Взаимоотношенията между банките и техните клиенти се реализират до голяма степен посредством банковите кредити.
Обикновено един от оснвоните упреци към банките е свързан тъкмо с условията по кредитите. Клиенти твърдят, че те не са прозрачни, че методологията за определяне на базовия лихвен процент, използван за определяне на лихвения процент по кредити на физически лица, е неразбираем и манипулиреум едностранно.
Истината обаче е, че прозрачност при определянето на лихви има и сега. Всеки един може да прецени дали може да си позволи кредит или не тегли, ако няма възможност да го връща. Кредит насила досега не е раздаден. Всеки доброволно се подписва под условия, като предварително се запознава с тях. Разумно е методиката за изчисляване на лихвите да се изчисти от субективни фактори. Тя трябва да се базира основно на цената на привлечения ресурс, 90% от който в момента идва от депозити, плюс рисковите фактори.
Нека видим кои са основните фактори, които влияят върху лихвите по банковите кредити. На първо място това е цената на привлечения от банките ресурс, която включва лихви на международния и местния парични пазари и лихви по депозити. След това е кредитният риск - вероятността кредитополучателят да не си обслужи задължението", обясни икономистът. Други фактори, които се взимат предвид, са ликвидният риск - нужното време и средства за превръщането на кредита в пари; пазарният риск - перспективите пред развитието на даден пазар; оперативният риск - загуби от лошо управление; очакваната инфлация, изискваните обезпечения.
Що се отнася до "високите" лихвени проценти, те са високи, сравнени с други На международните финансови пазари пък рязко скочиха т. нар. застраховки срещу фалит на държавата, отразяващи инвеститорската оценка на риска. Което пък рано или късно се отразява върху цената на финансовия ресурс за банките и фирмите. Иначе казано - води до вдигане на лихвите.
Банките в страната разчитат все по-малко на този източник на финансиране и все повече на депозити. Под 16% от привлечените средства са от кредитни институции, а над 80% са от депозити от нефинансови институции и домакинства.
Това, което се наблюдава е, че лихвите по депозитите в периода ноември 2009 - ноември 2011 г. спадат с между 1-2 процентни пункта, което се отразява и в по-ниски лихви по кредитите - намаляват с под 1 процентен пункт.
Поддържането на висока ликвидност е дори загуба за банките, защото те привличат ресурси на по-висока цена, а ги реализираме на по-нисък лихвен процент. Така че всякакви намеци за „експлоатация” на хората от банките в страната са лишени от основание и са несправедливи!
Кои са основните фактори, които влияят върху лихвите по банковите кредити? На първо място това е цената на привлечения от банките ресурс, която включва лихви на международния и местния парични пазари и лихви по депозити. След това е кредитният риск – вероятността кредитополучателят да не си обслужи задължението. Други фактори, които се взимат предвид, са ликвидният риск – нужното време и средства за превръщането на кредита в пари; пазарният риск – перспективите пред развитието на даден пазар; оперативният риск – загуби от лошо управление; очакваната инфлация, изискваните обезпечения.
Финансовата култура, която се изразява в умението да разпределяш личните си средства, за съжаление липсва при нас, българите, казва в интервю за Агенция „Фокус” Райна Миткова-Тодорова, председател на Асоциацията на колекторските агенции в България, относно отговорността на българите към техните задължения. Според Миткова-Тодорова - именно липсата на тази финансова култура, стои в основата на проблемите на обществото.
„Колкото и да е парадоксално – кредитите са за хора с възможности. Кредитът не е продукт за хора, които едва свързват двата края”, коментира експертът и подчерта, че един човек трябва много добре да знае колко точно са месечните му разходи, колко пари може да спести и каква е вноската, която може да си позволи. По думите на председателя на асоциацията – липсата на финансова култура е в резултат на промените в манталитета на българския народ, като в годините преди прехода, когато кредитите не са били популярни у нас, хората са разсъждавали така, че винаги трябва да има „бели пари за черни дни”.
„Изведнъж след прехода обаче хората започнаха да пътуват и разбраха, че в „другия” свят се живее на кредит и няма нужда да чакаш 5 години за кола и 15 за апартамент, а можеш да го направиш веднага”, посочи Миткова-Тодорова и отбеляза, че т.нар „кредитен бум” от 2005 до 2007 година също е допринесъл за това „първо да живеем, а после да спестяваме”. Експертът описа профила на длъжника към момента у нас, като обясни, че той е човек от т.нар „тънка средна класа” в българското общество, над 40-годишен, добре образован и с доказани управленски умения, който обаче по времето на „кредитния бум” е надценил възможностите си.
