От 11.30 часа на 23 май в Галерия на открито пред Народен театър „Иван Вазов“, със специалното участие на формация „Юлангело“ и Духовия оркестър при НМУ „Л. Пипков“, се открива изложба на Фондация Българска Памет, посветена на 1150 години от Моравската мисия на Кирил и Методий.
Изложбата проследява Кирило-Методиевото дело от Моравската мисия и идването на учениците и следовниците на Светите братя в България до Златния век на българската култура, завещал на европейската литература имената на Климент Охридски, Константин Преславски, Йоан Екзарх и Черноризец Храбър. По силата на историческите факти единствено България по онова време е готова за зрялото дело на Кирил и Методий със своята утвърдена държавна традиция и единна християнска религия. Специално внимание в експозицията е отделено на мащабната културна дейност в книжовните средища на средновековна България – Плиска, Преслав и Охрид, под покровителството на българския владетелски двор в лицето на Борис Михаил Покръстител, Симеон Велики и Петър I Български.
Благодарение на старобългарската писменост България придобива статут на мощна християнска държава, културен и религиозен модел за славянските народи през Средновековието, а старобългарският език се превръща в латинския на Източна Европа. През следващите столетия традициите на Златния век са продължени от духовния и интелектуален елит на Второто българско царство. Златният век на българската култура се простира далеч отвъд границите на средновековна България. Огромната и книжовна продукция се пренася и преписва в земите на славянските народи и става основа за възникване на богати литературни традиции.
През 2013 Европа чества 1150 години от Великоморавската мисия на Св. Св. Кирил и Методий. С превода на Светите книги на говорим народен език и със защитаването на правото му на съществуване, редом с латински, гръцки и еврейски, Кирил и Методий изпреварват с близо пет века реформацията в богослужението, литературата и културата на Средновековна Европа. Делото на Кирил и Методий и техните следовници променя културния облик на Европа и това е особено осезаемо днес, в духа на европейската интеграция и многообразието на културния диалог.
Както заключава изтъкнатия френски славист проф. Роже Бернар: “Спасявайки делото на Кирил и Методий, България е заслужила признателността и уважението не само на славянските народи, но и на други народи по света, и това ще бъде така, докато човечеството влага истинско съдържание в думите напредък, култура и човечност. България не само е спасила великото дело на Кирил и Методий от пълно заличаване, но по своите земи тя е развила, обогатила и усъвършенствала това неоценимо наследство (...) Езикът на този пръв разцвет на славянската писменост и култура не е никакъв друг, а старобългарски. Този език надживя всички опити на чужди нашественици за претопяване, благодарение на твърдостта на българския народ, на неговото желание да съхрани всичко българско, особено българското слово, което често е било застрашавано, но никога не е било покорявано...”
