Бизнесът не вижда в предизборните програми на повечето партии конкретни мерки, които да доведат до изпълнение на поетите обещания. Това показва анкета на Българската търговско-промишлена палата, проведена на 25 и 26 април сред нейните членове.
Над половината от фирмите - 54%, смятат, че политиците не посочват как ще постигнат прокламирания от всички приоритет за увеличаване на заетостта. Сред предизборните обещания най-вече се открояват целите на БСП и на ГЕРБ. Първите обещават 450 хиляди нови работни места до края на мандата, а доскоро управляващите - 16 хиляди новосъздадени фирми. Липсва обаче обосновка как може да стане това, смятат предприемачите, пише Стандарт. Според тях се дават твърде противоречиви обещания.
"Не може да планираш повече работни места и да говориш за увеличение на данъци или на минималната работна заплата в условията на почти отсъстващ растеж на икономиката", коментира Цветан Симеонов, председател на БТПП. Първо, защото вдигането на минималната заплата означава субсидираните програми за заетост да обхванат по-малко хора. И второ, когато административно се вдигат възнаграждения,винаги има съкращаване на най-нискоквалифицирана работна ръка.
Така обричаме на продължителна безработица хората, които получават около минималната заплата, посочва Цветанов.
В същото време освен деклариране на лозунги не чуваме прагматични мерки как да бъдат подкрепени малките и средните фирми, казват от БТПП. Бизнесът например би искал да чуе, че ще се намалят праговете за участие в европрограмите, които в момента са недостъпни за малките предприемачи.
Притеснителна за бизнеса е и темата за евентуално увеличаване на данъците. Засега единствено БСП обяви, че предвижда да въведе "данък богатство", като повиши до 20% сегашната 10% ставка за доходи над 4500 лв. Някои партии обаче обещават семейно подоходно облагане или диференцирани ставки на ДДС за лекарства и храни. Никой не прави оценка какви разходи са необходими за тези промени и как те ще се отразят на фиска, казват от БТПП.
Другата тема, която тревожи бизнесът, са идеите за национализация, прокламирани най-ясно от "Атака", която има всички шансове да влезе в парламента. Партията на Волен Сидеров поиска да се развалят договорите с ЕРП-тата и с концесионерите на злато. Някои наричат това обратно изкупуване на акциите на държавата.
"Това не е невъзможно, но трябва да се прави само след задълбочен анализ на договорите и да се установи изпълняват ли се клаузите, заложени в тях", коментира Цветанов. Той припомня и случаите за изтичане през сателитни фирми на огромни суми, които се признават за разходи, без да се обявяват обществени поръчки. В тази връзка масово (78%) предприемачите са недоволни, че в предизборните програми липсват конкретни мерки за решаване на проблемите с монополите, от които страдат не само обикновените хора, но и малките и средните фирми. Политиците сякаш забравиха, че именно непрозрачните действия на енергийните монополи изкараха хората на улицата и свалиха правителството на Бойко Борисов.
Не виждаме никой да обещава как монополите може да бъдат накарани да функционират в една прозрачна среда, казва Цветанов.
Според бизнеса (76% от анкетираните) никой не представя визия и конкретни мерки как да се направи реформа в здравеопазването. Подобен е процентът на предприемачите, които не виждат предложения за по-добро образование, което да реши проблема и с липсата на квалифицирани кадри в редица професии.
