Вагоните се дават под наем на частни лица, които да
ги разработват. Резултатът е налице – чисти, с изгладени покривки, пердета,
плазма, DVD и перфектно обслужване, идеални за великденска екскурзия.
В навечерието на Великден българинът трескаво пътува при близки и роднини от всички краища на страната. Въпреки трагичния инцидент, станал около 3-ти март с изгорелите кушет-вагони, хората все още са на мнение, че влакът си остава най-безопасният транспорт за момента. Дори и конските рикши, които съставят композициите, не са в състояние да спрат пътниците, които отдавна са изкупили всички билети заради великденските празници. Ако все още нямате запазено место, а трябва да пътувате на далечни разстояния, не се тревожете. Отидете час преди заминаването на съответния влак и веднага се намърдайте във вагон-ресторанта. Постъпих така и наистина не съжалявам, а напротив. Очаквах да видя старите и мръсни помещения с покривки, които пред очите ми само изтупват и обръщат наопаки за следващия клиент. Дори веднъж ми се е налагало, преди 4-ри години да пия капучино с шопска салата, защото „учтивия” барман искаше да ме гони, тъй като с един приятел сме му заели 4-ка маса. Нищо подобно – чист и подреден ресторант, в който звучаха хитове на Форинър, Рейнбоу, Бон Джоуви, Си Си Кеч и все класически песни от близкото минало. На мястото на старите телевизори Юност се простираше плазма, на която вървяха филми, а до нея - климатик. Вместо безкрайно отегчените лелки и неприятни господа, които караха клиентите да ядат салати с всевъзможни комбинации, ме посрещнаха две млади момичета, на около 23-25 години, вежливо и усмихнато. Цените, вярно бяха по-високи от нормалното, кафето струваше 1 лв., а безалкохолните – по 1.50 лв. Оставих около 5 лв. в рамките на 6 часа път, като имаше и няколко служебни вестника, които бяха на разположение на клиентите безплатно. Пътят мина неусетно и дори приятно за разлика от други слуачи, когато съм броял минутите в тесните трамвайни седалки.
Попитах на бара какво се е променило чак толкова, че в момента вагон-ресторантите да са коренно различни отпреди. Трябваше да предположа – в сега те се отдавали под наем от държавата на частници, които ги разработвали. „Преди, колкото и да искаш да си оставиш парите, на продавачите и на хората, които ги поддържаха не им пукаше, защото така или иначе не прибираха нищо "отгоре". Сега при нас е различно, защото пряко ми бърка в джоба!”, категорична беше едната от продавачките. „То и сега държавата гледа да ни попречи всячески – редовни проблеми с постоянството на тока, забраната за пушенето навсякъде във влака… Това последното наистина не мога да го проумея – ние сме тук постоянно, сервираме, отсервираме, следим клиентите. Не мисля, че ще допуснем подобни инциденти. Както нормалните заведения не се подпалват, така и тук няма подобна опасност”, добави по-младото момиче. И сигурно е права, защото в момента(за кой ли път) страната успя да унижи своите чада. Пушачите не са спрели да пушат, само че това става в безумно смрадливите тоалетни. Кондукторите и контролните лица отлично знаят за това, но мълчаливо подминават случващото се с едно и също: „ако ви беше хванал друг колега, щеше да ви глоби с 20 лв.”. Може би и той самият би го сторил, стига да имаше камери, репортери и пр. С идването на летния сезон, когато БДЖ са постоянно натъпкани с пътуващи, редовните клиенти на компания смятат, че под хорския натиск този безумен, според всички пушачи закон, ще отпадне.
Васил Василев
