Политиците са последователно неграмотни относно туризма, за да не виждат многомилиардната му собственост. Българската държава не знае границите на туристическите си обекти и няма поведение на собственик. Идеята за регионирането на страната е като да създадем магаре с врат на жираф и опашка на прасе, коментира пред Фрогнюз Румен Драганов, директор на Института за анализи и оценки в туризма.
Интервю на Ренета Попова
- Г-н Драганов, политиците в България отнасят ли се с нужното внимание към българския туризъм?
- Политиците проявяват последователна и учудваща неграмотност по отношение на туризма. Нито една от водещите политически партии не можа да припознае туризма с неговата публична държавна собственост. Дори в платформите на някои политически партии продължава да стои заключението, че туризмът е 100% частна собственост. Което означава, че тези политици в тяхната неграмотност не виждат нито един плаж, нито една туристическа и археологическа атракция, нито една архитектурна или природна забележителност, които да са публична държавна собственост. А държавната собственост в туризма е многомилиардна. При положение че политиците не виждат минимум 100 милиарда като стойност на туристическите атракции, имаме голям проблем с тази неграмотност. Заради нея в последните години не може да се генерира нито един лев и нито едно работно място в хазната.
- Одобрявате ли ваденето на туризма от министерството на икономиката и отделянето му в агенция. Това връщане ли е към положението от 2009 г.?
- До 2009 г. Държавната агенция по туризъм беше първостепенен разпределител на средства, а сега ще бъде агенция към министерството на културата, което ще разпорежда средствата. Тоест ние не се връщаме към статукво 2009 г., а към статукво 2004 г.
- Къде е мястото на туризма в такъв случай?
- Мястото на туризма е в самостоятелно министерство, стъпило на реформата на туризма. Той не трябва повече да съществува като държавна агенция или за него да отговаря заместник-министър към което и да е министерство. Това е неуважение към туризма, да бъде изхвърлен от състава на Министерския съвет, да няма заместник-министър и все още да няма агенция по туризма с назначен ръководител.
- Законът за туризма беше приет в последния момент от 41-ото Народно събрание? Има ли условия да заработи в този му вид и вие каква оценка му давате?
- Този закон беше приет на галоп последния ден, час, минута и секунда от работата на Народното събрание. Той представлява тромав и демодиран закон, към който очакваме в необозримо бъдеще да бъдат изработени 14 обемисти подзаконови нормативна акта, които не са готови още. Тази институционална криза, която е в момента, още повече отлага изработването им. Някои от тях са извън всякаква визия. Например идеята за регионирането на България не е ясно на никого, включително и на управляващите досега. Това е организация за управление на туристическите райони, която няма аналог в Европа и в света. Тоест трябва да създадем някакво магаре с врат на жираф и опашка на прасе, което никой не е виждал. Това ще затрудни оттук нататък всяко правителство, което се опитва да отгатне какво точно са имали предвид законодателите.
- Краят на миналата седмица открихме летен сезон 2013 г. Как ще се отрази висящото положение на сектора?
- Туризмът стои изключително стабилно през 2013 г. и очакваме близки резултати с миналогодишните. Като цяло туристическият сезон започна още през април с първите групи австрийски пенсионери, които пристигнаха в Слънчев бряг. В частта балнео, СПА и уелнес туризъм, включително и по Черноморието, сезонът не е спирал. Преди 3 седмици в Поморие се проведе и годишният конгрес на европейската СПА асоциация, което е знак за високото качество на тези услуги в България. Като цяло политическата обстановка няма да повлияе на туристическия сезон. Нещото, на което влияе институционалната, която се получи в туризма, е възможността за създаване на нови работни места и получаване на по-големи приходи от това, което притежаваме като туристически атракции, културни и природни забележителности. От друга страна, това е неуважение към работещите и генериращите приходи и работни места за националния бюджет.
- Туризмът е един от големите работодатели в страната. Какви усилия са нужни още?
