Днес християните отбелязват най-светлия празник - Възкресение Христово. Първите християни наричат Възкресение Празник на празниците, юдеите – Песах, което в превод значи “преминаващ”, а българите го утвърждават в народната си култура като Великден.
Той носи особеното настроение на пролетното възраждане на природата, но повече от всичко в него е закодиран копнежът на хората към духовно пречистване. На този ден вярващите се обръщат към себе си, за да открият доброто, отварят сърцата си един за друг, с надеждата да измолят божията благословия за щастие и благополучие.
По традиция Великден се празнува три дни – от неделя до вторник. В навечерието на Великия ден камбаните в християнските храмове известяват Христовото Възкресение, а вярващите влизат в църквите, копнеещи за общение и единение с Бога. Палят свещи, за да пребъде в тях небесното Слънце. Молят се смирено, за да измолят благословия и спасение за душите си. Защото само в деня на Невечерната неделя, за която няма свечеряване, няма полунощ, няма изгрев, те чуват гласа на Божието знамение – “Христос възкръсна от мъртвите. Радвайте се християни! Защото само в този ден идва спасението за грях или спасение от грях! Радвайте се, камбаните бият само веднъж за Възкресение!"
Благословени от духовника всички вярващи се поздравяват с думите „Христос Воскресе – Воистина Воскресе” и се борят с червено яйце, за да ознаменуват великото духовно събитие. После отнасят свещичка с Благодатния огън, за да влезе в домовете и душите им.
