Продължавам поредицата за митовете около тоталитарните служби на комунистическа България.
В предишната публикация видяхме как документите от служебния архив на ПГУ-ДС разбиват един от най-разпространените от тях – че там са работили „образовани и подготвени хора, които се грижеха за националните интереси на страната”. Нищо подобно няма. Опашата и нагла лъжа е това, едно от най-неверните и измамни твърдени, за които можете да се сетите. Сега да видим кои са следващите. От няколко месеца проучвам специализирани доклади за качеството на работата на резидентурите на Първо главно управление на ДС, или казано иначе, външното разузнаване на тоталитарния просъветски режим, довлякъл се в страната ни върху дулата на съветските танкове.
Тези доклади са писани от началниците на отдели, преките ръководители на кадровите офицери, които според градската легенда били направили толкова много за България. Направили – трънки. Нищо не са направили тези лапачи на народна пара. Живеели са си живота в странство, докато ние не можехме да отидем по на запад от Драгоман. Защото в Драгоман ни очакваха стражевите кучета на комунистическия режим от войските на МВР /като днешния директор на НРС Драгомир Димитров например/, които ловяха бегълците и получаваха отпуски за това. И тогава бяха начело, и днес – пак. Но винаги идва Видовден. Винаги. Нека помнят това.
Какъв е основният извод от документите? КПД-то на резидентурите на ДС е било изключително ниско. Винаги съм мислил, че това е така, но когато човек прочете документите с факти, цифри и оценки за работата им, направени от самите ДС-ари и началниците им, истината е просто разгромяваща. Чудя се как изобщо си отварят устата работилите за комунистическите служби, за да твърдят какви професионалисти били, пък каква работа били свършили, пък колко допринесли за сигурността на страната. Bullshits! Bullshits! Няма нищо такова. Съдете сами, започваме от зората на дните. Всички документи, които цитирам по-долу са от Фонд 9, Опис 4, а.е. 147 и 149 от Служебния архив на ПГУ-ДС. Всеки може да отиде в Комисията по досиетата, да си го поръча, да ги прочете и после да удря с тях по кратуните нахалните ченгета от ДС, които им промиваха съзнанието 24 години с дрънканиците за „професионализма“ на ДС и РУМНО.
И така, четем секретна история на създаването и развитието на резидентурите на външното разузнаване на комунистическа България.:
„СПРАВКА
ОТНОСНО: Резидентури на отдел III – ДДС
Със създаването на отдел III – ДДС на 19.IV.1947 г. се полагат големи усилия от ръководството му за изграждане на резидентури първо в ония страни, в които имаме български колонии. За резиденти и помощник-резиденти първоначално се използуват добри членове на партията“.
Това ще остане водеща, първенствуваща линия в тайните служби през всичките 45 години комунистическа диктатура – подбират се добри партийци, верни на БКП и КПСС, изпълняващи плановете за сътрудничество между двете служби и винаги нехаещи за националните интереси на България и българите. За подготовката им никой не дава пет пари – изпращат се масово неподготвени хора, без да знаят никакъв чужда език.
Звучи направо невероятно, но е самата истина. Документите го доказват, не аз:
„Секретно!
СПРАВКА:
ОТНОСНО: Резидентура Аржентина
Резидентурата в Аржентина – Буенос Айрес е създадена през м.август 1951 година с изпращането на резидент – Борис Димитров Николов – „Раев”, на длъжност Управляващ легацията и помощник резидент Георги Иванов Томов „Данчев”, на длъжност трети легационен секретар. През м.септември е изпратен трети ОР – Георги Иванов Авджиев – „Асенов”, на длъжност легационен аташе. Всички не са владеели чужд език и след установяването си, са започнали изучаването на испански език с учители...“
Ето справка за резидентурата в ГФР – пародията е същата:
„Секретно!
СПРАВКА
ОТНОСНО: Резидентура ГФР
Заедно с това на 27.06.1951 година е утвърден от др.помощник министър Хр. Боев план за работата на резидентурата в Берлин за времето от 01.07.1951 г. до 30.09. същата година с конкретни задачи, предложени от началника на II отдел Марин Чуров и началника на III отдел Христо Тотев...Понеже никой от изпратените в резидентурата оперативни работници не е знаел немски език, всички започват изучаването му там. Незнанието на немски език и отдалечеността на резидентурата от Западна Германия, ограничените възможности за пътувания, затрудняват сериозно работата на оперативните работници...“
Продължаваме, три години по-късно ситуацията е непроменена:
„...В края на м.декември 1954 година за резидент в Берлин е изпратен зам.-началник управление Стоян Тенев Караславов – „Колев”, на длъжност в търговското ни представителство, като „Зидаров” остава помощник резидент. Новият резидент също не знае немски език, което затруднява сериозно работата му...“
Такова е нивото и на резидентурата в Испания:
„Секретно
СПРАВКА
ОТНОСНО: Резидентура Испания
Работа в тази страна Управлението започва едва през 1959 година след изпращането през м.март на ОР Васил Атанасов Бошнаков – „Румен” по линия на външна търговия като представител на ДСП „Булет”…От плана за работата му през 1961 година се вижда, че … среща трудност и в търговията и в изчаването на испански език.“
Същото е положението с езиковата подготовка на „разузнавачите“ и в резидентурата Кипър – Никозия:
„Секретно!
