Върнете се само няколко седмици назад. Ако някои си беше позволил хипотетично да изкаже вероятността за това, което днес виждаме, че се пръква пред очите ни като нова тройна коалиция, той щеше да бъде обруган.
Грубо, с порой от обиди и заплахи, като към това щяха да се включат и традиционните определения „ибрикчия“, „предател“, „интригант“, „подлога на Анкара“ и все в този ред. Днес злото е сътворено и връщане назад няма – дори сега, когато имаме недвусмислени доказателства за него, не ми се вярва, не ми се иска да се е случило. Честито драги българи, ще си имате нова тройна коалиция, която със сигурност ще бъде не една, а няколко идеи по-лоша от онази, управлявала страната ни до 2009. Още миналата неделя бившият главен секретар на СДС, а от известно време депутат и заместник-председател на ръководството на ДПС Христо Бисеров хвърли следната фраза и изпопръска всичко наоколо: ДПС и Атака може и да намерят баланса помежду си. Всички допълнителни обяснения, вербални акробатики и опити за замазване на реалната ситуация са напълно излишни. Нека го кажа съвсем директно: членовете и симпатизантите на двете партии – ДПС и Атака – са поставени от ръководствата на тези партии в ситуацията на БРП /к/ в периода август 1939 – юни 1941 г. В този период небългарските комунисти подкрепят национал-социалистическа Германия, защото тя има подписан пакт за ненападение с комунистическите Съвети. Ето в тази ситуация се намират днешните привърженици на Атака и ДПС и тук времето няма да лекува.
Тъкмо напротив – очаквам тези две партии да загубят много от привържениците си, също както партиите от старата десница губеха заради подобни решения на техните ръководства да си колаборират с БКП /1990 г./ и БСП след това. Старата десница очаквано и заслужено е вече извън парламента, нямам съмнения, че и Атака ще стигне дотам. Единствено въпрос на време е. При ДПС етническият характер може и да омекоти последиците от тази изглеждаща невъзможна доскоро коалиция, но загубените около 200 хиляди гласа на изборите са само началото на много по-мощна тенденция в тази посока. Ами БСП – да припомням ли, че техният президент Гоце обещаваше да се разправи с Атака преди няколко години, а Станишев се блещеше като съсел заради „коалицията на ГЕРБ и Атака“ през 2009-2010.
Сега ще започнат най-невероятните вербални опити да се опакова с витиевати обяснения тази нова тройна коалиция, а вариациите ще достигнат наистина „зеещи“ висини. Същият Бисеров например се опитва да направи това с елементарната и много лесно разобличима схема, че БСП е тази, която ще отговаря за включването на Атака в коалицията.
Сякаш има някакво значение номинално кой ще води преговорите с Атака и довеждането и до изпълнителната власт. Резултатът е важен, а той както по всичко изглежда ще бъде управляваща коалиция на БСП, ДПС и Атака. Ни повече, ни по-малко. Няма значение с какво определение ще се накичи сътвореното политическо изчадие. Аз предлагам да използваме „бебето на Розмари“, детето на Сатаната от романа на Айра Левин. Друг е въпроса колко ще устои тази коалиция, но тя ще че нанесе ужасяващи поражения в много посоки – в това може да бъдете сигурни. Новата тройна коалиция като оръжие за масово поразяване – ето това струва ми се е също подходящо определение.
А сега да видим защо тази коалиция заслужава такова определение. Няма да има нито една полезна последица от нея. Тъкмо обратното – вариациите на случващото се ще бъдат от лошо към по-лошо в много и най-различни посоки. Първо, коалиция, която в буквалния смисъл на думата смачква и хвърля в коша основанията на трите партии ще доведе до ерозия и деструктивни влияния върху партийната ни система. Тя ще посее нов прилив на вяра в и без друго разпространяващото се от години съмнение, че българските партии не са нещо различно от бандитски прикрития, създадени, за да осъществяват санкциониран грабеж.
Новата тройна коалиция между БСП, ДПС и Атака ще бъде най-мръсния сговор, който можете да си представите, защото ще почива върху изключително нечисти и злосторни мотиви за сътворяването си. Тази тройна коалиция спокойно може да наречете „продължение на организираната престъпност, но с други средства“. Защото какво означава „програмно“, „експертно“ или както там го нарекат правителство? В конституцията няма нито едно от тези определения. Опитът, който българската политическа традиция носи за този тип правителства е много лош и болезнен. От него знаем, че такова правителство ще бъде полигон за разгул на партийните бандюги, олигархичните кръгове чрез оторизирани за вършат злодейства техни кукли на конци и място за пласиране на чужди, небългарски политики. Само една съставка няма да присъства в такова правителство и това ще са българските национални интереси.
Второ, няма нито един от големите национални проблеми, който може да бъде решен от този кърпеж на задкулисния д-р Франкенщайн. Българското задкулисие се интересува от гаранции, че ще му бъде позволено да граби, да източване публичните финанси, интересува се от рязко съкращаване на възможностите на специализираните структури да разследват престъпната му дейност и от ограничаване и манипулиране на правосъдието. Коя от трите съставки на новата тройна коалиция някога е доказвала, че има интереси различни от изброените? Затова и българското задкулисие и тези три партии ще си лепнат като дупе и гащи. Кой ще пере гащите, пардон пешкира после – това мисля не е нужно да обяснявам. А страната ни в момента е на прага на свирепа стопанска, финансова, социална, демографски и духовна катастрофа. В областта на националната сигурност – също. Бившите комунисти от БСП например, които имат само един завършен управленски мандат за всички години на прехода, са се устремили към властта, без да могат да дадат доказателства, че след тях няма да ни сполети поредна катастрофа.
