Циничната Ленинова оценка за революционната ситуация в Русия през 1917 година, парадоксално е валидна за българската десница през 2013. Тя има шансовете да направи своя революция точно сто години след Октомврийската.
Това написа Любен Дилов-син - председател на "Гергьовден" на интернет страницата на движението, където обявява, че и той подава оставка. Ето и целия коментар защо е взел това решение и какви са стъпките в дясно оттук нататък според него.
Ако иска през 2017-а да управлява България, десницата трябва незабавно да проумее и приеме пълната си идейна и организационна катастрофа.
Да приеме, че СДС и всички произлезли от нея политически формации се присъдениха към изчезналите демократични партии, които осъществиха реформите и прехода в европейските страни от бившия Източен блок. Даже тя изкара доста повече от тях. Близо осем години след като изчезнаха реформистките партии в Чехия, Унгария, Полша, Словакия и Словения, българската десница продължаваше до агонизира. 12 май 2013 сложи край на агонията. Мисля, че чувството на облекчение доминира над разочарованието и тъгата. Бавното умиране на нашата демократична и реформистка общност беше по-обидна от изборните резултати. Тя обиждаше биографичния код, който милиони българи, подкрепили реформите през 1990 и 1997-а, носеха в себе си.
Какаво може да се направи днес? Нещо, към което Гергьовден призоваваме от 2001 година: преучредяване на СДС като продължител и наследник на онова СДС от 1990 г. Това преучредяване трябва да стане с участието на възможно най-много хора, които определят себе си като десни и демократични, с участието на всички формации, които произлязаха или бяха сателитни на СДС през години, но – най-важното – с участието на цялото ново поколение българи, което влезе в съзнателна възраст след 2000-та година и практически няма спомени за първото десетилетие на прехода.
Как да се случи – с пряко гласуване на специална платформа в интернет за делегати на ново преучредително събрание на демократичната общност. Може да се кандидатира всеки,който би искал да е част от новата десница. Той публикува на специален сайт своя коректна биография и своите виждания за бъдещето на десницата. Събира подкрепа за определен период – примерно месец. След това първите 1000 събрали най-голяма подкрепа (може да се създаде механизъм, който коректно да изчисли и провери дали подкрепата е истинска) създават работещ орган, пре-учредителен конгрес на новата десница, който създава организационна структура, работещи постоянни органи и програма на новата формация. Пътят не е лесен, но самото му вървене ще отстрани много от несъвършенствата, исторически сложилите се противопоставяния и личните амбиции, които торпилираха най-голямата реформистка партия на българския преход. Само за няколко месеца можем да имаме нова, жизнена организация, която да се бори за общественото внимание и подкрепа.
Съзнавам, че един такъв път ще е мъчителен за мнозина от старите лидери, които биха искали да запазят позициите и наименованията на исторически партии, които са били важни в последните 100 български години, но – уви – в тази си форма те е са просто живи музейни експонати и изборите от 12 май 2013 го доказаха.
Очевидно е, че България ще се управлява от някакъв нов Отечествен фронт през следващите години. Новосъздадена дясна формация би могла да използва общественото недоволство от този фронт и да притисне управляващите за реални реформи. Например за парламент с ограничен мандат, който да подготви следващото и последно Велико народно събрание на България. Нова дясна формация би трябвало сериозно да се заеме със свой проект за нова конституция, с конкретни предложения за реформа на избирателната и съдебната система, със смели реформи в образованието и здравеопазването. Ако се действа без забавяне, подобна формация би могла да направи сериозен дебют на предстоящите избори за европейски парламент, както и на местните избори, които ще ги последват. В далечна перспектива тя би могла да спечели следващите президентски избори и да предизвика по-бързия край на поредния Отечествен фронт в най-новата ни история.
Трябват ни отново хора, които могат да мечтаят, а не да програмират личното си политическо оцеляване в остатъците на старата десница. Казвам това, с желание да остана сред мечтателите, а не сред претендиращите за лидерство на подобна организация. Смятам собствената си скромна фъфлеща особа за част от това минало, от което предлагам начин най-после да излезем и да погледнем напред. По тази причина намирам за съвсем нормално да подам оставка и като председател на „Движение Гергьовден”, за да отворя път в собствената си организация за участие в един бъдещ обединителен проект. Вярвам, че Свети Георги бди над нас и че винаги ни е насърчавал да се изправим смело срещу най-страшния змей – този, който ни гледа сутрин в огледалото. Победим ли него, нищо не може да ни се опре.