СПРАВКА
ОТНОСНО: Резидентурата Кипър – Никозия
Тази резидентура води началото си от началото на месец септември 1961 година, когато е изпратен Георги Димитров Гочев – „Мирчев” като II секретар и временно управляващ новооткритото посолство на НРБ в Никозия… през януари 1966 година е изпратен ОР Стоян Кънчев Вълев – „Мавров” на стаж по линия на ВТ – да изучава език и работата по прикритието.“
А я да видим сега каква е езиковата подготовка на комунистическите „разузнавачи“ във Виена. Четем секретна справка с Рег. № 17-52 от 14 октомври 1980 г.:
„Резидентурата във Виена е създадена през 1947 година изцяло от СС на отдел III-ти, ДДС…. В началото на 1952 г. е изпратен ОР Ненко Тодоров Петков – „Василев“ за работата по политическото и икономическото разузнаване и ОР Георги Григоров Георгиев „Ралчев“ за работа срещу Югославия. Изпратен е и радист – Димитър Петров Христовски „Петков“. С изключение на „Василев“ останалите не са знаели немски език… През 1953 г. ОР „Ралчев“, който работи срещу Югославия държи на връзка 11 агента, но почти всички из средите на българската колония, главно студенти…“
Позор! Пълен позор! Какви други освен българи да държат на връзка тези тъпоглавци от ДС – та те знаят само български. Гледайте каква е ситуацията в резидентурата в Израел-Тел Авив:
„Тази резидентура се създава заедно с откриването на Легация на НРБ, което става през май 1952 г. В края на април с.г. Ц. изпраща в Израел трима ОР, а именно: н-к отдел Георги Костов Богданов – „Николов“ – за резидент, на официална длъжност – пълномощен министър, Речо Илиев Коларов – „Стаматов“ – за зам.резидент, на длъжност II секретар и Малин Костадинов Молеров – „Василев“ на длъжност I секретар. Само Молеров владеел чужд език – френски.“
Ууу, награмотна комунистическа пасмина, която отрови миналото, настоящето, бъдещето ни и идващото след него дори! Съд и лустрация трябва за тази сган нечестива. Докато това не се случи, всичко в страната ни ще с главата надолу или краката нагоре – кой както му харесва. А милиони българи ще страдаме заради глупостта на няколкостотин хиляди хапльовци, които продължават да вярват в митовете, разпространявани от неполезните изкопаеми от ДС и РУМНО. Продължаваме със саморазобличението на тези национални предатели. Четем справка за резидентурата в Лондон:
„Създаването на резидентурата в Лондон започва през март 1948 г., когато е изпратен Борис Михайлов Темков „Валентин“, на длъжност-аташе по печата в легацията на НРБ, вербован преди това за СС от Борис Николчев и определен за резидент... На 2.VII.1952 г. е изпратен за резидент-зам.началника на I управление – ДС – Христо Стоянов Татев-„Момчилов“, на длъжност – съветник, а през м.септември с.г. е изпратен Христо Денев Стоянов – „Веселинов“, на длъжност III секретар в легацията на НРБ. Под умелото ръководство на резидента, резидентурата започва активна дейност, макар че никой не владее английски език.“
Е, много умело ръководство, няма що! С чужденците вероятно са им се изморявали ръцете да говорят – тъй, де, като не знаеш езика, ползваш ръцете, за да обясниш кой си и за какво се бориш, жестикулирайки. Такава пародия. Година по-късно:
„През м.септември 1954 г. Ц. извършва на място проверка на състоянието на агентурно-оперативната работа в резидентурата в Лондон. Констатирва се /така е написано в оригиналния документ от архива на ДС, бел.моя/, че всички ОР все още не могат свободно да си служат с английския език“.
Петнадесет години ситуацията е същата. В резидентурите в Истанбул и Анкара има 7 оперативни работници. Но знанието на езици и на същото ниво – от тях никой не знае турски, а само Димитър Вандов, които днес лъже като циганин за качеството на работата на ДС, тогава е знаел малко френски. Така пише в докладите, с които техните началници са оценявали работата им. Толкоз. Заплащането на тези типове е било 3-4 пъти по-високо от това на нашите родители, които все нещо построиха в тази държава, докато копоите от ДС и РУМНО си живееха като крезове. И тогава, и сега го правят. След десети ноември страната ни беше разграбена с изключителното ноу-хау на крадльовците от комунистическите служби и мисля, че справедливост ще има само, когато ги натиснем и накараме да върнат награбеното. Съд за тях и изземване на откраднатото. И преразглеждане на пенсиите им – позорно е същите, които ограбиха държавата ни и направиха България най-нерадостното място на този свят, да живеят в пъти по-добре от родителите ни, които се трудеха денонощно през тъмните години на тоталитарната диктатура.
Антон Тодоров