Истинска политическа алхимия представляват предизборните предложения на тази партия. Проектът за управленска програма, който БСП публикува демонстрира подходи, които ако се приложат, предвид на техния взаимоизключващ се характер, предполагат създаването на сериозни напрежения. От една страна от гледна точка на здравия разум, а от друга - от неприятните паралели, които могат да се направят с външни образци. Участвалите във българската „Велика криминална революция“ знаят, че бяха оторизирани да извършат трансформация на собствеността, равностойна на престъпления и това е основната причина днес в страната ни да няма стабилност, сигурност и гаранции за частната собственост.
Анализът на управленските идеи на БСП остава натрапчивото усещане, че за тези хора „Великата криминална революция“ се е случила едва ли не въпреки волята им. Описват приватизацията като структурното зло на прехода, без да се спомене дори, че ролята на БКП и БСП е основна, за да се извърши тя точно в този вид. Вкл. и през подставени лица като „десния“ Иван Костов и цяла плеяда марионетки в СДС, който обясняваха придобиването на всичко важно след 1997 г. от близки до бившата компартия с думите: „Ами в тях са парите, кой друг да купува“. Качеството на тази приватизация е безобразно, но пък и фактите сочат БСП и гравитиращи около нея бизнесмени като облажили се най-много от нея.
Както твърдеше преди няколко години стопанският историк Димитър Луджев, над 80 % от едрите предприемачи в България са офицери от Държавна сигурност. Етатизмът, който мистиците в БСП ще налагат може да се обоснове единствено, ако е съчетан с антиевропейска реторика, експлоатирайки антиевропейските настроения, които се увеличават все повече. С което се нареждат директно до Атака, лидерът на която призовава България да се наред идо държавите от БРИК /крайно глупава идея, която няма нито едно сериозно и защитимо обосноваване/. Веднага трябва да кажем, че този сценарий, за масирана ренационализация, засега не изглежда много вероятен основно поради ролята, която имат за формулирането на финансовата и стопанската политика на страната международните финансови институции.
БСП обаче съвсем сериозно залага страховити мини пред бъдещето на страната с друга част от управленските си приоритети. Идеите за широка намеса на държавата в стопанството, 10 годишната програма за възраждане на индустрията и други подобни неадекватни идеи могат да доведат до страшен катаклизъм с потенциала си за трошене на публични средства. Като добавите и директно заявеното намерение за рестартиране на АЕЦ „Белене“, изпълнението на предизборните пукотевици на социалистите наистина могат да доведат до крах националните финанси. Да поставяш рестарта на проект за 20 млрд. лева като ключов за възраждането на страната, при положение, че днес почти се спират ТЕЦ-ове заради липса на пазар на произведения ток – това само БСП може да измисли.
Толкова е налудничаво и в директен конфликт със здравия разум. Но и тук БСП демонстрират, че са майстори на опашатите лъжи. Михаил Миков буквално пред идни си призна, че възраждането на този проект е невъзможно поради липсата на средства. А сега внимание – никога не съм приемал насериозно желанието на БСП и Станишев да реализират АЕЦ „Белене“. Какво пречеше Станишев като премиер да се захване сериозно с реализацията му. Той обаче предпочете тегленето на заеми, част от които отидоха не за дейности по строителството, а такива свързани с анализи, консултации и други вратички, откъдето може да се „усвоят“ от приближени фирми десетки милиони.
Така ще стане и сега – никаква АЕЦ няма да построят, но могат да ни натресат още няколкостотин евро заем, уж за продължаване на строителството. Чудя се на тези български избиратели, подкрепили тази тройна коалиция – нима не разбират, че няма как да се променят последиците, ако не се сменят предпоставките?
Наскоро гледах един много поучителен филм. Казва се „Новият свят” и е за първите заселници в Америка в началото на 17 в. Та там между другото актьорът Колин Фарел каза една фундаментална фраза: „Усилията на честните и работливите не трябва да бъдат похабени за изхранване на мързеливите..”! Ключово. А фабулата на филма продължи със следния сюжет – не се съобразиха с тази препоръка и...после храната изчезна. Свърши. Първо започна мърморенето /в него ние сме шампиони/. После - войната с подръчни средства /и тя се води от години между мургавите ни сънародници и БСП-бесните страшни пенсии/.
Жестока, кръвопролитна и без пленници война. Някои с черно чувство за хумор споделят, че тази война била оставена да се развива без ограничения, защото помагала на НОИ да се облегчи откъм клиенти. Войната във филма „Новият свят“ се водеше за оскъдните ресурси, вследствие на сгрешената и описана по-горе формула. Водена е от силно религиозни и морални люде, каквито са били първите заселници на американския континент. Докъде могат да достигнат тукашните възможните измерения на подобна война при нашенската религиозност и морални устои?!
Антон Тодоров
Документ от делото по казуса автомагистрала „Тракия“. Волен Сидеров в собственоръчно написана декларация признава, че има склонността да казва неистини. Избирателите не се съобразиха с тази негова склонност. Заедно с тях и ние ще жънем беди от това.
