ПОЛИТИКА


Идеологът на македонизма се оказа чист българин!

3 7768 22.04.2008
Идеологът на македонизма се оказа чист българин!

При това сам си го признава в прав текст в собствения си дневник. Кръстьо Мисирков, първият изявен македонист, се определя като българин за ужас на върлите му последователи оттатък границата. Днес те ще видят и самия Дневник.


Двуезично издание на Дневника на Кръстьо Мисирков представят в Дома на армията в Скопие. Книжното тяло е около 500 страници, съпроводено с диск, на който е качен оригиналът на Дневника, написан на руски език, за да може всеки, който има някакви съмнения, да направи справка в автентичния текст на документа. Дневникът на Кръстьо Мисирков е издаден от Държавна агенция „Архиви” на Република България и Държавен архив на Република Македония под редакция на Цочо Билярски и Зоран Тодоровски. Това е второто съвместно издание на архивите на България и Македония след „Революционните борби в Тиквешията”.

Кръстьо Мисирков се смята за идеолог на македонизма, но всъщност е чист българин. Той сам се определя като такъв в личния си дневник. Фактът е стряскащ за войнстващите македонисти, защото развенчава един мит, представяйки  автентичен исторически документ, в който иконата на скопския македонизъм говори с човешки език, потвърждавайки, че се чувства българин.

При Кръстьо Мисирков - първият изявен македонист и пръв идеолог на македонизма, колебанията за националната идентичност са непосредствено свързани с българските успехи и неуспехи. Когато България постигне успех - той е върл патриот-българин, когато дойде неуспехът - той заговаря за македонеца като различен от българина. Така при него "македонизмът" се оказва рожба на неуспеха на Илинденското въстание, на провала в Междусъюзническата война, на Ньойския договор, на кризата след Първата световна война... Един от изследователите на неговия живот пише: "Мисирков е по рождение българин, който е наранен от страданията на сънародниците, останали първо под властта на Османската империя, а по-късно - разделени под жестокото иго на сърби и гърци. За да преодолее тази тежка историческа съдба, той търси трескаво подходящи според него пътища за свободата. Това търсене не всякога е издържано." (Веселин Трайков, 1998)  

misirkov_kniga.jpgОценките за Мисирков също са много различни. Далеч от крайните възвеличавания на част от скопските историци и политици, както и от цялостното отричане в други издания, трябва да се даде обективна преценка. Явно обаче е, че това може да стане само чрез съобразяване с изворите - тогава едва може да се даде точен отговор на проблеми, които хвърлят сянката си върху миналото и които пречат за спокойните отношения на Балканите и днес, и утре. Винаги загрижен за съдбата на родната Македония, Мисирков непрекъснато търси съответните пътища, които биха довели родния му, край най-сетне до свободата. Когато България върви напред, той е българин. Когато България е в криза, той търси други пътища, които опират дори до поемане пътя на македонизма - все в името на постигането на свободата. Безспорно Мисирков е поел още като младеж идеите и вну­шенията на Новакович и други сръбски държавници. Той ги следва дори и тогава, когато проявява нескрита сърбофобия и отрича сръбската политика (но не и идеите на Новакович - те са се попили у него). Същевременно върху Мисирков влияят и руските дипломати и въобще Русия, която почти през целия му живот поддържа Сърбия. Постепенно обаче той се отдалечава от пър­воначалните внушения и влияния. Внимателният преглед на ста тиите му особено след Първата световна война, сочи за една растяща омраза към Сърбия и сръбската политика - обстоятелство, което Мисирков вече не крие. Същевременно успоредно с публикациите му, в които има реминисценции от поддържания от него македонизъм, все по-чес­то се забелязва признаване на българския характер на населени­ето на Македония, особено в исторически план. Дори и при публикации, в които говори за македонски интереси, отделно от българските, Мисирков започва да отстъпва. За българския характер на населението в Македония Мисирков говори и в двете последни за живота му статии, в които засяга просветата и църквата. В края на живота си Мисирков сякаш схваща все повече заблудите си. И в последните години от живота му все повече са проявите, които говорят за приближаването към историческата истина. Mucupkoв говори за признателността на македонците към роди­ната България, за единния български литературен език, общ за всички, за общото народностно минало на населението в Мизия, Тракия и Македония. Тези изяви обаче пак са изпъстрени с реми­нисценции в противоположна посока. Без да изпускаме предвид македонистките му прояви, ние смятаме, че при обективната преценка е необходимо да се вземе в цялост неговото дело, на фона на сложната международна действителност, при целия натиск, който се стоварва върху него от чужди фактори, особено дейни в началото на неговото "лите­ратурно" пробуждане, и от тежкото политическо положение на България след двете национални катастрофи. В резултат той постоянно мени вижданията си, сменя твърденията си. Тези негови лъкатушения са известни на всички, които из­следват живота му. Мнозина от тях обаче в дитирамбен хор целенасочено подчертават само това, което може да служи на антибългарската дейност, характерна за значителна част от излезлите в Скопие трудове.

След днешната премиера на дневника на Мисирков трябва да стане ясно, че принципът "Те с тоягите, ние с хартията", валиден все още от двете страни на югозападната ни граница е крайно демоде. Документите имат свой живот и не може да им се вменява съдържание, различно от това, което сами носят. Дневникът на К. Мисирков казва достатъчно. Само трябва да се прочете!

Ана Кочева


Препоръчай Сподели
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Ads / Реклама
Ads / Реклама