Доц. Чавдар Николов
През седемдесетте
години на миналия век българска група специалисти била изпратена в Съединените
щати „да взаимства тамошния опит, с цел да го внедри в тукашните социалистически
условия, при това в съкратени срокове”.
Сутринта рано командированите попаднали в лаборатория, където хора в бели престилки, под които личали костюмчета с бели ризки и вратовръзчици, тихо и равномерно шетали насам-натам и натам-насам. Нашенци се спогледали и спонтанно се възхитили и от реда, и от организацията, и от чистотата, и от всичко. “Това е то Америката !” си казали, значи, един вид.
Но всуе!
Възхищението продължило едва докъм единадесет часа, когато настъпило пълното недоумение. Защото в лабораторията нахлула банда брадати и космати субекти по дънки и кецове, която за броени мигове повишила до нетърпимост почти липсващите до момента децибели. А с чистотата и реда било свършено чак до следващия ден.
Просто първите били лаборанти, а ония, другите, се оказали истинските изследователи и изобретатели с титли, включително удостоени с Нобелови отличия.
Ако в Щатите, както у нас, е имало достатъчно партийни секретари на глава от населението щяха да ги гледат тези отличия през крив макарон.
А иначе, генерално погледнато, с експертите е сложно.
Не искат да стават в ранни зори.
Нещо повече, не желаят да висят на работа по осем и половина часа. Приработва им се, виждате ли ги, кога посреднощ, кога в събота и неделя, но без задължителна поредност.
На всичкото отгоре, експертите говорят, не каквото трябва, а онова, което си мислят.
Не слагат вратовръзка, а ако от немай-къде я сложат, задължително им стои накриво.
В сублимните моменти вземат че дезертират, за да си подремнали следобед, или за да си прочетат кой за Шерлок Холмс, кой за тримата мускетари, кой за Форсайтови, все едно че не са ги препрочитали по сто пъти.
Или - започват упорито да си копаят на „ранчото”с резултат колкото са посадили, толкова да извадят.
Или – се отдават на стръвното колекциониране на разни боклуци, кой от кой по-странен и по-боклук.
Или, най-дразнещото, като ги попиташ за нещо конкретно, нагло ти отговорят я с цитати от Швейк, я с цитати от Илф и Петров, я с епиграми от Радой Ралин, я с двусмислени междуметия.
Ако изобщо благоволят да ти отговорят.
Въобще в цялост експертите са изключително неприятна сган, дето ще изприщи и изпоти всекиго и под езика чак до последната минутка, когато все пак дотичват със заветните две странички в зъби.
Ще дотърчи експертът със заветната идейка, която обаче измъква държавата, икономиката, фирмата, региона, града.
Идейката дето ненадеяно преобръща нещата с главата нагоре.
В оптималния случай експерти ще разгадаят “Енигма”, ще избретят компютъра, интернета и джиесема. Ще сметнат даже колко по-обществено полезно е било да се седи, да се пие кафе и да се четат вестници при социализма, отколкото да се прахосат ресурсите на страната в тежко машиностроене.
Да се зачуди “нормалният началник” как аджеба сам за това не се е сетил, защото то е стърчало и се е набивало на очи дотам, че да ги извади.
Следователно, изглежда много лесно да се вземе решението, че спокойно може да се мине и без експерти.
Което се прави, разбира се, не по света, а в България.
Кои са съветниците по икономика около днешния министър-председател?
И да има такива, имената им са световно и национално неизвестни.
Пък и когато експертите у нас бяха световно известни (имаше един такъв на бившия президент), за какво точно бяха използвани?
При въпросния уникален български партийно секретарски подход икономическата политика се прави еднолично от Р.Овч., естествено наденал бяла престилчица.
Енергетиката - пак от него
Външната политика - от Соломон Паси и Калфин, да речем.
Регионалното развитие - от Церовски или от Гагаузов.
Така, едва като минат години, се разбира какво сме договаряли и подписвали, най-вече когато ачик му лъснат последствията. Виж „Козлодуй” и „Тракия”, и евроакцизната каша например и чакай много още.
И да е имало някога други – по-състоятелни мнения, все едно че ги е нямало.
А не може такива да ги е нямало и да ги няма, ако си погледнем непроменяемото общодържавно незавидно дередже.
Така обаче е ясно защо няма и няма да има втори пореден мандат на нашенско правителство при т.нар. демокрация .
Така през ден ще ни спират парите от Евросъюза и задължително ще ни нахлузят предпазни клаузи.
Така в политиката у нас липсват кариери, приключили с достойна оставка поради навършване на почтена възраст или изчерпване на амбициите да се прави нещо смислено за хората.
Така по нашите географски теснини е в наличност само едно голямо, закърпено с бели конци, нищо.
Знаете ли защо в България киноманите не ценят дублираните филми, а в Германия не е така.
Просто, в Германия за дублиране на ролята се търси актьор с характерен глас, съответстващ максимално на оригиналния.
У нас явно се избира братовчедско лице от “краткия списък”, на което се възлага да си преправя гласа.
