Филмовите дейци у нас са силно възмутени. Намаляват им субсидията за снимане на филми с 4,5 млн лв. Хората си искат парите и пишат открито писмо.
ДО
Г-Н РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ
ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Г-Н ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Г-Н МИХАИЛ МИКОВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Г-Н ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ
МИНИСТЪР НА КУЛТУРАТА
Г-Н ПЕТЪР ЧОБАНОВ
МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ
Г-Н БОЙКО БОРИСОВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПП ГЕРБ
Г-Н СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПГ КОАЛИЦИЯ ЗА БЪЛГАРИЯ
Г-Н ЛЮТВИ МЕСТАН
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПГ НА ДПС
Г-Н ВОЛЕН СИДЕРОВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПГ НА АТАКА
ДО
ДЕПУТАТИТЕ В 42-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,
Българската филмова общност, водена от разбирането и убеждението, че законите в Република България трябва да се спазват, напомня че Законът за филмовата индустрия не се изпълнява в рамките на бюджет 2013. Предвидените средства в държавния бюджет за 2013 г. по първостепенния разпоредител с бюджетни кредити – Министерство на културата са в размер на 12 700 000 лв. – на практика в разрез с чл.17 от Закона за филмовата индустрия и в разрез със схемата за държавна помощ, нотифицирана от Европейската комисия – SA.30569(NN33/2010), както следва:
2013 г. – 17 200 000 лв.
2014 г. – 18 920 000 лв.
2015 г. – 20 812 000 лв.
2016 г. – 22 893 000 лв.
2017 г. – 25 183 000 лв.
Неизпълнението на Закона за филмовата индустрия с 4 500 000 лв. само за 2013г. поставя под въпрос устойчивото развитие на БЪЛГАРСКАТА ФИЛМОВА ИНДУСТРИЯ. Разминаването между потребностите на българската филмова индустрия - творческия потенциал на поколения кинематографисти и насочването на бюджетен ресурс към българското кино най-ярко може да бъде илюстриран с проектните сесии към ИА “Национален филмов център“:
Кандидатстващи на I-вата сесията за игрални филми през 2013г. са 85 проекта, а средства могат да бъдат отпуснати едва за два-три игрални филма. Тази тенденция ясно може да бъде проследена и в последните няколко години на сесиите в ИА НФЦ. Такъв дисбаланс ще има трайно негативни последици в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен аспект.
Но, налице са сериозни аргументи за изпълнение на Закона за филмовата индустрия и насочване на допълнителен бюджетен ресурс и поради силни икономически аргументи и вътрешно секторна икономическа логика:
До този момент филмовата индустрия беше разглеждана като сектор, който получава субсидии и има „съмнителен“ икономически принос, а не малко бяха и гласовете, че такъв изобщо няма и държавата единствено излива няколко милиона годишно без да има икономически ефект. Мотив за подобни твърдения относно публичните субсидии бяха културни и социални ефекти, които стимулираха в различни години увеличаване или респективно - намаляване на публичните средства. За първи път обаче, филмовата индустрия доказва, че към културната и социалната й „ефективност“ бихме могли да добавим и икономическа. И нещо повече, устойчивото развитие на сектора, вътрешната му логика и динамика на развитие, и поради спецификата на дългия оборот на вложените средства, не подлежи до такава степен на сътресения, външни на средата и то в периода 2008-2011 – години на сериозна икономическа криза. Икономическите доказателства, че филмовата индустрия мултиплицира получените публични средства, генерира по-висока заетост, ръст на добавената стойност към БВП, оборота и т. н. поставя сектора като един от водещите за културните и творческите индустрии. А известно е, че държавите, които разчитат на устойчив икономически растеж, дълготрайно инвестират в сектори с потенциал, които да генерират добавена стойност за икономиката като цяло.
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,
Българската филмова общност настоява за незабавно актуализиране на държавната помощ за българската филмова индустрия с 4 500 000 лв., което ще позволи устойчивото развитие на българското кино и използване на потенциала му за икономическо развитие на България.
Настояваме за преподписване на тристранното споразумение между Министерство на културата, Комисията по култура, гражданско общество и медии и гражданските и творчески организации, както и ПРОТОКОЛ-СПОРАЗУМЕНИЕТО за целенасочена културна политика в Българската филмова индустрия.
С УВАЖЕНИЕ,
Национален съвет за кино към ИА „Национален филмов център”:
Галина Тонева
Съпредседател
Представител и председател на Асоциация на филмовите продуценти
Член на Европейската филмова академия
Проф. Иван Георгиев
Съпредседател
Представител на Национален филмов център
Председател на Сдружение на филмовите и телевизионни режисьори
Диана Андреева
Представител на Асоциация на филмовите продуценти
Директор на Обсерватория по икономика на културата
Илия Костов
Представител на Българска асоциация на филмовите, телевизионни и радио сценаристи
Мира Сталева
Представител на Българска асоциация на кинорежисьорите
Зам. Директор на София Филм Фест
Член на Европейската филмова академия
Христо Христов
Представител и председател на Асоциация на българските филмови продуценти
Проф. Анри Кулев
Представител на Съюз на българските филмови дейци
Доц. д-р Иво Драганов
Представител на Съюз на българските филмови дейци
Иглика Трифонова
Представител на Съюз на българските филмови дейци
Александър Бъчваров
Представител и председател на Сдружение български филмов звук
Иван Тонев
Представител и председател на Асоциация на българските оператори
Зам. Председател на Асоциация на европейските оператори
Проф. Иван Ничев
Представител на Сдружение на филмовите и телевизионни режисьори
Представител и председател на Асоциация Академика 21
Георги Стоянов
Председател на Съюз на българските филмови дейци
Димитър Митовски
Председател на Асоциация на българските независими продуценти
Костадин Бонев
Председател на Българска асоциация на кинорежисьорите
Проф. Станислав Семерджиев
Председател на Българска асоциация на филмовите, телевизионни и радио сценаристи
Надежда Славова
Председател на Българска асоциация на независимите художници аниматори „Пройко Пройков”