- Като процент от БВП туризмът действително заема голям дял. Чисто туризмът има 8,5%. Но той никога не се изчислява самостоятелно, а се чрез т. нар. сателитен баланс. Към него се причисляват всички други принадлежащи приходи, които той генерира – транспорт, телекомуникации, банково дело, строителство, селско стопанство, търговия, услуги. Така че туризмът действително надхвърля 11,5% от БВП. Процентът може да се увеличи, ако загинат енергетиката, селското стопанство и други промишлености. Би трябвало да развиваме всички дейности, свързани със стопанството, така че туризмът да не става преобладаващ, защото това означава африканска страна. Европейските страни по принцип имат значителни производства в енергетиката, автомобилостроенето, машиностроенето и промишлеността. Така те не позволяват туризмът да има значителен дял. Така че аз не го пожелавам на България. Пожелавам й чрез това, което има като дадености, да създаде повече работни места в сферите, които споменах, и по същия начин да увеличи приходите за местните икономики. В последните години само дейностите хотелиерство и ресторантьорство генерират около 150-160 хил. работни места. Чрез сателитния баланс туризмът създава много работни места и в други сфери, така че сумарно той надхвърля 12% от общо заетите в България работници. За съжаление, в значителна степен това е сезонна заетост. Това се дължи на асиметрията на планирането на стопанството на туризма не само през последните 20 г., но и това, което е ставало преди промените от 10 ноември. И отново заради неграмотността на политиците да видят, че България е 4-сезонна туристическа дестинация.
- Върху какви задачи трябва да се съсредоточи туризмът според вас?
- В момента туризмът се занимава с несвойствената за държавата дейност, наречена категоризация на места за настаняване или регистрация на туроператори и на туристически агенции. Туризмът в този вид трябва да умре. Работата, с която трябва да се заеме, е да създаде регистър на туристическите атракции - публична и държавна собственост. Има възможност да се увеличи младежката заетост в България. Чрез многомилиардната собственост на туризма могат да се засмучат безработни младежи и от Европа, на които да бъдат осигурени работни места по линия на техните социални фондове и програми за безработни. Те могат да дойдат да работят на българските туристически атракции и чрез техните знания и подготовка могат да подпомогнат развитието на туризма. Освен това ще бъдат приети изключитлно добре в малките населени места. Това ще генерира и нови работни места за младите българи чрез публични и частни партньорства.
- Кой трябва да се заеме с категоризацията на туристическите обекти?
- Това не е работа на държавата. Категоризацията не се признава от световната организация по туризъм. Тя отдавна отрече подобен инструмент за разпознаване на хотелите, а категоризациите навсякъде по света са различни. Във Франция са от 0 до 4 звезди, в Дубай стигат до 7 звезди, в България има хотели, които са подредили около името си около 52 звезди. В момента в света водещо е името на веригата. Туроператорите, които работят с България, не използват нашата категоризация. Имат си тяхна символика – чадърчета, слънчица, ключове. Определят ги по 2 системи. Или таен клиент от самата фирма посещава хотела, или събират статистика от положителните и отрицателните отзиви на клиентите, които се сумират в края на сезона и се обявява нивото на съответния хотел спрямо резултатите от предходната година. Ако някой иска да дава категоризация на хотела си, световната практика е да го дават неправителствени организации, които имат авторитет пред обществото. Във Великобритания това е Royal Automobile Club – съюзът на автомобилистите в Англия, в САЩ лиценз има Mobile – фирма, която продава горива и петролни продукти. Нейните клиенти могат да слагат звезди на хотелите.
- Миналогодишното преместване на администрацията на туризма от София в Пловдив полезна и необходима мярка ли беше?
- Това преместване беше доказателство за ненужността от тази структура, която подхвърлена където и да е, може да продължи да съществува. Структура, която се занимава с несвойствена и ненужна за държавата дейност, каквито са категоризацията и регистрацията на туроператори.
- Има ли сега някой яснота – София или Пловдив, и има ли значение къде ще е точно?
- При едно електронно правителство, за каквото се борим в момента, няма никакво значение къде ще се намира държавната администрация, тъй като услугите й ще са достъпни по интернет.
- Има ли съгласуваност на действията в сектор туризъм с министерството на екологията? Как ще коментирате теми като Яйлата, Иракли, дюните край Несебър и др.?
- Отново министерството на туризма, занимавайки се с несвойствени задачи, не прави това, което е важно, а именно да брани своите туристически атракции от посегателство и да охранява туристическите зони, като разпише ясен статут и правилник на управление на тези зони. Да направи регистър на туристическите атракции и да защитава интересите на собственика в лицето на българския народ и да извлича от нея необходимите ползи за държавата, които са и материални, и духовни. Българската държава не брани своя интерес, тъй като не знае какво притежава, не знае границите на туристическите си обекти и няма поведение на управляващ и собственик. Не ги рекламира, не ги поддържа, не създава работни места, не подобрява местните икономики.
- Докъде стигна преработката на новото туристическо лого, която бившият министър Делян Добрев нареди да стане за сметка на изпълнителя?
