За първи път от години някой се опитва да направи нещо добро за дюните в курорта Слънчев бряг. Ремонтира се пешеходната дървена пътека, измайсторена още през 60-те години на м.в.
Направена е по всички правила на екологията, за да не се наранява уникалното природно творение. След 40 години започва нейното обновяване, при това в съответствие със закона и с мисъл за опазване на пясъчния феномен. Но не, у нас такова нещо няма как да мине. Както е известно, няма ненаказано добро.
Неочаквано от политическото гробище долетя пискливия глас на политически клуб "Екогласност". Преминал през най-хард седесарските среди, оказал се след това в предгръдките на БСП, клубът отдавна не даваше признаци на живот и всеки опит за реанимация изглежда обречен. Но не - днес няколкото останали в него активисти се опитват да бъдат медийно интересни, като се обявяват в защита на дюните в Слънчев бряг. Това би било дори достойно, ако обаче беше вярно. Тези хора дори не могат да кажат от кого и от какво защитават дйните. Важното е да се вдига шум, да се пишат протестни писма, да се сочат с пръст някакви инстанции като виновни за екокатастрофата и пр. Целта е прозрачна - задава се радикален ремонт на кабинета, заговори се за евентуални предсрочни избори и хора от клуба се възбудиха. Вероятно са преценили, че чрез кампания за дюните могат да осребрят политическите си напъни.
снимка Вяра ЙовеваОсвен, че е доста изтъркан този номер, той е и неморален. Защото нищо от тиражираните „заплахи" за природата не е вярно. Засадените дървета и храсти, срещу които днес „Екогласност" надава вой, са съобразени с международни стандарти за опазване именно на подобни пясъчни образувания. Точно зеленият пояс е истинската защита за дюните, който ги предпазва от влиянията на човешкото присъствие, особено когато е недобросъвестно. От клуба алармират, че в момента върху пясъчните образувания в комплекса се строи, засаждат се дървета, териториите се урбанизират и унищожават целенасочено, строят се паркинги и тротоари, като със засаждането на дърветата се цели усвояване на територия. Това би респектирало всеки нормален гражданин, но само ако беше вярно. В случая точно защитния пояс от нови дървета и храсти е в състояние да опази ценните 17 уникални растителни видове в дюните. Направената проверка констатира залесяване, но следи от бетон, строителни площадки, нови сгради и пр. „издевателства над природата" не са открити. А и няма как, защото такива няма. Следва логичният въпрос, защо е този шум точно в началото на сезона? Не е ли това политически рекет, за да се изтъргува „протест" срещу някакво място на политическата сцена? От миналия сезон до момента екогласниците очевидно са били в състояние на зимен сън, но когато политическата пролет даде заявка за промени и нов курс - някои хора се оживиха и решиха да атакуват. Пясъчните дюни за тях са политически дюни, върху които могат да реализират някакви неособено чистоплътни опетити. Защитавайки своята теза, те не обелват и дума, защо опитите дюните да бъдат съхранени, а мястото около тях да се превърне в привлекателен парк за отдих, е антихуманно. Може би всичко трябва да бъде запуснато, оставено да се превръща в сметище и рай за наркоманите. Надига се писък срещу цивилизованото отношение към природата и се търсят дивиденти от това истината да се изопачава и да се манипулира общественото мнение. Защото воплите на политически клуб „Екогласност" не са нищо друго, освен манипулация и злоупотреба с истината. Всеки, който има възможност да види на място за какво става дума, ще се убеди в лицемерното поведение на есхумираната партийна структура от началото на прехода.
Методи Захариев
