„Двете фукли” през пролетта са с дъх на ягода, потопена в битер шоколад. През лятото обичат да се отдават на цитронадени удоволствия, и купи, пълни с плодови салати, мента и зелен цвят. Есента хранят окото си с ярките топли багри и ябълков пай. Зимата е време за портокалови изкушения, канела, орехи и мед.
Силвия Петкова е майката. И в сладкарския, и в родителския смисъл. Вече 20 години е отдадена на това, което прави с любов – бутикови вкуснотии, радващи сетивата. Иначе „фуклите” са вече на 26 години по-голямата и на 20 години по-малката. Силвия хем кръщава сладкарницата на двете си дъщери, хем е избягала от тривиалното звучене стил Гергана&Мария. Харесвала й много думата „зоза”, особено актуална в зората на социализма, когато са наричали така градските кокетки, но съобразила, че звучи вече ретро и така се спряла на предизвикателното „Двете фукли”. А отговорностите за сладкарския бизнес си поделя поравно с брат си – Валентин Лазаров, който се занимава с мъжката работа с машините, доставките и мениджмънта. А тя е спокойна, че има сродна душа, на която винаги може да се довери. Противно на хорските вярвания, че с роднини бизнес не се прави, тя от личен опит се е уверила в максимата, че кръвта вода не става.
Целият асортимент от сладостни изкушения на „Двете фукли” е гарниран с премерен кич. Като реверанс към клиентите, Силвия държи всичко да бъде направено с любов. Традицията на старите български домакини го повелява. Повече от 17 години тя работи с почти изцяло един екип. А всеки великденски козунак минава през нейните ръце. Прогнозата за времето се следи изкъсо, защото в дъждовни дни си е истински майсторлък да угодиш на невлаголюбивото козуначено тесто, разказва Силвия и си спомня как като малка дори се е плашила от тестото, защото вярвала, че то е жива материя. И до днес го вярва и не се осмелява да се приближи до него, когато е припряна и в лошо настроение.
Традицията си е традиция. Вместо да се ограничава обаче с консервативния български вкус, Силвия постоянно предизвиква клиентите си с екзотични приумици. Преди 10-тина години по-трудно, но сега вкусовите граници се разкрепостяват със скоростта на интернет връзката. Все по-търсени в България стават уоли кейковете (lolly cake произлиза от Нова Зеландия – бел. авт.), най-различни тортички на клечка и бонбонени барове – в стъкленици се аранжират всевъзможни близалки, сладки и бонбони. Изобщо Силвия има влечение към „дребосъците” като петифурите, коктейлните хапки, fortune cookies (сладки на съдбата с късмети – бел. авт.) Минала е и през страстта да прави карамелени близалки. Всяка година Силвия приготвя нови и различни изненади за клиентите си, а характера на всеки тя веднага оприличава на определен вкус. Например модерното съчетаване от преди година на шоколад с чили тя свързва с млада огнена госпожица с кафяви и топли очи.
Всяка година асортиментът на „Двете фукли” се увеличава, а тази година само пълнежите на различните козунаци са 12. Някои от тях са с аромат на жасмин и зелен чай, или с пълнеж от рикота или маскарпоне, карамелени ядки и портокалови корички. Освен това, ако сред предлаганите не намерите своя, фуклите са готови да угодят и на най-капризните желания. Здравословните сладкиши също заемата основно място в менюто. Има съобразен асортимент, както за хора с непоносимост към глутен, така и за диабетици.
