранния съвет преди са били обсъждани антикризисни мерки и коментира, че ако те бяха изпълнени, ситуацията щеше да е различна. Той посочи, че АИКБ предлага 12 мерки за по-добри условия за правене на бизнес в страната и отбеляза, че са необходими промени в законодателството. Според него това не бива да бъде отлагано, защото служебното правителство може да подготви предложения за законодателни промени.
Асоциацията настоява доставчиците на обществени услуги да станат по-прозрачни, да бъде въведено договаряне на минимална работна заплата по икономически дейности, което според Велев може да осигури по-голямо повишение сумарно на заплатите.
Други предложение на АИКБ е да се подготви среща на Тристранния съвет с Комисията за защита на конкуренцията по горещите теми за монополите и картелите.
Хората се подпомагат със социално подпомагане, а не с намаляване на цени, заяви той и изтъкна, че цените могат да се намалят чрез конкуренция. Велев настоя за издължаване на бизнеса и посочи стореното от държавата през 2009 г. като огромна грешка, която не бива повече да се случва.
По думите на Велев сферата на сигурността в България е префинансирана спрямо средното в ЕС спрямо бюджета и обратното - сферата на образованието, на науката и други социални сфери са недофинансирани.
