Днес изпращаме големия български актьор Петър (Чочо) Попйорданов. Поклонението пред тленните му останки ще бъде от 11 часа във фоайето на Народния театър. Опелото ще е от 14 часа в църквата "Св. Георги".
Припомняме ви, че актьорът почина след изключително нелеп инцидент. Петър Попйорданов почина навръх Великден – 5 май, след като падна от 2-метрова височина на Боянските гробища. Той беше настанен в Централна реанимация на "Пирогов", но въпреки усилията на лекарите, актьорът почина в резултат на тежка черепно-мозъчна травма.
Той ще бъде погребан до майка си близо до мястото, където нелепо се прости с живота си.
Петър (Чочо) Попйорданов - биография
Петър Иванов Попйорданов, известен като Чочо Попйорданов, е български театрален и киноактьор. Той е роден на 11 юни 1964 г. в София. Син е на Иван Попйорданов - дългогодишен директор на Киноцентър „Бояна" и генерален директор на БНТ през 1998 г. и лекарката Катя. Родът по бащина линия произхожда от Велес, Вардарска Македония.
През 1989 г. Попйорданов завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов", специалност актьорско майсторство в класа на Крикор Азарян и Тодор Колев. Една година учи в Чехия. Играе в трупите на театър „София", Малък градски театър „Зад канала", а от 1994 г. и в Народния театър. Най-известните му театрални роли са в постановките „Сън в лятна нощ", „В полите на Витоша", „Бурята", „Човекът, който прави дъжд", „Кимоно", „Декамерон", „Призраци в Неапол", „Хеда Габлер".
Освен в театрални постановки, Чочо Попйорданов участва и във филмови продукции, сред които „Вчера" (1988), „Адио Рио" (1989), „Любовното лято на един льохман" (1990), „Вампири, таласъми" (1992), „Сезонът на канарчетата" (1993), „Граница" (1994) „Испанска муха" (1998), „След края на света" (1998), „Дунав мост" (1999), „Сомбреро блус" (1999).
Попйорданов е носител на множество номинации и награди, сред които номинация за Аскеер през 1996 и награда Аскеер през 1997 г. и награда „Златен Баяр" в Белгия за най-добра мъжка роля във филма „Граница".