„Изключително любопитно е това, че има голяма разлика между профила на длъжника от преди 2009 година и след това. Преди настъпването на световната финансова криза най-уязвими за увличане със задължения бяха младите хора до 22 години, а хората между 35 и 45-годишна възраст преди 2009 година бяха най-съвестни и отговорни. В момента тази картина е съвсем обърната”, отбеляза Райна Миткова-Тодорова и посочи, че хората с по-ниски доходи са много по-лоялни и погасяват в срок задълженията си.
Сред упреците, които се отправят към банките е и този, че те въвели ново робство за клиентите си и съзнателно ги водели до фалит, чакайки да заграбят нечий апартамент или къща (изобщо недвижим имот), който някой кредитополучател е ипотекирал при получаване на заем от тях, а впоследствие поради загуба на работното си място не е в състояние да обслужва.
Всъщност банките нямат интерес да продават имотите на клиентите, след като са дали заем за тяхната покупка. Ако даден длъжник е достатъчно коректен и има шансове, макар и минимални, като възможност да погасява кредита си, финансовите институции са склонни да предоговарят, да разсрочват, да спират изпълнението, както и да търсят варианти, за да решат проблема заедно. Банките проявяват гъвкавост към своите клиенти, които изпитват временни затруднения в усложнената икономическа ситуация, като предлагат редица възможности за предоговаряне на условията по предоставените им кредити. Нито една банка не желае да се стига до продажба на недвижим имот.
Това е дълга и тежка съдебна процедура и реализацията не е толкова лесна. Предпочитаме да предоговорим заема и да не стигаме до този краен етап. Банката има интерес клиентът да обслужва задължението си, защото при закъснение (според наредбата на БНБ) след тридесетия ден тя трябва да начисли провизии. Когато клиентът не откликне на предложенията за преструктуриране на дълга си и закъснението е над 180 дни е с провизия от 100%, тогава единственият вариант е да се пристъпи към реализация на обезпечението. Това е крайна мярка и банките пристъпват към нея, ако всички останали възможности са изчерпани.
Затова се търси индивидуално решение на всеки конкретен клиентски казус, така че да не се стига до продажба на недвижимия имот. Ако даден кредит е нередовно обслужван и стойността на имота, предоставен като обезпечение, е спаднала под остатъка от дълга, в резултат на извършена преоценка банката първо се среща с кредитополучателя и му предлага да бъде договорен нов погасителен план по кредита. Освен платежоспособност, обаче има и една друга категория платежготовност - доколко клиентът счита за важно обслужването на кредита си, дали осигурява навреме достатъчна наличност по банковите си сметки за обслужване на кредита, доколко е ориентиран към диалог, доколко фактът, че е страна по договора с банковата институция, е обвързващ за него, дали проследява изпълнението на условията както от своя страна, така и от страна на кредитора редовно и т.н.
Ето и още един въпрос, който се интерпретира превратно: Защо, обаче, банките в България дори да реализират ипотекирания имот, продължават да търсят длъжника, и да искат от него допълнително и средства за погасяване на кредита? Защо не го оставят на мира, след като веднъж вече са му «отнели» ипотекирания имот?
Всъщност, при отпускането на кредит стойността на недвижимия имот, предоставен като обезпечение, е една, но е възможно при криза, след като се направи текуща преоценка, тя значително да спадне. Същото важи и при останалите видове обезпечения. Обикновено, когато се дава кредит, неговият размер е под пазарната цена на обезпечението, защото се определя спрямо така наречената ликвидационна стойност на обезпечението, формирана след сконто на пазарната му стойност. Условно сконтото е средно около 10%, но зависи от вида на предоставеното обезпечение. Към настоящия момент пазарната цена на недвижимите имоти е спаднала значително спрямо предходни периоди. В различните населени места и в зависимост от вида на строителството степента на спад в стойността на недвижимите имоти е различна.
След преоценка на имота се оказва, че често стойността на обезпечението е по-ниска от дълга.
