Младежите вземат с 30% по-ниски заплати в сравнение с по-опитните си колеги. Причината е, че в повечето случаи шефовете назначават новаците на срочен договор.
„Българите до 29-годишна възраст най-често работят на срочни договори, на непълно работно време, което се отразява на възнаграждението им”, коментираха от КНСБ на конференция за младежката заетост, пише Монитор.
Освен със заплата обаче младоците са ощетени и откъм допълнителни
плащания. Това означава, че прохождащите в кариерата, които вземат 3-месечни премии, получават със 79,5 на сто по-малко пари само защото са нови служители. Извънредният им труд пък е по-евтин с 23% от този на старите пушки. През миналата година 82% от трудовите доходи са се формирали от брутна заплата, 10 на сто - от законово регламентирани плащания, и 7% - от плаващи плащания.
„Вземам с 250 лв. по-малко в сравнение с по-старите ми колеги, въпреки че заемаме една и съща длъжност. Освен това не получавам никакви допълнителни плащания”, сравни положението в офиса, в който работи, 27-годишната Милена Стефанова.
В интервю за „Монитор” шефката на Агенцията по заетостта Камелия Лозанова призна, че работодателите проявили интерес към млади кадри едва след началото на схемата за субсидирана младежка заетост. По данни на КНСБ в момента под 1/3 от младите българи могат да си намерят работа. Проучването показва още, че вероятността да запазят мястото си
в офиса имат 93,6% от висшистите и 91 на сто от завършилите средно образование. По-високи заплати обаче вземат 85% от висшистите.
Оказва се, че средната годишна заплата на българите, наети на половин работен ден през миналата година, е била 3196 лв. Трудещите се 8 часа на ден са спечелили 3 пъти повече - средно по 9843 лв. за година. Това е парадоксално. След като работят на половината време, би трябвало да печелят 2 пъти по-малко, коментираха от КНСБ.
Реално средната заплата през 2012 г. се е увеличила с 8,5% спрямо 2011 г. Според профсъюза обаче това се дължи на намаляването на персонала със 190 000 души. Трудещите се във фирми със сключен колективен договор пък са получавали средно 11 310 лв., което е с 35% или 2082 лв. повече спрямо наетите без този тип контракт.
