"Уикеда", "Инфинити", "Каффе", "Хиподил", "Мишо Йосифов секстет", "BrazzViliDJ". Има ли брас секция в добра формация, тромбонистът Велислав Стоянов-Вили винаги е там. Свири латино, джаз, реге, суинг, хип-хоп, етно, класика. И слага началото на първия фестивал у нас за духова музика "БраЗЗоБраЗЗие" с идеята да възроди градските д
Ако беше жив Патриарха на българската забавна музика Йосиф Цанков, щеше да се гордее със своя внук. Вили също се гордее с дядо си и прави нови аранжименти на обичани песни - "Море на младостта", "Когато луната изгрява", "Страстно обичам жените", "Недей тъгува за мойта изневяра", "Приказка", "Твоята китара". Внукът смята, че в тази музика има живот и трябва да се изпълнява, а не да стои затворена в нотните ръкописи.
"Родил съм се пет години, след като Йосиф Цанков е починал, но моята майка, като любяща дъщеря, положи много усилия, за да ме запознае с него - казва Вили Стоянов пред "Всичко за семейството". - Всичко, което зная за дядо, ми харесва от край до край- бохемският му живот, любовта към баба ми Таня, лекотата, с която е композирал красиви мелодии, финеса и чистотата на неговата широко скроена личност."
Музиката по неведоми пътища лъкатуши из живота на дядото и внука. Йосиф Цанков (1911-1971) е син на известния русенски предприемач и финансист Иван Цанков, основател на застрахователните дружества "Орел" и "Феникс". Йожи започва да свири на пиано на 6 години, а на 11 пише първата си композиция. Неговият внук също сяда пред пианото на 6 години по настояване на майка му Анастасия, рентгенова лаборантка. Бащата на Йосиф не пречи на увлечението му по музиката, но държи той да получи сериозно образование и 15-годишен го изпраща да учи в американския "Робeрт колеж" в Цариград. До 14-ата си година Вили учи в столичното 7-о СОУ и ходи на уроци по музика в читалище "Славянска беседа", но любовта към пианото така и не пламва. На всичко отгоре преподавателката му заявява, че ако не свири по 4 часа на ден, няма никакъв шанс да влезе в Музикалното училище. "А аз бях станал
безподобен двойкар и нямаше да ме приемат другаде - разказва Вили.
- Тогава майка ми се обади на композитора Ангел Заберски и той ме заведе при Димитър Момчилов, сега професор и ректор на Музикалната академия. Той като ме видя, каза: "Ти имаш дълги ръце, искаш ли да свириш на тромбон?" И аз, без изобщо да познавам инструмента, се съгласих. Така продължих образованието си в Музикалното училище. И макар че бях един див пубер, се докоснах до много стойностни неща. Тогава не съм си давал сметка, че и без да им обръщам голямо внимание, те се запечатват у мен. Към 10-11 клас започнах да харесвам това, което правя. Заедно със съученици свирехме на бул. "Витоша" - улицата е сцена с особено очарование."
Двойките в бележника не подминават и Йосиф Цанков макар и на по-късен етап от неговото образование. След като завършва гимназия, той мечтае да следва в Музикалната академия, но по настояване на баща си записва право. Негови съкурсници и приятели са Борис Христов и Петър Увалиев. В студентските си години Йосиф Цанков пише първата си песен "Ела с мен в Хаваи" (1930), която бързо се превръща в шлагер.
Талантливият композитор става притегателен център на софийската бохема, среща голямата си любов - столичната красавица Таня Калфова, а правните науки му изглеждат все по-скучни. Семейството му обаче настоява първо да се дипломира и тогава да се жени. И тъй като Йожи е нанизал не една и две двойки, неговата любима успява да му издейства спасителна тройка на държавния изпит. Най-после през 1939 г. Йосиф Цанков се дипломира и в първия ден на 1940-а отвежда Таня под венчило. Година по-късно се ражда дъщеря им Анастасия.
Междувременно той е станал много известен - всички пеят евъргрийните му, композира оперети, валсове, танга, фокстроти, румби. Ето един интересен музикален сюжет с неговия подпис по прашните пътища на родината. Ветеринарният лекар Архангел Стоянов, който работи предимно по селата, случайно чува невероятно красива мелодия, изпълнена от местен акордеонист.
Танго "Фантазия" от Йосиф Цанков, открехва го вдъхновеният изпълнител. Това се случва години преди ветеринарят да срещне дъщерята на композитора, която става негова съпруга. Такава е любовната история на родителите на Вили, събрани сякаш от музикалната фантазия на Йосиф Цанков. И Вили като дядо си съвсем млад открива своята половинка. Музиканта може само музикант да го разбере.
Съпругата му Ирина Стоянова е цигуларка и концертмайстор на Операта. Дъщеря им Йосифа (7) е поела по стъпките на мама, а 6-годишният Макс мечтае за златни барабани. Кум на семейството е тромпетистът Михаил Йосифов, един от най-добрите приятели на Вили. Още в студентските си години двамата печелят популярност с група "Уикеда". "С тази банда изпитахме страшно чиста емоция и преживяхме своите звездни мигове - споделя талантливият тромбонист. - Тогава започнах да се освобождавам на сцената. А като си представиш, че всяко място е сцена, постепенно се осъзнаваш като артист. И колкото по-навътре влизаш в това усещане, толкова по-чисто става посланието ти към публиката." Вили признава, че стиловете фънк и хип-хоп са му любими, но под влияние на Мишо Йосифов, когото определя като светла личност, се запалва по суинг и джаз.
"Хубавата музика може да стигне навсякъде и по всяко време", убеден е той.
Доказателство са композициите на дядо му и шумният успех на "Мишо Йосифов секстет". Защо момчетата от обичаната група, които владеят универсалния език на музиката, избраха да свирят суинг и джаз точно в България? "Вярно е, че чалгата намира богат чернозем на наша територия, но ние решихме да действаме и да създадем контрапункт на чалгата.
Така сформирахме няколко групи, между които , "Tumbaito", "РомаНено проджект", "Бандера Роса", "Dirty Purchase". Взаимно си помагаме и се поддържаме в музикалните си експерименти. Пътували сме много в чужбина, но осъзнахме, че е по-мъжко, по-българско да останем тук и да работим. Българинът е зверски талантлив, но и зверски мързелив и инертен." Вили недоумява как може всички да сме учили притчата за хан Кубрат, а да не сме разбрали завета му - само ако сме заедно, ще устоим на всяка сила.
"Векове наред сме били разделяни и владени, най-после трябва да осъзнаем необходимостта от приемственост между поколенията и да работим за скъсяването на дистанцията между тях" - вярва Вили.
