Новият министър на вътрешните работи проговори и веднага се видя разликата. Голяма е. Дано обаче не говоренето е основно в бъдещата му дейност.
Цветанов може и да направи добри неща, такива се случиха наистина, но с говоренето си развали впечатлението за някои от тях. Не е работа на един министър да бъде речовит, говорител на ведомството, което управлява или медийна звезда. Хората по света са измислили пресцентрове и говорители, които вършат тази работа перфектно. Министърът трябва да организира работата на ведомството, да контролира изпълнението на приоритетите и да гарантира върховенство на закона, спазвайки същия този закон. Това е. Всичко друго е ала-бала и вода в някакви партийни мелници.
Няма нужда вътрешен министър да заявява, че борбата с престъпността му е първостепенна задача. Това е негово задължение по конституция. Точка.
Няма нужда да ни убеждава, че ще следи за спазване на правилата в системата. Това също е негово задължение.
Контролът обаче е задължение на цялото общество. Един път чрез парламента, чиито членове са избрани от гласоподавателя и втори път от легитимни граждански формации с ясни цели и намерения. Подчертавам последното, защото се навъдиха и немалко организации с користни цели, прикрити зад благовидни лозунги и декларации. Задължение на обществото е да отсява сеното от плявата, за да не се сърди после на лошите резултати и изкривявания. Не е тайна, че в някои страни тъкмо мафията е тази, която финансира и стимулира определени граждански структури, чрез които апелира за свобода на словото, спазване на законите и прочие демократични практики, под булото на които прокарва отровните си намерения. Подобен процес се забелязва и у нас през последните години. Затова бдителността е задължителна, а лековерието – вредно и опасно.
Цветлин Йовчев е човек от системата, професионалист, извървял успешен кариерен път. Това е добър знак и повод за надежди. Но да не избързваме. Засега имаме декларирани намерения. Предстои да се убедим, че ще станат ежедневие и стил на работа.
Засега той не е споменал дали ще предприеме операция „чисти ръце”. Такава със сигурност е необходима. В публичното пространство има натрупани от години съмнения за съпричастност на служители от ведомството с организираната престъпност и политически кръгове. Тези съмнения тровят доверието в МВР и тайните служби. Йовчев знае за тях и е редно да предприеме решителни стъпки в тази посока.
Той беше шеф на ДАНС, откъдето си тръгна огорчен заради случая със записа на разговор между експремиера Борисов и шефът на митниците Танов по повод Михаил Михов, известен и като Мишо Бирата. Преди това Йовчев бе свидетел на действията на Алексей Петров в ДАНС. Днес Петров е главен обвиняем по делото „Октопод” и неотдавна заяви пред журналисти, че щял да се връща на работа в агенцията. Йовчев трябва да каже ясно дали Трактора е прав или не е. За да сме наясно какво става. За да сме наясно къде е самият Йовчев.
Тук е мястото да се каже, че предишното ръководсктво на МВР положи немалко усилия да воюва с организираната престъпност. Ударени бяха „Килърите”, „Наглите”, „Октопода”, „Фирмата” и др. Удари понесоха и някои групи, които източваха ДДС за милони, укриваха данъци или въртяха други крупни далавери. Пострадаха дори някои олигарси. Всичко това е добре, ако не беше се появило в края на управлението съмнение, че нещата са се вършили избирателно. Съмненията са лошо нещо, ако не бъдат опровергани. Йовчев трябва да каже и това, ако е ставало или ако е невярно. Истината винаги е за предпочитане.
По „Килърите” имаше доживотни присъди. Присъди има и по „Наглите”, макар и не такива, каквит очакваха жертвите и обществото и не за всичмки участници в отвличанията. По „Октопода” тръгнаха доста бодро, но след това нещата започнаха да зациклят. Обвиняемите се оказаха болнави, както се очакваше, а и с мегаломански политически амбиции. Със сигурност обвинението се нуждае от подкрепа – обществена и професионална. Затова е пълна загадка, защо никой не отваря дума за икономическите и финансовите престъпления на „Октопода”. Не ни се иска да вярваме, че става дума за задкулисни уговорки на обвиняеми с някои от бившите управляващи, за каквито се говори. Дано са само слухове. Но те ще се разсеят, ако разследването най-сетне отвори папките, в които са документите за финансирането на „Октопода”: как е ставало, откъде и пр. Това е най-сигурният начин да се пресече дейността на една мафиотска структура. Класически постулат. Защо тук не се прави – засега е тайна.
Йовчев ще трябва да направи така, че хората да са наясно МВР тайна организация ли е или прозрачна структура, която работи в името на обществото и защитава интересите на гражданите от посегателствата на престъпността във всичките й разновидности. Хората не трябва да се плашат от полицията, а да я търсят, когато имат проблеми. Службите трябва да са функция на обществото, а не инструмент за партийни и икономически поръчки. Досега все така е било. Сигурно няма да е лесно нещата да се променят, но трябва да се започне отнякъде. Сантиметър по сантиметър, ден след ден. Търпениято се е изчерпало. Йовчев и екипът му не могат да разчитат на кредит на доверие, на месеци и години за реформи. Девизът им трябва да е: Сега и веднага. Звучи революционно, но ситуацията е форсмажорна. Селата са пропищели от набези на крадци и насилници. В МВР администрацията е тромава и огромна. Кадровата политика е остаряла, допотопна и неработеща. Кариера и постове се заемат с протекции отвън, важни са лоялността към кръгове, а не професионализма и лоялността към обществените интереси. В Англия, Франция, САЩ, Германия и другаде повечето служители в подобни структури периодично минават през полиграфа. Тук мнозина отказват да се въведе подобна практика, защото била унизителна. Не, драги, унизително е за всички нас, някои от отговорните хора в службите да са в любовни връзки с мафиоти, партии и олигарси. Това е унизително! Унизително е и дебненето по пътищата за дневните рекетьорски дажби. Както и нерегламентираното подслушване.
Много неща още могат да се кажат, но ще има време и за тях.
Планът „Цветлин Йовчев” засега е добро намерение. Такива вече сме виждали и чували. Нужни са резултати и ясни разграничения от лошите практики. Нужни са ред и дисциплина. Както и взаимно доверие. Толкова много сме лъгани, че ще е много трудно да се обърнат нагласите ни.
Не е без значение и как ще работят нашите с партньорските служби. Да не забравяме, че имаше „ледникови периоди” в отношенията с тях и това не беше толкова отдавна. Йовчев знае за какво става дума.
Със сигурност, ще се предприемат и кадрови промени в системата. Структурни - също. Сигурно вече има план как това да стане. Напоследък се чуват доста остри думи срещу ГДБОП. В тях може да има истина, но може да е опит и за реваншизъм. Не са малко засегнатите от антимафиотите. Затова нека се анализира задълбочено и тогава да се реже и крои. По ясни критерии. Нека резултатите от работата са водещи и определящи. Да се види кой какво е свършил и тогава да се уволнява, а не по политически причини. Йовчев и това знае.
Всъщност той много неща знае – остава да ги видим в работата му. И да не очаква компромиси. Времето за тях изтече. Падна му се кофти ситуация. За него има само два пътя: към успеха или провала. Средно положение няма.
Димитър Попкутуев
