Непонятно е, че на територия като нашата, талантливите хора непрекъснато берат ядове.
Непонятно е най-вече за западния европеец, който е приучен от малък да различава доброто от лошото, красивото от грозното и да се радва на даровитостта, когато я срещне по пътя си.
И съвсем не е непонятно за българина, свикнал да приема смачкването на таланта за естествено положение на нещата.
Кой и защо не търпи талантливите у нас?
Представете си, че сте нарисували картина, написали сте сценарий, книга, пиеса или песен, и те трябва да бъдат оценявани от компетентно българско жури. Да, но членовете на това жури са пропиляли живота си в преливане от пусто в празно и е естествено да не харесват онова, което противоречи на същината им. Как например човек, който се свива пред силните и тормози слабите, ще одобри творба, в която героят е свободолюбива личност с достойнство? Никак.
Тогава защо тези типове са там? Там са, защото някой има сметка от това, и този някой е Системата със своя апарат от бездарници.
Системата не се нуждае от талантливи граждани, страхува се от тях и ги ненавижда, защото:
Талантливите не понасят лъжата.
Талантливите не са обслужващ персонал.
Талантливите са органически чужди на лакейничеството.
Талантливите мразят манифактурата.
Талантливите не допускат посредствените да ги манипулират.
Талантливите не са гадатели, втренчени в цукалото на суверена.
Талантливите не са „мое куче”, нито „наше куче”.
Талантливите не подлежат на опитомяване.
Талантливите не търсят власт, защото са наясно с последствията.
Талантливите знаят, че парите и постовете са най-примитивният начин да си мериш... постиженията.
Талантливите ядат и пият, но винаги си плащат. (Освен ако не са принудени да крадат, поради липса на средства).
За да й е мирна главата Системата е сложила навсякъде културно-административни капепета и бди някой талантлив да не прекрачи. Изключенията потвърждават правилото: допуска се по малко талантец тук и там за заблуда на цивилизования свят, но инструктирано, наблюдавано, прошнуровано и заведено на отчет. Докато нещастникът не започне бавно да се дави в алкохол и неврастения, покрива се с бръчки на дълбока неудовлетвореност и се гътва без време. (Бегла сметка на продължителността на живота на талантливите люде, останали да се гърчат в България и на онези, спасили се зад граница, убедително сочи в полза на последните).
Само Просветената Система си позволява да търпи таланта и да го подкрепя. Просветената Система знае, че е за нейно добро да има талантливи хора наоколо, за да може да попива от техните дарби и да се облагородява. Затова тя не допуска посредствени ласкатели да администрират културата.
В Просветената Система посредствените ласкатели са аутсайдери. В нашата те са министри и членове на журита. Система, попила от таланта на своите талантливи граждани, е обречена на усмивки (понякога лицемерни, но усмивки). И на успех (понякога относителен, но успех).
Обратното: система, избрала имитацията за свой идеал, е обречена на провал и започваш да се чудиш, дали наистина ако животните поемат управлението, няма да се справят по-добре.
Как може нещата в България да се променят и талантливите да си застанат на местата? Като направим българската система просветена. Как се прави една система просветена? Сжелание за просветеност на тези, които управляват страната; на собствениците на телевизии, вестници, кина, магазини и бензиностанции; на продавачките, чистачките, ватманите, учителите, шофьорите, полицаите, просяците, комбайнерите, медицинските сестри, данъчните и новородените (доказано е, че още в утробата на майка си бебето формира характер).
И с вяра, че това е възможно. А как става сдобиването с вяра? Трудно, особено когато са те лъгали с години за всеобщо щастие и справедливост, а лъжцитеса еволюирали във фалшиви масони и пишман тамплиери.
Не пречи обаче да се опита. Като начало – всеки сам за себе си.
