В момента сме в типичен пример на институционална криза. От вчера нямаме МИЕТ с ресор туризъм, със заместник-министър по туризъм, нямаме и създадена Агенция по туризъм.
Това каза Румен Драганов, директор на Института за анализи и оценки в туризма, пред „Фокус” по повод идеята на новото правителство туризмът да бъде отделен в отделна агенция.
„На туристическия бранш многократно беше обяснявано от редица правителства, че е много трудно да се направи отделно Министерство на туризма и то да се бюджетира. Обаче от миналото правителство беше направено Министерство на българите в чужбина с министър „без портфейл”, а от служебното – Министерство за развитие на електронното правителство”, допълни Драганов.
По думите му, туристическият бранш, в продължение на над 12 години, е настоявал за отриване на Министерство на туризма, което да поеме управлението на „многомилиардната собственост” на държавата.
При политическите дебати преди 12 май отново браншът е настоявал да има Министерство на туризма и отново беше обяснено, че това е сложно, че са необходими отделни бюджети, обаче беше направено Министерство на инвестиционното проектиране - нещо, което не се знае точно какво е и няма аналог в други държави, от които да видим как то работи, каза още Румен Драганов.
„Виждаме, как нашите конкурентни пазари изключително развиват туризма именно на базата публична държавна собственост и ако те са по-добри от нас и са по-конкурентно способни е заради това, че техните държави много добре управляват публичната държавна собственост чрез инструментариума на туризма, създават работни места, правят подходяща реклама и пропагандират пътувания към техните страни”, допълни той.
Според него, тези държави не развиват сезонен туризъм, а целогодишен културен туризъм, стъпил върху публична държавна собственост и нейното управление чрез Министерство на туризма.
Драганов отбеляза, че туризмът може да създаде много работни места чрез публичната държавна и публична общинска собственост, чрез концесии, чрез държавни поръчки и може да съживи икономиката в отдалечени населени места в условията на икономическа криза.
