„Цялата държавна власт произтича от народа. Никоя част от народа, политическа партия или друга организация не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет”.
Тези текстове от националната ни Конституция са тайно, но категорично суспендирани, а гражданите са лишени от равно и пряко избирателно право и изразяване на политическата им воля. Извършен е пълзящ конституционен преврат и цялата власт е иззета от разноцветна партийна олигархия, която в продължение на десетилетия симулира демократично управление. Дори промяната на персоните във властта не променя примитивната антиконституционна структура.
Лявата част на политическия спектър е заета от псевдоляво ядро, наречено социалистическа партия, наобиколена с множество паразитни псевдолеви коалиционни партньори. Когато дойде редът им да стрижат електоралното стадо, под диктата на „леви” милионери, те с готовност провеждат крайно дясна политика (виж „плосък данък” и т.н.).
Дясната част на политическия спектър, след драматични междоусобици, постепенно беше заета от крайно леви популисти, които нито могат, нито искат да скрият криминалния си генезис, нито груповия си произход от низините на комунистическия слугинаж.
Ролята на „политически балансьор” от десетилетия се изпълнява от турско-българска групировка, която поради високата си школовка в специалните служби, ясно е осъзнала, че създаденият „етнически модел” е най-благоприятна хранителна среда за кръвопиене, както от държавното тяло, така и от „своя електорат”.
В България политическото управление не представлява осъществяване на националния суверенитет, а узурпация на властта от партийната партокрация. Член 4 на българската Конституция от десетилетия има нова редакция: (1) Република България НЕ е правова държава. Тя НЕ се управлява според Конституцията и законите на страната. (2) Република България НЕ гарантира живота, достойнството и правата на личността и НЕ създава условия за свободно развитие на човека и на гражданското общество.
В България периодично се провеждат „свободни избори”, в които всички хора, родени свободни и равни по достойнство и права (чл. 6. от Конституцията) имат право:
1) Да гласуват за една от трите „основни политически сили” и да утвърдят конституционния преврат;
2) Да гласуват за някоя от стотината малки, извънпарламентарни партии, която ще си остане извънпарламентарна, гласовете им да се преразпределят за една от трите „основни политически сили” и да утвърдят конституционния преврат;
3) Да не гласуват, при което гласовете им да се преразпределят за една от трите „основни политически сили” и да утвърдят конституционния преврат.
Въпреки доказаното с международни проучвания потъване на българската журналистика в насилието на цензурата и аморалността на автоцензурата, периодично се появяват достоверни анализи на поведението на триглавата партийна ламя и рибите-прилепала, които я придружават. Те показват, че въпреки привидната вербална предизборна ожесточеност, псевдолеви и псевдодесни крадат еднообразно, делят общи фондове и експерти и мачкат нощем общи чаршафи.
Екстремалното, но закономерно падение на политическата класа достигна дъното с управлението на групировката ГЕРБ. Несъмнено има подсъзнателна закономерност в назоваването на партийна структура с абревиатурата на тежко заболяване - гастроезофагеална рефлуксна болест (ГЕРБ). Заболяването представлява връщане на кисело стомашно съдържимо в хранопровода, предизвикано най-често от хронично преяждане. Независимо, че биологичните закони не бива да се прилагат директно към обществените процеси, очевидно и преяждането с власт води до изхвърляне от властта.
Масовите протести против корупцията във всичко и разрухата навсякъде ни доведоха до предсрочни избори. В последните дни на парламентарна агония жалките индивиди, гордо наречени „народни представители”, отказаха да обсъдят внесените промени в Изборния кодекс, предвиждащи равнопоставено участие на свободните граждани с партийните креатури.
Отново беше проведена скъпо платена с обществени средства предизборна манипулация, с която се постигнаха обичайните предизботни цели: да не се допусне гражданска алтернатива на триглавата партийна олигархия, да не се допусне обединение на разпокъсания граждански протест, да се купят дребните политически спекуланти с илюзорния милион, срещу илюзорния 1 процент електорален вот, да се предотврати коалиране на неспекулативно настроените чрез двудневна законова гилотина.
Когато на 21 декември 2006 г. беше одобрена стратегията за развитие на България и принципните цели на българската политика, свързани с ефективното използване на Структурните фондове на ЕС, беше формулирана визия: „До 2015 г. България да стане конкурентоспособна страна-членка на ЕС с високо качество на живот, доходи и социална интеграция” чрез реализация на две стратегически средносрочни цели: Засилване на конкурентоспособността на икономиката за постигане на висок и устойчив растеж чрез поощряване на предприемачеството, подобряване на бизнес-средата и доброто управление и Развитие на човешкия капитал с фокус върху заетостта, с цел осигуряване на по-високи доходи и социална интеграция.
Детайлното сравнение на постигнатото със заявеното би представлявало отвратителна гротеска и има смисъл единствено за да се отбележи, че през целия този период ни управляваха ТЕ – партиите на статуквото. И днес същите лица натрапчиво предлагат себе си от телевизионните екрани и кварталните тараби. Някои са сменили само партийния флаг, други - демонстрират воля. Нагло обещават това, което доказано не могат – компетентно управление. А не могат, защото никога не са имали друга воля, освен упражняване на власт заради самата власт (и нейните облаги).
Според социолозите 20 % от гласоподавателите страдат от дълбока амнезия и ще подкрепят псевдолявата оферта. Други 20 % са откровени мазохисти, обичащи да бъдат подслушвани, газени и разорявани. По-скъпо купени анализатори твърдят дори, че малоумните са 30 %.
Ако Негово величество избирателят не постигне съзнанието масово да бойкотира корумпираната партийна олигархия и не подкрепи автентични граждански експертни листи, които са налични в изборните бюлетини, силно нараства опасността да се задействат естествените закони на социалното развитие, чрез катастрофично решаване на натрупаните напрежения.
Тогава всички ще платим жестока цена – едни за своята арогантност, други – за своята наивност.
Проф. Лъчезар Аврамов
