На 26 април 1933 г. е положено създаването на Гестапо – официалната тайна полиция в нацистка Германия. Името идва от съкращение на Гехайме Щаатсполицай (тайна държавна полиция) - Geheime Staatspolizei.
Отначало то е сформирано от вътрешния министър на Прусия Херман Гьоринг като доста скромен орган „Отдел 1А на пруската държавна полиция” с щат само от 50 служители, чиято основна задача се заключава в наблюдение и борба с политически противници. За ръководител на отдела е назначен Рудолф Дилс, а редиците му са попълнени с професионалисти от полицейските служби
В началото на 1934 г. Гестапо преминава в компетенциите на райхсфюрера от СС Хайнрих Химлер. Подразделенията на политическата полиция в отделните провинции са централизирани в Берлин, като тясно са преплетени със структурите на СС.
Подразделенията на криминалната и на политическата полиция са реорганизирани в единна полиция за сигурност - Sicherheitspolizei (Sipo), като за ръководител на главното управление е назначен Райнхард Хайдрих.
Непосредствено с противниците на нацисткия режим се занимава Отделение ІІ, чието ръководство е поверено на Хайнрих Мюлер.
На 27 септември 1939 г. е образувано Главно управление по имперска сигурност (РХСА), като Гестапо влиза в състава му като ІV управление „Борба с противника – Гестапо” с ръководител отново Мюлер. Адолф Айхман е пряк подчинен на Мюлер и шеф на секция B4, която се занимава с евреите.
През март 1941 г. РСХА е реорганизирано, като ІV управление започва да се нарича „Изследване и борба с противника – управление на тайната държавна полиция” и в него са включени подразделения от СД.
Едновременно с изменение на организационната структура на Гестапо се променя и числеността на служителите му. Ако през 1933 г. те са едва 50 души, то в 1935 г. Гестапо наброява 4200 служители, а в края на войната те нарастват над 40 000.
Функциите на Гестапо засягат разследването и борбата с „всички опасни за Райха тенденции“. То има пълната власт да разследва предателство, шпионаж и саботаж, както и престъпни намерения срещу Нацистката партия и Германия.
Законът е променен по такъв начин, че да осигури легитимното функциониране на организацията при всички обстоятелства. Нацисткият юрист д-р Вернер Бест констатира: „Ако Гестапо… изпълнява волята на ръководството, то действа законно.“ Гестапо е освободено от отговорност пред изпълнителни съдилища, където гражданите обикновено могат да потърсят съдебна отговорност от държавата при неспазване или нарушаване на законите.
Властта на Гестапо включва т.нар. шутцхафт (Schutzhaft) - превантивно задържане, което дава право за вкарване в затвор или в концлагер без съдебно решение. При това арестуваното лице обикновено е принуждавано насилствено да подпише документ, че желае да бъде затворено.
Законите от 1936 г. дават на Гестапо картбланш да оперира изобщо без съдебен надзор. Друг закон от същата година възлага на Гестапо отговорност по изграждането и управлението на концентрационните лагери.
Сравнително малко известно е, че през февруари и март 1943 г. в Германия назряват студентски протести, които призовават за край на нацисткия режим. Въпреки значителната обществена подкрепа за свалянето на Хитлер, „революционерите“ сами приключват своята дейност заради страха от репресии от страна на Гестапо.
Страхувайки се от сваляне от властта отвътре, силите на Химлер и Гестапо са хвърлени срещу опозицията. През първите пет месеца на 1943 г. хиляди хора са арестувани и екзекутирани - невиждана дотогава бруталност от германския народ. Студентските водачи са екзекутирани в края на февруари, а кръгът „Остер“, главната опозиционна организация, е унищожена през април 1943 г.
Германската опозиция е в незавидно положение към края на пролетта и в началото на лятото през 1943 г. От една страна, за нея е абсолютно невъзможно да свали Хитлер от власт. От друга, поради Съюзническото настояване за безусловно предаване, а следователно и липса на възможност за постигане на споразумение, изглежда няма алтернатива освен продължаването на военната борба.
Въпреки страха от Гестапо, някои германци говорят открито и показват признаци на протести през лятото на 1943 г., опозицията все още крои планове за промяна. Много хора са убедени, че е техен дълг да използват всички възможни средства, за да прекратят войната, колкото се може по-скоро, т.е. да вложат усилията си, за да задълбочат германския неуспех.
Падането на Бенито Мусолини от власт в Италия дава на опозицията допълнителни надежди за постигането на същите резултати и в Германия. Основната причина е страхът от Химлер и Гестапо.
А и контактите със Съюзниците са крайно ограничени. Това се дължи отчасти на инцидента във Венло от 1939 г., когато агенти на Гестапо, преоблечени като антинацисти, отвличат в Холандия двама офицери от британската тайна разузнавателна служба, примамамвайки ги да обсъдят мирни договорености. Това кара Уинстън Чърчил да забрани контактите с немската опозиция. Освен това британците и американците не искат да се занимават с антинацисти, тъй като се опасяват руснаците да не помислят, че се договарят зад гърба им.
Често се говори, че Международният военен трибунал в Нюрнберг подвежда Гестапо под съдебна отговорност за престъпления срещу човечеството. Това обаче е мит. В действителност нито веднъж СС и Гестапо не са обявявани за престъпни. Във всички резолюции на Нюрнбергския трибунал става дума само за „групи лица”. Тези лица са описани по определени признаци за включване и признаци за изключване. Нещо повече, Нюрнбергският трибунал специално подчертава в преамбюла на присъдата: „Формалното членство не попада под действието на това решение”.
