Дистанцията между ГЕРБ и БСП е в рамките на 5.6%. Това сочат резултатите от социологическо проучване на агенция "Алфа Рисърч", качено на сайта им.
Ръст на готовността за участие в изборите, запазваща се преднина на ГЕРБ пред БСП, укротяване устрема на Атака, продължаващ спад в подкрепата за партията на Меглена Кунева и насочване на повече гласове към т.нар. „малки партии".
Това са петте основни тенденции в електоралните нагласи, които "Алфа Рисърч" регистрира на старта на предизборната кампания.
Въпреки протестите през зимата, които доведоха до оставката на правителството на ГЕРБ, бунтарите от уличните протести не успяха да се наложат като голям политически опонент.
За по-малко от месец намерението за участие в изборите нараства с около 7-8% и достига до около 60% от интервюираните, или приблизително 3,5 – 3.6 млн. души. С по-висока мобилизация и този път се открояват най-възрастните поколения и жителите на по-малките населени места.
Обратното, най-младите, особено в големите градски центрове, продължават да не намират мотивация, или адекватно политическо представителство, поради което отказът им от гласуване остава твърде висок.
В дните около официалния старт на кампанията дистанцията между ГЕРБ и БСП е в рамките на 5.6%. Спрямо март подкрепата за ГЕРБ нараства от 21.9% до 22.5%, а тази за БСП спада от 17.4% на 16.9%. Ръстът на доскорошните управляващи се дължи основно на мобилизацията на техните симпатизанти в столицата и в по-големите, управлявани от кметове на ГЕРБ градове.
Сред електорално най-силните за тях места са София, Пловдив, Бургас, Стара Загора, където постигат и най-добри резултати. В редица региони с икономически трудности обаче и в малките населени места ГЕРБ са изправени пред спадаща популярност.
БСП започва кампанията с известна демотивация на своите привърженици и неспособност, поне на този етап, да привлече по-широка електорална периферия. Отказът на Сергей Станишев от премиерския пост и новите лица в листите се възприемат противоречиво от традиционните избиратели на левицата.
След бурния подем на Атака по време на протестите, довел почти до утрояване на подкрепата й, се наблюдава известно забавяне, или стопиране на този процес. Към момента Атака събира 4.9% от гласовете на пълнолетните избиратели, без да увеличава електоралната си тежест.
Националистическият вот се отлива обаче и към други формации – 1.3% за НФСБ, 1% - ВМРО-БНД, ГОРДа България – 0.7%. Други партии, с които представители на протестиращите участват в изборите събират между 0.3% и 1% привърженици.
Проблемите около съставянето на листите на Движение „България на гражданите" и напускането на местни организации, на фона на общата слаба консолидация на неговите симпатизанти, се отразяват отрицателно и върху позициите на партията. Тя губи около процент подкрепа за месец - в началото на април за нея биха гласували около 2.9% от общия брой избиратели.
Незасегнати от динамиката в нагласите за момента са партиите с най-твърди ядра от симпатизанти. ДПС има традиционните си 4.8% последователи, но с висока готовност да гласуват. Поради силно мотивираните си последователи, подкрепата за ДСБ се запазва непроменена (1.8%) след скандала около несъстоялото се обединение със „Синьо единство".
