Оптимист съм за здравеопазването, защото мнозинството партии достигнаха консолидация за най-важните проблеми в сектора. От повече болници нямаме нужда, трябва координация. Здравеопазването не може да се разглежда изолирано от икономиката на страната и от останалия живот, коментира пред Фрогнюз шефът на Първа градска болница д-р Цветомир Димитров.
Интервю на Ренета Попова
- Здравната реформа беше започната от правителството на Иван Костов и вече 3 след него не смеят да я завършат. На какво се дължи това?
- Здравеопазването е много сериозен въпрос и всички резки колебания в неговата сфера не са популярни. Трудно и бавно се извършват, защото, от една страна, искаме по-голямо финансиране, което в условията на криза е трудно достижимо, а от друга, проблем е ограниченият брой на специалисти в България. Който довърши здравната реформа, ще бъде един от най-уважаваните хора.
- Казвате, че резки действия в здравеопазването не са популярни. Това означава ли, че именно такива са необходими?
- Не може рязко да се работи в сферата на здравеопазването. Изтървали сме достатъчно време. Виждате колко трудно се приема закриването на болниците в населените места извън София. Това е болезнен въпрос - реагират веднага местните хора, кметовете, общинските съветници. Изобщо обществото е на различно мнение по този въпрос. Затова е трудно да обединиш всички мнения.
- На какъв етап се намира здравната реформа и мислите ли, че предстоящото правителство ще успее да я финализира?
- Нещото, което ме радва, е, че политиците от всички партии вече достигнаха консолидация относно важните теми в здравеопазването. Затова съм оптимист, че нещата ще станат. Вече всички разбраха, че в здравеопазването няма политика, а страната има нужда от него.
- Какви са очакванията ви от новия министър на здравеопазването д-р Таня Андреева?
- Таня Андреева я познавам лично. Добре е, че е бивш директор на болница, тя е човек от системата, който е запознат с проблемите. Има нужния опит, няколко години се опитваше да ги решава в болница „Шейново” и според мен има желание да ги реши и сега.
- В Първа градска болница усеща ли се недостигът на медицински персонал?
- Не само тук, усеща се и във всички други болници и с това се борим най-много. Най-вече чрез вдигане на заплатите на лекарите и сестрите се опитваме да го задържим.
- Чувства ли се вече разслояване между държавните болнични заведения и тези с частно участие? Като положителна или отрицателна тенденция намирате това?
- Чувства се подобно разслояване. Не е положителна тенденция и моето желание е да работим занапред заедно, а не както сега. В момента държавните болници поемат всички услуги, които не са толкова добре платени, както и неосигурените и бездомниците, а по този начин работят на загуба.
- Създават ли се условия на конкуренция между частните и държавните болнични услуги?
- Далеч сме още от идеята да сме си градивна конкуренция и заради това се получава това разслояване. Естествено, частните болници предлагат много добри условия в конкретни области, но не може само в някои. Здравеопазването е комплексно.
- На какво най-вече се дължи огромната задлъжнялост на общинските и държавните болници? Проф. Николай Петров посочи 388 млн. лв. задължения към края на март.
- В общинските болници основно са недофинансирани клиничните пътеки. Не казвам, че клиничните пътеки, с които работят частните болници, са високи, те са реални. Моето желание е да се вдигнат и останалите пътеки, тоест да се остойностят. Колкото реално струва на болницата пациентът, толкова да се плати, а не лечебното заведение да е на загуба.
- Големи ли са дълговете на Първа градска болница? Субсидиите, които получавате от Столична община, достатъчни ли са?
- Наследихме много големи задължения и постепенно ги изплащаме. Важното е, че сме на финансово положителен резултат. Например до април тази година имаме печлба от 400 хил. лв. Благодарение на това си връщаме задълженията, разбира се, с активното съдействие на Столична община. Защитихме антикризисни програми в здравната комисия в Столичния общински съвет, които изпълняваме от 3 години. Благодарение на този план болницата се възстанови финансово, влагаме средства в нова апратура. Този модел може да се вземе за всяка една болница. Жалко, че здравеопазването е тежка тема и никой не смее да се заеме радикално с проблемите. Отговорността е голяма, виждате колко много министри се смениха. Всички са били с добри намерения, аз съм убеден.
- Как се е модернизирала Първа градска болница благодарение на Инвестиционната програма на Столичната община?
- Вече имаме ядрено-магнитен резонанс, с какъвто не знам друга държавна или общинска болница да разполага. Освен това направихме дигитална модернизация. В офталмологията открихме лазерен сектор, където се проследяват диабетици, лекуват се т. нар. пердета, глаукома и др. с ултразвук. В урологията чакаме до един месец да ни доставят апарат екстракорпоралер литотриптер – служи за разбиване на камъни. Пациентът идва, извършваме процедурата и си тръгва. Наблягаме на еднодневната и на лазерната хирургия. Стремим се към нови технологии, които са с по-малко консумативи, изискват по-малко лекарски труд и са по-печеливши, разбира се. Активно се борим за европейските програми, което е бъдещето на болниците. Спечелихме финансиране за работно облекло, кандидатствахме и по програма за конкурентоспособност, където сме резерва и също очакваме да влезем, също и за енергийна ефективност.
