Хората трябва да знаят къде и колко пари от данъците им отиват за европроектите.
- Мнозина българи, а и варненци смятат, че около проектите, финансирани с пари от ЕС, витае някаква неяснота и по различни причини не усвояваме голяма част от полагаемите ни се пари. Така ли е?
- Като цяло медиите представят проблема усложнено. България е пълноправен член на ЕС и имаме достъп до всички негови ресурси. Плащаме членски внос към алианса, който е няколко процента от националния брутен вътрешен продукт. Факт е, че досега сме дали повече пари на Европа, отколкото сме усвоили. Защо? Основната причина е, че няма яснота кой отговоря за процеса. Няма министерство, което еднозначно да се грижи за това. Отговорността се размива между различните институции. Например МРРБ работи с ОП „Регионално развитие“, Министерството на земеделието и храните – с ОП „Развитие на селските райони“, което е над 50% от бюджета по европроектите. Необходима е институция, която да следи, колко пари сме дали ние на Европа и колко усвояваме от нея. В програмния период 2007 – 2013 г. България показа, че имаме капацитет, но процесът се превърна в тип бизнес. Бизнес само за конкретен кръг от хора.
- Можем ли най-общо да посочим този кръг?
- Това са хората, които се въртят около консултантските организации, предлагащи т.нар. гарантиране на успеха на проектите. Трябва да се създаде публичен регистър на организациите в тази сфера. За да се види кой стои зад тях – роднинските връзки и какви пари получават за услугите си. Защото е публично известно, че консултантите искат и вземат 10% върху стойността на проектите. Трябва да осъзнаем като общество, че европейските пари не са за избрани хора, а за европейските граждани, за реализирането на европейски политики на територията на България. Затова е важно в следващия програмен период да имаме ясна концепция и стратегия как да усвоим повече средства.
- Има ли значение кой управлява държавата в конкретния момент, за да се случи това?
- Няма значение, защото хората, които работят в държавните агенции и се занимават с усвояването на евросредства, не могат изведнъж да бъдат заменени с други, така ще се забави процесът. Това би било пагубно за държавата, след като сме достигнали до едно работещо ниво и сега стои въпросът как ще го надградим. Гражданите трябва да започнат да изпитват доверие в ЕС. Те трябва да са сигурни, че когато си плащат данъците и те отиват в общия бюджет на алианса, могат да разчитат на пари Европа. А не в края на програмния период телевизията да бълва реклами, когато остават няколко месеца до приключването на ОП „Развитие на селските райони“ например. Затова трябва да се извадят публично проектите за отделните общини, за отделните групи типове бенефициенти. Да е ясно кога, за какво има пари. Ще дам пример с община Варна, която е една от най-изостаналите по усвояване на европейски средства.
Обяснявам защо. Не може една община като Суворово да усвоява два пъти повече пари, отколкото е бюджетът й, а Варна да се хвали с това, че реално са усвоени 115 млн.лв. Трябва да бъде изваден ясен план за различните типове хора и организации, които могат да ползват европейските пари. Конкретно за община Варна – за общинските дружества, неправителствените организации, за държавните и частните фирми. Да се знае къде през следващия програмен период, кога и за какви европейски политики има средства. Този план да е публичен и да е достъпен, за да не се злоупотребява с големи с инфраструктурни проекти, които Европа така или иначе ни задължава да изпълним
- Влияе ли икономическата криза върху тези процеси?
- Ние се намираме в криза, но тя не е само икономическа, поне в България. За да изпълним основното желание на всички граждани, а то е да живеем по-добре, да имаме просперитет и развитие, трябва да гоним всички възможности. Но не тези на определени кръгове от хора, а на обществото. Затова не трябва да се ограничава спектърът им. Отговорност трябва да се търси за действието и бездействието по различните европейски проекти. Има европейски проекти на регионите, такива, които са само за нас, и са чрез директно финансиране. Можем да ползваме и множество донорски програма.
- Съфинансирането от държавата или общините не е ли спънка за реализацията на проектите у нас?
