"Българският кларинетист Иво Папазов e виртуоз като Майлс Дейвис с неговия тромпет" - така германската критика представи Ибряма по повод гастрола му на Бетовеновия фестивал. По негов адрес се изсипаха и куп други хвалби.
Какво общо може да има между Бетовеновия фестивал и Иво Папазов-Ибряма? Музиката, разбира се, гласи баналният отговор. Добрата музика, биха добавили организаторите на големия фeстивал в Бон, които тази година бяха поканили виртуозния български кларинетист и неговия оркестър. Ибряма успя да напълни до пръсване една култова джазова локация в бившата столица, а част от правостоящите край бара през цялото време си танцуваха. Ето какво писа по този повод възторженият критик в местния вестник Генерал Анцайгер:
"Свят ти се завива, ако следиш пръстите на Папазов..."
„Дааа... най-хубавото, което може да се прави с крака, е да се танцува. На сватба, да речем, където музиката непрекъснато ускорява темпото. В центъра на събитията - един кларинетист, който владее тъй виртуозно инструмента си, както Майлс Дейвис владееше тромпета. Имахме щастието да го чуем: Иво Папазов и неговия сватбарски оркестър в рамките на Бетовеновия фестивал в претъпкания салон „Хармония”.
Фолклор и клезмер, джаз и блус – това преплитане накара част от публиката да забрави столовете и да последва с танцова стъпка изпъленията на майстора. „Майстора” – така е известен Иво Папазов, който свири на кларинет от десетгодишна възраст. Неговата музика излъчва чиста радост от живота. Тя е хем разюздана, хем успокояваща – та чак свят да ти се завие, ако следиш пръстите на Папазов. Тъй че най-добре да затворим очи и да слушаме. Или да потанцуваме.”
Така рецензентът на Генерал Анцайгер описва гастрола на Ибряма в Бон. По време на концерта точно до мен една българка с радост следваше съвета му: ръцете над главата, ситно с краката, сластно с ханша...
Какво още се случи на Бетовеновия фестивал
А сега, както казват Монти Пайтънс, нека преминем към нещо съвсем различно, макар и пак от Бетовеновия фестивал: тайванката Лусиа Хуанг и германецът Себастиан Ойлер, които свирят едновременно на две пиана. Както навярно знаете, това е ужасно трудна работа, защото двамата изпълнители трябва да са в перфектен синхрон. Не случайно много често на две пиана свирят братя и сестри, дори близнаци, тоест – хора, които априори са си вътрешно синхронизирани. Лусиа Хуанг и Себастиан Ойлер също попадат отчасти в тази категория: те живеят заедно и имат дете. И двамата са професори по пиано в Инсбрук. За техния концерт в рамките на Бетовеновия фестивал Генерал Анцайгер писа:
„Да слушаш Деветата на Бетовен от обработката на Лист за две пиана е все едно да гледаш величествения филмов епос „Лорънс Арабски” на малко, черно-бяло телевизорче. Да, ама не. Клавирното дуо Д‘акорд – Лусия Хуанг и Себастиан Ойлер – ни убеди в обратното. Двамата поднесоха истинско произведение на изкуството и предложиха на публиката една органична трактовка. Особено силно впечатление направи завладяващото адажио. Но и ритмичното туптене на скерцото и финала, та чак до хора с „Одата на радостта”, бяха поднесени по великолепен начин.”
Дуо Д‘акорд участва в голямата музикална нощ, посветена на Ференц Лист в размките на Бетовеновия фест. Фестивалът и тази година поставя рекорди. Програмата е преполовена, а средната посещаемост на концертите достигна цели 85 процента. За половината от всички концерти вече е разпродаден и последният билет.
