Инициативите пак се превърнаха в директиви. „Да засадим дърво” и „Хубава си моя горо” не само, че не помагат на горите, но дори създадоха допълнителна ненужна работа на лесничействата. Пак намирисва на популизъм.
Парламентарната комисия по околната среда и водите заедно с Държавната агенция по горите от 20-ти март подеха инициативата „Да засадим дърво”, с която беше отбелязана първа пролет. ДАГ разполагала с над 50 млн. броя фиданки, както и място за тяхното засаждане, обясни на пресконференция в НС председателят на агенцията доц. Стефан Юруков. Тогава той самият посочи, че нямало достатъчно средства за тяхното засаждане и затова се надявал в кампанията да се включат колкото се може повече обикновени граждани. Щяла да им се оказва необходимата помощ от служителите в агенцията. Не след дълго обаче не закъсня и реакцията на президента Първанов с „инициатива в инициативата” – сиреч в рамките на „Да засадим дърво” държавният глава поде мисия под мотото „Хубава си моя горо”. Тя се проведе по време на тазгодишната Седмица на гората от 7 до 13-ти април. В нея Георги Първанов призова всички желаещи в национален мащаб да засадят 500 хил. дръвчета, като посадъчният материал и мястото за саденето му щяло да се осигури от регионалните управления по горите. Всичко това прозвуча наистина благородно и дори с известна загриженост към горското богатство на страната ни. Инициативите от подобен вид обаче би трябвало да се създадат, за да покажат някакво отношение към природата, да възпитат обикновения гражданин, та дори гражданското общество и да му покажат проблема с неговите аспекти и резултати.
Но идеите на министри, директори и президенти не постигнаха точно това, а май обратното. Получи се своеобразен парадокс. Върши се двойна работа – административни чиновници и ученици садят ли садят , лесничеите вървят след тях и презасаждат. Доста от българите приеха идеята присърце. Всеки от нас може да отиде и да поиска от съответното държавно лесничейство в общината си фиданка, която да засади на определено за целта място. Оказва се обаче, че това са хора, които по цял ден работят зад компютри или се занимават с напълно далечна от горските дела работа. Пристигат в уговорения ден и час масово организирани кандидати. Водени от няколко лесничеи, отиват на установените за залесяване площи. И тук идва първият проблем - качественото засаждане на фиданка не може да се научи за няколко часа, камоли пък от голяма група хора с неколцина учители. Както и да е, кой разбрал – разбрал, кой не е – уморил дръвче. В повечето случаи при такива инициативи, засажденията изсъхват. След това се налага лесничеите отново да минават, за да презалесят площите – двойна работа! Съветниците на г-н Първанов явно също са пропуснали да му обяснят, че, за да има подобни масови залесявания, е нужна предварителна обработка на площите, а с такива инцидентни инициативи това очевидно няма как да стане. Подготвените вече терени по годишна програма, върху които така или иначе населението се упражнява как се сади дърво, не са предназначени за „горски полигони”, а за залесяване от обучени за целта хора, които знаят как да си свършат качествено и бързо работата.
И така, за пореден път инициативите се приеха по-скоро като директиви. Хората тръгнаха с добри намерения, „да засадим колкото се може повече, да спасим гората, ние ще засеем повече от съседното РУГ”. От лесничействата пък започват да хвърчат безкрайни документи къде, колко, как и т.н. Според тях това си е чиста загуба на време, през което може да се свърши далеч по-смислена работа. Ситуацията, като че ли рязко придоби крайно ненормален вид. Лесничеите и специалистите от ДАГ уви не смеят и да гъкнат, че това, което става е абсурд, за да не изгубят постовете си. Но едно е ясно – царят е гол, а народът му подведен от неговите "шивачи", че обикновените хора с наистина добри намерения уж помагат на гората чрез инициативите, което, за жалост, не е така. Подобно иначе благородно начинание, също така не би трябвало да се превръща в рецидив на "социалистическо съревнование" от близкото минало. Преди доста години този начин на залесяване до някаква степен е бил възможен, защото голяма част от населението през периода е имала известни познания от материята или поне от земеделие. А сега се приканват хора, които не са садили нито веднъж в живота си дори цвете, да се занимават със залесяване.
Все пак, специалистите поне се надяват, щом президентът и доц. Юруков са подели подобна инициатива, да намерят средства за по-нататъшното отглеждане на „2 пъти” засадените "златни" дръвчета. Според тях, просто трябва да се облекчи процедурата за превръщането на пустеещите земи извън горския фонд в гори. Именно това е начинът площта на горите да бъде увеличена. А не чрез инициативите от страна на ДАГ, на парламент и на президент, които доста намирисват на поредния държавнически популизъм.
Васил Василев
