Гергьовден е. Студено и мрачно, но все пак празнично. Който има възможност пече агнешко. Други отиват да зяпат военния парад - на живо или по телевизията.
Гергьвден е. Студено и мрачно, но все пак празнично. Който има парички - пече агне. Други отиват да зяпат военния парад - на живо или по телевизията. Скучно, но Мюзик айдъл е чак довечера... Трети копаят в двора, както обикновено, без да се замислят колко е безмислено.
Празнуват всички с името Георги и производните на него. Купон. Студена бира. Празнуват и от движение „Гергьовден". Председателят на движението Петър Стоянович очевидно купонясва и на Петровден. Но не за тези партийци е думата на Гергьовден. Свети Георги Победоносец е един от най-почитаните светии в България. Тачат го дори циганите християни. Той е покровител на земеделските стопани. В деня преди Гергьовден селяните забиват в средата на нивите си раззеленил се клон от бук, за да шумят и изкласят житните класове и другите посеви да дадат добра реколта, нещо непознато днес. На вратата на всяка къща се закачват букови клонки, разцъфтял глог, люляк или други цъфнали храсти. На Гергьовден домакините окичват чешмите и кладенците със зеленина и пускат в котлите с вода стрък коприва за здраве. Гергьовден е също така празникът на скотовъдите. Някога на този ден овчарите са отвеждали в църковния двор агне с венче на рогцата. Свещеникът прочитал празнична молитва за здраве на хората и животните, и за добра реколта от нивите. По традиция на празничната трапеза на Гергьовден във всеки български дом присъства печено агне или ястие от агнешко месо. Така е било отдавна. Традициите днес се свеждат до печеното агнешко, наливане с огнена вода и военен парад, който от година на година е все по-мижав, защото не остана и войска... Пъчат се няколко генерали, политици и президент, с няколко попа край тях за цвят. Това е Гергьовден днес - уж е ден на храбростта, но всъщност е неработен ден за напиване и свършване на малко домашна работа. Традициите вече не са живи. Те са в диплянките за чужденците. Ако стигнат до тях, и ако ги отворят. Те също предпочитат агнешкото.
Някога Цанко Церковски е написал стихотворението „Гергьовден":
Дойде, дойде Гергьовден,
с зеленина обдарен. Слагай, майко, софрица на зелена тревица. Давай агне печено, на тавица сечено; да хапнем сладичко, да тръгнем раничко към ливади зелени за божури червени; пресни китки ще звием, венци ще си извием, дома ще ги занесем, глави да си накичим.
Георги Колев, обикновен блогър