- Няма яснота докъде е стигнала преработката на това лого поради политическата ситуация и поради липсата на интерес от хората, които са получили много европейски пари, за да направят нещо читаво и свястно за страната. Това е унижение спрямо цялата културна и туристическа общност - начинът, по който беше изработено това лого, без да се използва ресурсът на българските творци, специалисти в областта на графичния дизайн. Отново доказателство как по безотговорен начин България харчи пари и до ден днешен обществото не знае какво се случва с националното туристическо лого.
- Подкрепяте ли предложението за отмяна на пълната забрана за тютюнопушене на обществени места?
- Това ще е престъпление срещу човечеството, ако направим подобна стъпка назад. Ние ще сме първата страна в света, която със закон ще въведе тютюнопушенето. В другите страни, когато става въпрос за промяна на законодателство, то следва някаква логика и не е имало връщане назад. Съществуват регламенти, които са ограничавали пушенето постъпателно, с препоръките на световната организация по туризъм, но никога държава не е въвеждала пушенето в заведенията обратно.
- Ощетен ли е българският туризъм от тази забрана?
- Забраната за тютюнопушене по никакъв начин не е ощетила туризма. 2012 г. приключи с ръст без значителен спад на работещите в сектора. Очевидно има малки заведения във вътрешността на страната, които ясно заявиха, че имат спад на оборотите, от което е последвало и освобождаване на работна ръка не само вследствие на кризата, но и заради ограничаването на тютюнопушенето. Няма спор в това. Законът обаче позволява на тротоарната площ до заведенията да бъдат обособени места с найлонови прегради и отоплителни тела за пушачите. Предимно в големите градове видяхме, че добре работещите заведения намериха подходяща формула, с която да осигурят комфортна среда и на пушачите.
- Отмяната на пълната забрана за пушене как ще се отрази на сектора?
- Ако направим подобна ретроградна стъпка, тя ще постави в изключително неприятна ситуация българския туризъм, който работи с дългосрочни договори. От 1 май тази година на туристически пазар са брошурите за 2014 г. Това са оферти, които предлагат значително намаление от цената, но договорът по тях се сключва при действието на законодателството, което забранява тютюнопушенето. Подобна промяна е достатъчно основание, както за изискване на компенсация, така и за връщане на депозитите.
- Удачно ли е според вас да бъде оставен народът да реши „за” или „против” отмяната за забрана на пушенето чрез референдум?
- Абсолютно ненужно е да се противопоставя обществото на пушачи и непушачи. Този въпрос не е за референдум. Със същите пари, вместо да се дават за референдум, може незабавно да бъде подобрена средата в по-малките заведения. Смятам, че парламентът, правителството, общините и целият туристически сектор могат да направят значителни стъпки, за да подпомогнат тези малки заведения. Ако се намали например ДДС от 9% на 7% - параметрите, в които съществуваше до април 2011 г., това ще бъде знак, че държавата и правителството се стремят към подобряване на бизнес климата. Би трябвало да отпадне и туристическата такса, която е ненужна и вредна за българския туризъм – прави цената на хотелите ни неконкурентоспособна. Чрез програмите за конкурентоспособност и чрез социалните фондове могат да бъдат върнати обратно всички съкратени работници от пострадалите заведения. Общините могат да им предоставят безплатно тротоарно право. Могат да получат от банката и безлихвени кредити, с които да изградят нужните навеси и топлинни завеси за пушачите.
- Нажежената обстановка в Турция ще повлияе ли по някакъв начин на туристическия поток към България и какви са наблюденията от сходната ситуация в Гърция от предходните години?
- Обстановката в Турция няма да се отрази като цяло върху туристическия поток към нея, тъй като събитията се случват далеч от туристическите центрове, където се развива масовият туризъм. В последните дни туризмът в Турция бележи спад - с около 30-40% са намалели резервациите към хотелите в Истанбул и Анкара, но това в по-широк план едва ли ще се отрази сериозно. Събитията от Гърция не повлияха върху туристическия поток там след сродните събития в центъра на Атина. Не се наблюдаваше и прилив към България на туристи, които са се отказали от Гърция. Единствено при конфликта между Турция и Израел преди 3 години имаше отлив от близо 750 хил. израелски туристи от Турция. В този момент имахме увеличение на пътуванията от Израел. Много младежи, чийто произход не е свързан с България, така че не са водени от патриотични нагласи, дойдоха в България. Така през последните години наблюдаваме силен интерес към страната ни вследствие на преоткриването в резултат на кризата, която беше в Турция.