Банковите и небанковите финансови институции реализират по законов ред обезпечението си, след като са изчерпани вариантите за доброволно изпълнение от страна на длъжника. При неизпълнение на договора от страна на ипотекарния длъжник, кредиторът се снабдява с изпълнителен лист и реализира правата си по строго определен законов ред. Образува се изпълнително дело при съдебен изпълнител, прави се опис и оценка на имота и за същия се насрочва публична продан. В интерес на банката е да получи парите си, но когато няма продажба, дългът расте, а това не е в интерес и на собственика на ипотекирания имот, защото няма как той изведнъж да стане атрактивен. Ако някой купи ипотекиран имот, той купува и дълга. Когато новият собственик встъпи във владение, започва да изплаща ипотеката.
В интерес на банката е да получи парите си, но когато няма продажба, дългът расте, а това не е в интерес и на собственика на ипотекирания имот, защото няма как той изведнъж да стане атрактивен. Ако някой купи ипотекиран имот, той купува и дълга. Когато новият собственик встъпи във владение, започва да изплаща ипотеката.
И още един упрек - не стига, че банките тормозят клиентите си, но и в картели обединяват/ шефовете на банки притежават/ фирми за събиране на дългове
Тези поредни обвинения към банковия сектор в България се дължат на агресивните медийни изяви на адвокат Веска Волева, един от флагманите на антибанковите настроения, която охотно дава изявления за своя успех в разгрома на картели, монополи, олигархии и олигарси.
Според експертите обаче колекторските агенции са най-бързият, удобен и евтин начин за постигане на споразумение между кредитора и потребителя, който в даден момент е затруднен да изплати задължението си. дори в едно наскоро излъчено телевизионно предаване, тенденциозно форматирано по начин да изкара бизнеса ни незаконен, „рекетьорски“ и т.н. националният омбудсман Константин Пенчев в пряк текст заяви, че дейността им не е незаконна. Те са компании с всички необходими регистрации и лицензи, изисквани от законодателя, функционират напълно прозрачно и публично, и са коректен данъкоплатец и работодател.
Миткова-Тодорова казва: „Колекторските агенции трябва да разговарят и с двете страни, за да намерим най-разумното, най-бързото и най-ефективното решение на този проблем”, посочи експертът. Най-доброто решение за човек, който е затруднен да погаси задължението си, е да отиде в съответната банка или институция и да обясни какво се е случило и че на този етап средствата, с които разполагат в момента, стигат единствено за прехрана. „Въпросното предоговаряне обаче трябва да бъде отправено към самата институция, тъй като колекторските агенции обикновено нямат такива правомощия”.
Колекторският бизнес е един от най-старите, като в България първите колекторски агенции са се появили в годините след прехода – 1993 – 1994 година. Към този момент, у нас има над 70 регистрирани колекторски компании, които правят индустрията и в страната добре развита.
В развитите европейски страни и в световната практика този бранш е с дългогодишни традиции, у нас често се спекулира с дейността на фирмите, занимаващи се със събиране и цедиране на вземания. У нас, обаче, битуват твърдения, например, че един дълг е хипотетичен, преди да е потвърден от съда. И хората се успокояват с твърдението, че стигайки до съд за комунални сметки например, могат да се позоват на тригодишната давност и – честито, да не плащат дълга си. Това може би означава, че всички можем да спрем да си плащаме сметките, да протакаме три години, подавайки жалби до полицията и прокуратурата, че кредиторите ни тормозят, и после да сме спокойни, че съдът ще ни опрости сметките.
Почти всеки българин под една или друга форма се е оказвал в позицията на кредитор или длъжник, като често едното е пряко следствие от другото; когато не получавате дължимите ви в лично или фирмено качество средства, съответно забавяте покриването на собствените си задължения и т.н. Т. Нар. колекторски фирми по дефиниция са партньор и на кредитори, и на длъжници – подпомагат двете страни да постигнат. Ролята им е основно на посредници, които да предотвратят потъването в порочен кръг. През последните години обемът на бизнеса им непрекъснато нараства, като това не е симптом само на проблемната икономическа ситуация, но и на възприемането на услугите им като начин своевременно да се потърси изход от затрудненото положение,
За да се гарантира прозрачността на целия процес, някои от фирмите в бранша предприемат и стъпки, които не се изискват от законодателя- например сертифициране по стандарта ISO 9001:2008, пристъпване към получаване на допълнителни лицензи и т.н. Водещи фирми в колекторския бизнес препоръчват функциониране в духа на добрите европейски практики, а на всички, изкушени да се възползват от популистки послания, да започнат да възприемат сектора като път с общи усилия да се въведе ред и финансова дисциплина и да се овладеят последиците от кризата и щетите от сивата икономика.
