Изглежда това е истинското предизборно обещание, дадено от Петко Дюлгеров, кмет на столичния кв. „Младост" - да унищожи квартала. Дадено е обаче не пред жителите на района, а пред партийната върхушка на ГЕРБ.
Или пред строиютелни предприемачи. Няма друго обяснение за безумния проект да бъдат бетонирани и последните зелени площи в един от що-годе нормалните жилищни райони на София. Кварталът, от който се стига по-бързо до Пазарджик, отколкото до центъра на столицата, отдавна е преебан от кметове и архитекти, които заради подкупи съсипаха всичко, което можеше да бъде съсипано. Напразни се оказаха надеждите, че безумията все пак имат край. Нищо подобно. Наглостта се оказа безкрайно изобретателна и агресивна. Още не свикнал с кметското кресло, новият чорбаджия на „Младост" Дюлгеров се развихри по сталински смело и безпощадно. Какво значение има, че срещу новопостроените стотици блокове няма нито една улица. Какво от това, че перверзни строителни фирми от Смолянско, Кърджалийско, Пернишко и от майната си разкопават и осират де каквото им попадне. За по една нощ изчезват паркинги, грпадинки, алеи и цели улици. Какво от това, че кварталът от 120 000 вече отдавна е над 200 000, а най-вероятно и много повече. Попитайте чиновника, защо се прави всичко това и той нагло ще ви заяви в очите, че всичко е законно. Естествено, никой не се съмнява, че са осигурени надлежно всички необходими подписи и разрешения. Както не е тайна и срещу какво. В поредната безумна дискусия, която организира кмета, той ще заяви пред хората: ама дайте доказателства за корупция, защото аз не знам такова нещо. По този циничен начин се държат с нас всички управляващи вече близо 20 години, сякаш обикновените хора са прокуратурата и МВР с всичките му служби за подслушване и следене, за да доказват вината на този или онзи алчен чиновник.
Колони от автомобили, блокове, опрели един в друг, бледи деца и обезумели родители - това е бъдещето на „Младост". Тук действа девизът: „Смърт за „Младост"! Той вече е реализиран в други райони на столицата, защо да не бъде претворен в живота и тук. Очевидно идеолозите на Дахау и Освиенцим имат сърцати последователи в европейска София.
Ясно е, че кметът Петко Дюлгеров ще изпълни обещанието пред своите господари и ще доунищожи „Младост". Защото у нас бунтове като тези в Париж няма да има. Ще правим някакви подписки, ще пишем петиции, а присмехулниците в скъпите си кабинети ще ни псуват и наричат отрепки. И ние наистина сме отрепки, малоумни питомци на скотовъдната ферма „Младост", която е част от скотовъдната ферма София, която пък е център на скотовъдната ферма България. Жителите сме говеда, управлявани от скотовъдци, изблани в манипулирани избори. Заврени в лайната, унизени и измамени сме готови да преглътнем всяко посегателство срещу правата ни, защото сме страхливи и тъпи. Не ни стиска да надигнем глас срещу циганите, които се преселват на огромни групи в столицата и унищожават всичко по пътя си. Мълчим и пред нашествието на хора от села и паланки, които считат фермерството за унизително и се натискат да живеят и работят нещо на и около жълтите павета. Не ме разбирайте криво, всеки има право да е в София, но нека това става по някакви правила, а не в хунски стил. Правилата са задължение на общинската администрация и държавата. Стига сме гледали репортажи как Бойко Борисов съзерцава поредната затрупана с две лопати асфалт улична дупка, в обкръжението на лигави репортерки. Време е да потърсим правата си. Напъследък все по-често в София можете да чуете закани за физическа разправа, взривяване на строежи, линч на чиновници. Има настроения и срещу тъмнокожите българи, срещу хора от провинцията, което не е добре и ще изБИе някой ден по доста уродлив начин. Липсата на управленска и политическа воля обаче упорито ни тласкат именно по този път към гражданското ни осъзнаване. Вината е на всички, които високомерно поругават демократичните закони, считайки, че служебното и политическото им положение им дава право на това.
Затова е без значение дали гражданите на „Младост" наричат своя кмет Петко Дюлгеров смешник и джудже. Той просто е поредният партиен наемник, който трябва да свърши една мръсна работа, от която прецакани ще са хората от „Младост". Тъжното в случая е, че този безумен план ще успее, както много други. Не е ли време да се замислим как да създадем някакъв дискомфорт на наглите политици, строители, инвеститори, архитекти и техните маши - безгръчначните общинари. Да ги накараме да се оглеждат на улицата и да се заключват зад железни врати на жилищата си. Нека се кефят на гаднярските си планове и дебелите пачки, но да ги е шубе да ни гледат в очите и да сънуват кирки, забити в колите им. Те от друго не разбират.
Мартин Димов,
преебан младовец
