Първият псевдоним, под който Държавна сигурност е следяла големия ни сатирик Радой Ралин, е бил "Злобния", а след излизането на "Чюти чушки" са го променили на "Козела".
Това разказа малкия му син Стефан Стоянов пред бТВ. На Борис Димовски пък бил "Мършавия". "Вие знаете, че следените от ДС хора са с лоши имена. Псевдонимите им са нарицателни – аз съм „Прилеп”, Атанас Славов – „Предател” и т. н. Защо аз съм „Прилеп” не мога да си обясня. Имахме едно мазе, в което често се събирахме. Това е единственото, с което мога на направя връзка. А псевдонимите на агентите – все човешки имена – „Петров”, „Иван”, „Кардам”," разказва Стоянов.
Синът на сатирика си спомня как баща му бил 8 години в немилост след излизането на култовите "Люти чушки". Не можел да работи никъде, нямал никакви доходи. Когато накрая Тодор Живков ги извикал, за да им каже, че наказанието им е свършило и ги попитал какво да направи за тях, Борис Димовски поискал апартамент. Молбата на Радой навярно се сторила странна на Тато, но той я изпълнил. Ралин казал, че има приятел на име Кольо Николов от Пловдив. Той избягал в Америка, но го мъчела носталгията и искал да се прибере в родината. Радой помолил Живков да му позволи да се прибере и да не го съдят. Така и станало.
След 1989 г. точно осем пъти отказвал предложенията да стане депутат. А когато му дали като награда нов автомобил, веднага го дарил за линейка в Банкя. Тогава хората го помислили за милионер и пред дома му се извила опашка да му искат пари за какво ли не. А пред цялото време той живеел с 60 лева пенсия.