- След като набрахме скорост в усвояването на европейски субсидии през последните 4 години, смятате ли, че занапред ще я загубим при създалата се политическа обстановка?
- Надявам се, да не са застрашени. Не мисля, че ще пропуснем този шанс. Не вярвам някоя политическа сила да е против това. Самите партии, пак казвам, според мен постигнаха консенсус относно важни неща като здравеопазването и социалната сфера, които в момента са най-проблематични.
- „Редът запазва нещата, облекчава паметта и пести времето” (надпис, закачен в кабинета на д-р Цветомир Димитров– бел. авт.) Отнася ли се тази мисъл към необходимостта от въвеждането на електронна здравна карта?
- Това е бъдещето. Тази мисъл е на един наш хирург и се отнася точно за това, което се опитваме да постигнем в тази болница. Близо 400 са болниците в България, което е достатъчно. От повече болници нямаме нужда, липсва и персонал. Трябва вече да се координират действията на частните, на държавните и на общинските заведения.
- Какви мерки могат да се вземат срещу изтичането на квалифицирана работна ръка?
- Основният проблем е, че хората в сферата на здравеопазването искат достойно заплащане. По отношение на апаратурата се постигнаха много неща. Вече разполагаме с европейска техника, отговаряща на високи стандарти. Но трябва да бъдат остойностени по-добре клиничните пътеки. Тогава ще бъдат задържани лекарите в страната.
- На какво се дължат според вас зачестилите побои на лекари от Спешна помощ? И какви мерки трябва да бъдат взети?
- В сферата на здравеопазването най-много проличава лошото отношение на хората. То не е свързано пряко със здравеопазването, а по-скоро е отражение на проблемите и напрежението в обществото като цяло. Хората са изнервени, има скок в заболяемостта и това довежда до влошаване на взаимоотношенията в обществото. Проблемите си личат най-много в здравеопазването, защото се отнася за спасяване на човешки животи и лекуване на болни хора. Практиката екипът на Спешна помощ да е придружен от полицаи, както и от пожарна кола е много добра, така е в повечето европейски страни. Това е най-доброто, стига да разполагаме с такъв ресурс. Съгласен съм също нападението над медицински лица да се инкриминира. Но престъпността е навсякъде, не само срещу лекарите и трябва да се парира още в зародиш. Пак повтарям – не може здравеопазването да се разглежда изолирано.
- Една от най-наболелите теми е „Спешна помощ”. Къде се къса нишката между нея и болничното заведение?
- Започва от проблема, че „Спешна помощ” разполага с много малко лекари и екипи. Оборудването иначе е сравнително добро. Тоест пак стигаме до проблема с липсата на кадри. Преди време участвах в конференция „Миграцията на лекарите в световен мащаб”. Това не е само наш проблем, той е световен. Установено е, че има дефицит на кадри дори и в Европа. Освен това има и вътрешна миграция на медицинския персонал между самите болници, която също не е маловажна. Относно външната – нашите лекари отиват из Европа, европейските отиват към Швейцария, Щатите, Канада. Най-срещаното обяснение на явлението е, че това е тежка и отговорна професия, изискваща тежко следване, почти цял живот четеш. А младите вече искат по-добър живот, може би и по-лесен и уреден. По-малко хора вече избират тази професия. Едни от най-дефицитните ни специалности са анестезиология, патология. Ако преди от студентите, които завършват медицина тук, заминаваха по 2- 3-ма от група, сега заминават по цели групи. Предното правителство направи немалко за промяна на специализациите на младите лекари, но трябва още, за да ги задържаме.
- Пламен Цеков, директорът на НЗОК, разкри, че касата има огромен преразход за лечението на онкоболни?
- Да, и това е така, защото има увеличение на онкозаболяванията в България, както и в света. България е една от страните на първо място по онко- и сърдечносъдови заболявания.
- Какво е необходимо, за да се ограничи тази статистика?
- На първо място профилактика. Българинът много чете, много пише, но не му се получава профилактиката. Трябва да се ходи на 6 месеца на контролен преглед, както го пише. Там е спасението. И в здравословния начин на живот. Българинът има здравна култура, но покрай тежкия начин на живот и стреса това остава на заден план.
- На хората им се внушава, че имат здравни права, но здравната каса ги ограничава. Имате ли фрапиращи случаи за връщане на болни заради липса на клинични пътеки?
- Фрапиращи случаи не бих казал, нито съм съгласен, че касата ограничава чак толкова много пациентите. Това са възможностите й в тази икономическа криза, когато има 1 млн. и 900 хил. неосигурени, при тези дългове на самата държава. Няма как здравеопазването да е отделно от икономиката, всичко е свързано. Това е нейният ресурс. Мога да кажа, че нашето здравеопазване е добро. В Европа се чака за специалист по 6-7 месеца, а при нас може да стане веднага. На фона на финансовия й ресурс касата предлага добро заплащане.