- Именно за това много от хората, които в момента потребяват и са отговорни за реализирането им, казват, че има проблем със съфинансирането. Но гражданите не знаят кой проект е приоритетен. Затова е необходим публичен план за това къде и какви проекти има за изпълнение, какво ще ни костват като данъци, като развитие. Обществото трябва да знае, за да може да оцени по-важно ли е пречиствателна станция да се изгради, или нещо друго. Работи се на парче. Като експерт по европейски проекти ще ви кажа, че процесът на реализацията на една европейска политика не се състои в обсъждането им. Това е процес на идентификация на проблемите, на проектните възможности, на нуждите, на наличността на екипи за осъществяването на проектите, на планиране. Едва след това може да се пристъпи към програмиране, кандидатстване, изпълнение, контрол. Важно е да не сгрешим, като други европейски страни, където бяха реализирани огромни инфраструктурни проекти. Така беше с Испания. В последствие се установи, че държавата не може да ги поддържа. Важно е жизненият цикъл на проекта да бъде продължен и да се осмисли дългогодишната полза от експлоатацията на вече изградените обекти. Ако ние създадем един прекрасен парк с европейски пари например, никой след това няма да ни дава средства за поддръжката му. Както е посочено в националната стратегия на партия „Лидер“, основен приоритет е икономиката. А за да има икономика и за да се развива тя добре, е необходим надпартиен консенсусен план за 10 г. напред, който да посочи ясно какъв е пътят на българската икономика, как тя да се развива и да създава работни места и да се грижи за просперитета на нацията ни. Не трябва икономиката да се превръща в заложник на партийни интереси. Затова сме нарекли програмата си „Съживяване на България“.
- Какво предлагате конкретно за Варна?
- Тъй като общината е една от най-изостаналите по усвояването на евросредства, предлагаме в следващия програмен период да покажем ясен план какви са инфраструктурните проекти, какви са социалните, морските, всички, по които област Варна може да кандидатства. Говоря за всички видове ползватели на европейски пари. Това, което ни липсва, се нарича процес на идентификация на проектните възможности – т.е. гражданите публично да се информират кога, къде, за какво има средства. И в зависимост от обществения интерес да се проведат консултативни съвети, да се лобира за един, втори или трети проект. Гражданите трябва да знаят къде могат да се вложат парите от техните данъци. Политика на ясна прозрачност за нашите пари. В следващия програмен период Варна може да усвои минимум 2 млрд.лв., но не само по оперативни програми, а и чрез директно финансиране от ЕС, по донорски програми, по такива, които да подпомагат общинските предприятия, НПО.
- От „Лидер“ въведохте темата за „шокова прозрачност“, какво означава това?
- В публичното пространство излязоха доста хора, които поискаха властта да подобри комуникацията си с гражданите, да се засили гражданският контрол. Като нация ние сме в преход към информационно общество. Това е заложено в национална стратегия, която за жалост обхваща само малка част него. Отделни прослойки в обществото отричат този процес, но реално той е факт. Всекидневно се подобряват мобилните връзки, устройствата, които ни дават информация като граждани, и комуникацията помежду ни. В основата на този преход към информационно общество е т.нар. електронно правителство. Това означава властта във всичките й субекти да предоставя услуги на гражданите чрез съвременните технологии.
- Твърди се, че чрез електронното правителство ще пресечем корупцията.
- Не, това няма да пресече корупцията изцяло, защото при електронното правителство процесът е едностранен - отгоре – надолу. Реалното задвижване на колелото на администрацията – да бъде по-гъвкава, по-бърза и по-отворена към гражданите, не е само в услугите, които им предоставя. То е и в обратната връзка на гражданите с властта. Това е шокова прозрачност. Ние искаме гражданите да имат реален достъп до властта. Звучи сложно, но всъщност е изключително просто. Вие не можете да контролирате пряко институциите, но може да се види реалната им работа чрез интернет. Предлагаме нещо точно, конкретно и ясно: сканиране на всички документи, които са публични, и те да бъдат качени на страниците на различните институции. Варна, която се очерта като център на генерираното напрежение на големи групи от хора в страната, трябва да стане модел за това и първа да започне да публикува договорите за обществените поръчки, протоколите от изпълнението им на интернет страницата на общината. Това е шокова прозрачност.
- Няма ли опасност гражданите да се изгубят в потока от информация от институциите?
- Информацията може да се подреди и това е работа на електронното правителство. Както казах, важното в информационното общество е комуникацията да не е еднопосочна. Тя да е като две пирамиди, едната отгоре надолу, а другата отдолу – нагоре. А не вие да подадете електронна заявка за документ и нищо да не се случи. В момента е актуален мълчаливият отказ на държавната администрация да си свърши работата. Затова предлагаме да се възприеме мълчаливо съгласие на молбата на гражданина до общинската или държавната администрация. Когато администрацията не може да си свърши работата в определения срок, това ще означава, че отговорът за гражданина е „да“. Институциите трябва да поемат отговорността си. Като цяло терминът шокова прозрачност е нещо, което е сведено до първичния минимум за достъп до информация. Един от основните проблеми на варненци е, че те искат информация от общината, пишат писма, документи, но не получават отговор продължително време. Нашата идея е, ако един възрастен човек например отиде да си вади документи или иска конкретни услуги от община Варна, това да става на едно гише от съответния служител само с показване на лична карта.