Храната преди всичко се „вкусва” с окото. Първото впечатление е най-важно и дали ароматът ще ви хване, убедена е Силвия. А в забързаното ежедневие, в което живеем, конвейрното и бездушно хранене е нещото, което не може да понася. Точно както е описано в романа на Артър Хейли „Хотелът”, дава пример тя. И минава на музикална тема. Свирила е близо 11 години на пиано. Работила е няколко години като счетоводител, мечтала е да учи социология, но съдбата я среща в хотел „Шератон” с майстори в кулинарията от световен ранг. Немският мениджмънт умишлено търсил да назначи млади сладкари, а не утвърдени майстори. Там тя работи сред продукти, които доставяли с „Луфтханза”, достъпни през 80-те само за избрани. Силвия попада в друг свят, в границите на България. Години по-късно изкарва и месец обучение в Занаятчийската камара в Париж. Там от собствен опит тя се уверява, че французите са ненадминати по изящество и артистизъм.
Първите крачки, които прави в частния бизнес, Силвия сравнява с протестите. „Българите сме много сърцати хора, когато една идея ни обедини – тръгваме. Когато постигнем първите успехи, печалби, тогава идва ред и на първото разминаване.” Така тя заедно с няколко приятелски семейства отварят първото заведение Art Club Lucky на ъгъла на ул. „Гурко” и „Шишман”. И както след 3-ия ден от протестите всеки започна да си мисли за вземането на власт, и народът се разцепи, така и те след 3-тата година постигат първите си по-сериозни печалби и приятелския колектив се пропуква. Тогава тя се отделя - бременна в шестия месец и с ипотекиран апартамент и решава, че ще направи нещо малко, но нейно. Така проектът „Двете фукли” тръгва от китна кафетерия на ул. „Карниградска”. Особено й харесвала атмосферата на тази малка уличка, а стилът на „Двете фукли” е взаимстван от края на XIX, началото на XX век.
Сега „Двете фукли” са две – едната е на бул. „Христо Ботев” 13, а другата е в кв. Надежда 6, където им е и производственият склад. Ще дойде време, когато във всеки квартал ще има по една „фукла”, уверена е Силвия.
Страстта й към кулинарията дори я подкокоросала да си купи книга за историята на шоколада за 180 марки – сума, за която в онези години с още малко отгоре човек можело да си купи кола втора ръка. А банкнотите и марките коли тогава били особено предпочитани – като не може истински, то поне обвити в глазура.
Най-запомнящата се поръчка за Силвия остава торта – брачно ложе. И понеже двойка мъж и жена си я поръчали по случай развода им – била с формата на легло, счупено на две. Любими за сладкарката са тортите-скечове. Иначе от човешката анатомия няма предизвикателства за нея – всичко е правила, включително и мозък. Флора, фауна, партийни торти – Силвия не може да се сети за нещо, което не е поръчвано. Има торти, които достигат и човешки ръст. Последната е била с манекенски пропорции и височина 1,70. Поръчала си я известна модистка по случай 20-годишнина на бизнеса й. Силвия вмята гордо, че над 70% ставала за ядене, защото подобни екстравагантни прищявки предполагат и масивна конструкция. А най-новият бум били торти, които се движат, с вградени влакови композиции например.
Размерите на захарните картини, които е създавала Силвия достигат пана с мащаба на цели стени. А от всичките захарни скулптури, които е правила, Силвия се сеща за гинекологичен стол. Поръчва си го клиентка, за подарък на гинеколога си.
За читателите на Фрогнюз Силвия Петкова каза една своя, колкото любима, толкова и лесна рецепта за меденки, която знае от нейната майка.
Рецепта за меденки:
Продукти: 3 яйца, 3 каф. ч захар, 3 каф. ч. олио, 6 каф. ч. брашно, 1 суп. лъжица мед, в която се разбива 1 ч. лъжица сода, 1 пак. канела
Начин на приготвяне:
Яйцата заедно със захарта разбивате на пяна. На тънка струя прибавяте олиото, брашното, меда, смесен със содата, и пакетчето канела. Изсипвате сместа в тавичка, намазана с масло или покрита с кухненска хартия. Пече се на 160 – 180 градуса. След като изстине, тестото се нарязва на предпочитани формички.
Повече информация може да намерите на https://www.2fukli.net
