Не посягайте към този мъчителен начин на протест, апелира по БТВ Димитър Димитров, който се самозапали пред Президентството миналия месец.
Определено не смятам, че моята саможертва е нужна някому, но смятам, че по този начин, като гледам новини много неща се размърдаха, каза още Димитров и призова хората да не се отчайват и да бъдат човечни, добри един към друг, да се усмихват. Моят апел е да се погледне на 50-годишните, да се спре пренебрежителното отношение към цяло едно поколение.
52-годишният Димитър е единственият преживял самозапалване, след като в продължение на дни беше между живота и смъртта, в кома. Ковачът по професия иска да продължи със спомена от непоносимата болка, белезите по тялото и с поуките, но щастлив, че диша и живее.
Димитър взел решението да се самозапали бързо, но никога преди не мислел да посегне на живота си, защото прекалено много го обичал. Вечерта го реших, сутринта го направих. Зов за помощ към една възрастова група, на която никой не гледа сериозно. Капката, която преляла чашата на отчаянието му, е било обесването на съседа му, негов връстник. Предишните опити на самозапалване само му дали кураж и той да постъпи по същия начин.
Връстниците ми са отхвърлени, с подигравка се отнасят към тях. Виждал съм на обектите, където търсят работа. Обръщението към тях е „ какво искаш, бе, старче". Новобогаташите се самозабравиха, констатира Димитър, но подчерта, че самоубийството не е начин за доказване на идея.
Чувствам се като оздравяващ, като минал през огъня. Искам да благодаря на лекарите и на хората, които са ме загасили, че съм жив, че ми дадоха отново живот, да се извиня на семейството и близките ми за грижите, които съм им създал, защото няколко дни бях нито жив, нито мъртъв. Искам никой да не преживява това, заключи той.
